Решение № 6550 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4326/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Стоянова, против решение № 1063 от 16.03.2026 г. на Административен съд -Хасково (АС-Хасково), постановено по адм. д. № 1815/2025 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-16002624003139-091-001/17.07.2025г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, с който на Д. В. В. са установени допълнително задължения за: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 50 773,93 лв. – главница и лихва в размер на 30 740,25 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 193 336,57 лв. – главница и лихва в размер на 97 448,73 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 202 935,55 лв. – главница и лихва в размер на 81 709,91 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2022 г. в размер на 254 839,72 лв. – главница и лихва в размер на 75 563,72 лв., потвърден с Решение № 331/03.10.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, поправено с Решение № 331/10.10.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив за допусната очевидна фактическа грешка в частта на размера на дължимите лихви.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че Д. В. В. е местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ. Отправя искане за отмяна на решението и за отхвърляне на жалбата срещу процесния РА. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – Д. В. В., чрез адв. Желева, оспорва касационната жалба в писмен отговор, иска оставяне в сила на решението и присъждане на деловодни разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АС-Хасково е РА № Р-16002624003139-091-001/17.07.2025г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, с който на Д. В. В. са установени допълнително задължения за: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 50 773,93 лв. – главница и лихва в размер на 30 740,25 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 193 336,57 лв. – главница и лихва в размер на 97 448,73 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 202 935,55 лв. – главница и лихва в размер на 81 709,91 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2022 г. в размер на 254 839,72 лв. – главница и лихва в размер на 75 563,72 лв., потвърден с Решение № 331/03.10.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, поправено с Решение № 331/10.10.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив за допусната очевидна фактическа грешка в частта на размера на дължимите лихви.

Съдът е приел, че процесният РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма, при наличие на мотиви, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизията. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна при съобразяване на доказателствата, събрани в хода на ревизията и на съдебното производство, първоинстанционният съд е обосновал извод, че РА е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби.

За да отмени процесния РА, АС-Хасково e приел, че задълженото лице има постоянен адрес в Р. България, но въз основа на удостоверение за регистрация е установено, че Д. В. В. има регистрация в Мюнхен на посочен в удостоверението адрес, с отбелязан статус на жилището – „единствено жилище“, с дата на нанасяне: 23.07.2018 г. и дата на регистрация: 25.07.2018 г. Посочил е, че лицето е пребивавало в страната общо 109 дни за 2019 г. и съответно общо 112 дни за 2020 г. съгласно предоставени данни от ОД на МВР, направление „КИАД“ гр. Пазарджик. Според съда приходната администрация не е доказала, че личните и икономическите интереси на Д. В. В. са съсредоточени предимно в България. Мотивирал се е, че за посочения период 2019 г. – 2022 г. липсват данни РЛ да е имало семейство на територията на България, като данни за лице, с което живее на семейни начала, се установяват едва към 2024 г. - след ревизирания период.

Първоинстанционният съд е съобразил данните за закупувано движимо и недвижимо имущество в България през 2021 г. и 2022 г., но е заключил, че притежаването на собственост в България не доказва, че центърът на жизнените му интереси се намира в страната.

В обобщение съдът е приел, че за ревизирания период Д. В. В. е чуждестранно лице съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ, което обстоятелство изключва доходите с неустановен произход (внесените в брой парични средства по сметките на ревизирания) като такива от източници в България, съответно подлежащи на облагане по ЗДДФЛ.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице твърдените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора, като е направил свои фактически установявания, формирал е извод за незаконосъобразност на процесния РА при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и след задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност.

Дефиницията за местно лице е дадена в разпоредбите на чл. 4 ЗДДФЛ. Според чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, за което е доказано едно от алтернативно изброените в точки от 1 до 4 обстоятелства. По делото е спорно обстоятелството дали ревизираното лице има постоянен адрес в България. По аргумент на чл. 4, ал. 5 то е относимо към определянето на физическото лице като местно, само ако е доказано и обстоятелството по т. 4 – център на жизнени интереси в България.

Според ал. 4 на чл. 4 ЗДДФЛ за целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност и мястото, от което управлява собствеността си.

ЗДДФЛ не съдържа легална дефиниция на семейството. Кои са членовете на семейството определя ДОПК в § 1, т. 54 от допълнителните разпоредби - съпруг, съпруга и техните деца до навършване на 18-годишна възраст, освен ако не са встъпили в брак. Членове на семейството, независимо от възрастта им, са и децата, които са недееспособни или трайно неработоспособни и не са встъпили в брак. В българското данъчно законодателство семейството е дефинирано единствено в ЗМДТ (§ 1, т. 3 ДР на ЗМДТ) - съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак. Безспорно Д. В. В. през ревизираните периоди не е сключил брак (данни за лице, с което живее на семейни начала се установяват едва към 2024 г., т. е. - много след ревизирания период ). Нещо повече, няма никакви доказателства членове на семейството му да живеят, работят, учат, да се осигуряват, да упражняват някакви свои права или да правят разходи в България.

