Решение № 6966 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1947/2017 г.

Решение № 6966 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1947/2017 г., VII о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Профилактика, рехабилитация и отдих" (ПРО) ЕАД, гр. С., представлявано от Х. Г. Р. - прокурист, против Решение № 1787 от 04.11.2016 г. по адм. дело № 912/2016 г. на Административен съд Б., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 0069/29.02.2016 г., издаден от старши експерт "Ревизии" в Дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско и дружеството е осъдено да заплати на община Приморско сторените по делото разноски. Счита, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят е данъчно задължено лице и следва да заплати дължимите данъци и такси, без да приеме за доказани обстоятелствата, които указват, че данъчно задълженото лице, което следва да заплаща таксите, предвидени в ЗМДТ не е "ПРО" ЕАД, а е "Хотелски комплекс черноморец - БС". Счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила производството пред административния съд не е било спряно до постановяване на окончателно решение по гр. дело № 73/2008 г. по описа на Царевски районен съд, тъй като въпросът относно собствеността на имота е преюдициален по отношение на въпроса кой следва да заплаща такса битови отпадъци. Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено и делото да бъде върнато на компетентния административен орган, евентуално да бъде отменено решението в обжалваните му части. Ответникът - директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско, чрез процесуалния си представител излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело № 912/2016 г. на АС Б. е било образувано по жалба на настоящия касатор против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 0069/29.02.2016 г., издаден от старши експерт "Ревизии" в Дирекция "М. Д. и Такси" при община Приморско, потвърден с Решение № 349/07.04.2016 г. на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско. С обжалваното решение съдът е отменил процесния акт в частта, с която са определени на "Профилактика, рехабилитация и отдих" ЕАД задължения за 2015 г. за разликата над 12439,57 лева до определения размер на таксата от 19547,89 лева. Жалбата на дружеството в останалата й част е отхвърлена. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят следва да бъде освободен от заплащане на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за 2015 г. с оглед подадената от него декларация, в която е отразил, че няма да ползва имота, каквато възможност е предвидена в чл. 71, т. 1 от ЗМДТ и в чл. 19а, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране местните такси и цени на услуги на територията на община Приморско. Съдът е отбелязал, че по делото няма данни за извършени проверки на място от съответните длъжностни лица, респ. за направени констатации, че имотът се ползва през летния туристически сезон и че в хотелския комплекс се извършва туристическа дейност, поради което е приел, че подадената от него декларация следва да бъде взета предвид при определяне размера на задължението за 2015 г. и жалбоподателят да бъде освободен от заплащане на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване. С оглед на това е посочил, че обжалваният акт следва да отмени в частта, с която са определени задължения на жалбоподателя за 2015 г. за сумата над 12439,57 лева до определения размер на таксата от 19547,89 лева, т. е. досежно начислените 2 промила от отчетната стойност на имота за сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъците. В останалата част по отношение на определените за процесните периоди задължения за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съдът е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил. Посочил е, че от доказателствата по делото е установено, че община Приморско е осъществявала дейност по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и поддържане на депо за събиране на отпадъци, имотът на жалбоподателя е включен в системата за организирано почистване и доколкото услугата е престирана, съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за недължимост на таксата. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав напълно споделя установената фактическа обстановка и изложените правни изводи в мотивната част на решението в обжалваните му части. Съдържащите се възражения в касационната жалба преповтарят тези повдигнати пред първоинстанционния съд и подробно обсъдени в процесния съдебен акт. По отношение наведените доводи относно данъчно задълженото лице което следва да заплаща таксите предвидени в ЗМДТ, първоинстанционният съд правилно е приел, че жалбоподателят се явява задължено лице за заплащане на такса битови отпадъци като собственик на имота, описан в подадена от него декларация по чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, във връзка с чл. 64 от същия закон. Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а съгласно чл. 64 във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща от данъчно задължените лица - собственици на облагаем с данък недвижими имоти. Обстоятелството, че имотът е ползван от друго лице и на същото е било издадено през предходни години удостоверение за утвърдена категория, не освобождава действителния собственик на имота от задължението да заплаща такса битови отпадъци. В ЗМДТ не е предвидена недължимост или освобождаване от задължение за заплащане на такса битови отпадъци на собствениците, които не владеят собствените си недвижими имоти. Такава възможност е предвидена само когато е учредено вещно право на ползване, в който случай данъчно задължен е ползвателят - чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ, но такъв не е настоящият случай. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на данните от подадената от дружеството декларация по чл. 17 от ЗМДТ (отм.), като е посочил, че при липса на заявена в собствеността на имота, жалбоподателят е данъчно задължено лице за заплащане на такса битови отпадъци за процесния период. Възражението за наличие на спор относно собствеността на имота, както и че този въпрос е преюдициален по отношение на въпроса кой следва да заплаща такса битови отпадъци правилно е прието като е неоснователно. Задължението за плащане на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци е публично задължение, поради което пред публичната администрация са неотносими отношенията между собственика и владелеца на имота, които следва да уредят отношенията си съгласно облигационното право. Към момента на издаване на АУЗД, предмет на оспорване пред административния съд, към който момент е установено, че жалбоподателят е собственик на имота, той е данъчно задълженото лице и задълженията на имота не са заплатени, поради което правилно са били възложени върху него. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че от незаплащането на таксата за сметосъбирането и сметоизвозването за 2014 г. и 2015 г. следва, че и другите два компонента на таксата - таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депа и таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, не се дължат. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения за битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. По делото е установено, че през процесните периоди община Приморско е осъществявала дейност по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и поддържане на депо за събиране на отпадъците. Видно от приложените по делото писмени доказателства районът, в който се намира имотът на жалбоподателя е включен в системата за организирано поддържане на чистотата, поради което по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, не са налице основания за освобождаване на касатора от заплащане на такса за услугата обезвреждане на отпадъци и поддържане на депо за битови отпадъци. Посочената разпоредба предвижда освобождаване от такса само ако депо не е изградено и не се поддържа от общината, какъвто настоящият случай не е. Следва да се отбележи, че такса за поддържане на териториите за обществено ползване се дължи, независимо дали имотът е ползван. Общото ползване на териториите за обществено предназначение в общините налага обща на всички ползватели отговорност за поддържане на необходимата чистота. Условията, които законът определя като правопораждащи за задължението за такса за тези услуги, е имотите на задължените лица да са разположени на териториите, на които общината престира услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Относно таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, законът предвижда, че не се дължи когато няма такива - чл. 71, т. 3 от ЗМДТ. По делото е установено, че за процесния период община Приморско ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци в изпълнение на задължението по Закона за управление на отпадъците, поради което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата в тази й част. Решението на административния съд е обосновано и в частта му относно присъдените разноските съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от жалбата. То е съобразено с разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК. Присъдените разноски са реално сторени от ответника по жалбата и са установени от приложения на л. 325 от делото Договор за правна защита и съдействие. Това прави решението правилно и обосновано и в тази му част, което налага оставянето му в сила и в тази част. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по делото директор на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Приморско за присъждане на разноски в касационната инстанция в размер на 1 440 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по представен Договор за правна защита и съдействие от 15.03.2017 г., се явява основателна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,