Второто обстоятелство, относимо към преценката дали центърът на жизнени интереси на ревизираното лице е в България, е собствеността. Не се спори, че ревизираният е закупил движимо и недвижимо имущество в България през 2021 г. и 2022 г., но обстоятелството, че лицето притежава собственост в България, не доказва, че центърът на жизнените му интереси се намира в страната. Освен това имуществото е придобито в края на процесния период и няма данни от него да са реализирани доходи. Приходната администрация не е изискала информация от дружествата за комунални услуги, за да се установи дали имотът не/ се ползва.

Третото обстоятелство, относимо към преценката дали центърът на жизнени интереси на В. е в България, е място на трудова, професионална или стопанска дейност. Ревизираното лице има качеството „дигитален номад", който термин според легална дефиниция в Закона за чужденците в Република България, е чужденец, който: 1. е нает с трудов договор от работодател, регистриран/учреден извън държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и който предоставя дистанционни услуги чрез използване на информационни технологии; в случай че трудовият договор е сключен за определен срок, то оставащият срок на договора трябва да е не по-малък от срока на действие на разрешението за продължително пребиваване, издадено на това основание, или

2. е законен представител, член на управителния орган, собственик на дружество, съдружник или акционер, притежаващ повече от 25 на сто от капитала на дружество, регистрирано/учредено извън държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, чрез което предоставя дистанционни услуги чрез използването на информационни технологии и не извършва работа и/или предоставя услуги на лица на територията на Република България, или

3. предоставя в лично качество дистанционни услуги чрез използване на информационни технологии за период не по-малко от една година преди датата на подаване на заявлението и не извършва работа и/или предоставя услуги на лица на територията на Република България и/или не извършва дейност на свободна практика на територията на Република България.

По делото няма данни, а такива не се съдържат и в извлеченията от банковите сметки на ревизирания за извършване на услуги за лица на територията на България, както и дейността да е извършвана от България. Следователно, съвкупният анализ на доказателствата обосновава извод, че България не е и място на трудова, професионална или стопанска дейност на В. през ревизирания период.

На следващо място, обстоятелство по т. 2 на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ – лицето пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки дванадесет – месечен период, не се установява, доколкото видно от представеното удостоверение за регистрация Д. В. В. има регистрация в Мюнхен на посочен в удостоверението адрес, с отбелязан статус на жилището – „единствено жилище“, с дата на нанасяне: 23.07.2018 г. и дата на регистрация: 25.07.2018 г. В РД е посочено, че В. е пребивавал в България общо 109 дни за 2019 г. и съответно общо 112 дни за 2020 г., които данни предоставени от ОД на МВР, направление „КИАД“ гр. Пазарджик. Съобразен с информацията в горецитираната справка е изводът на АС-Хасково, че в резултат на приемането на България за член на ЕС, съгласно Директива 2004/38/Е0 на Съвета от 29 април 2004 г., българските граждани се проверяват на ГКПП по метода „Преценка на риска 41, в резултат на което данните за пътуванията им в АИФ „Граничен контрол“, са непълни от началото на 2007 г.

По отношение на критерия на чл. 4, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ, следва да се отбележи, че обстоятелството по т. 3 визира случаите, при които има промяна в местопребиваването на лицето и с това свързва и запазването на данъчния му статут по българското законодателство. Когато обаче местопребиваването на лицето изначално е извън България, то този критерий е неприложим, какъвто е и настоящият случай.

Изложеното обуславя правилност на извода на първостепенния съд, че през ревизирания период В. не е местно лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ и следователно не е субект на облагане с данък върху доходите му. Правилно АС-Хасково е съобразил, че ревизиращите органи не са обсъдили конкретно приходите по сметките – не са коментирани видовете доходи и откъде са постъпили, а тези обстоятелства обуславят приложимата процедура и относимите материалноправни предпоставки за определяне на данъчната основа. Наличието на открита в страната банкова сметка в българска банка също не установява, че жизнените интереси на ревизирания са трайно свързани със страната. В този смисъл от представеното по делото банково извлечение се установява, че посредством тази сметка се извършва основно мобилно банкиране, като се заплащат сметки хотелски настанявания и телефонни услуги, извършвани са дарения и подаръци, като не е ясно кога и в кои държави са извършвани картови плащания, закупените автомобили, за които няма данни да са използвани от В. и др. подобни, категорично не могат да установят превес над основните елементи, които формират съдържанието на понятието „център на жизнените интереси“ като категория на международното данъчно право и на българското данъчно право, а именно къде е семейният кръг, постоянното жилище, къде са основните източници на доходи на едно лице и къде то осъществява постоянно своята трудова дейност. Без значение за спора и информацията за личния статус на РЛ досежно наличието на партньор и дете в България, доколкото същата се отнася за периоди след ревизирания.

По изложените съображения обжалваното решение, с което е отменен процесният РА не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в общ размер на 27 600 евро с оглед представения списък за разноски по чл. 80 ГПК и доказателства към него. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено с касационната жалба и е бланкетно, поради което не следва да бъде уважавано.

Водим от горното и на основание 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,