Решение № 1964 от 22.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, представен от юрисконсулт П. Георгиева, срещу решение 415/21.02.2022 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. 1926 по описа за 2021 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ 16/121/07071/3/01/04/01 с изх. 01-6500/1275#2 от 27.04.2021 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради нарушение на материалния закон. Оспорва изводите на съда за допуснато при издаването на акта съществено нарушение на административнопроизводствените правила с прилагане на реда за установяване на публично държавно вземане по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП и ДОПК. Изборът на производството за издаване на акта следвал от прилагането на създадения с § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.) преходен режим. Отрича нарушаването на административнопроизводствените правила да представлява самостоятелно основание за отмяна на заключителния акт в производството. Изразява убеждение, че са установени фактическите основания за издаване на акта, представляващи материални предпоставки за разпоредената с него правна промяна, тъй като са допуснати сочените нарушения и липсва точно изпълнение на задълженията на получателя на безвъзмездната финансова помощ по му договора с Разплащателната агенция - тези следващи от одобрения проект и бизнес плана към него. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Р. Янков, чрез повереника си адв. Шаренков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения пред Адм. съд Пловдив АУПДВ е установено публично държавно вземане в размер 70 752.87 лева (това е коригираният размер по решение за поправяне на ОФГ 01-6500/1257-7 от 05.05.2021 г.). Задължено лице е Р. Янков. Публичното държавно вземане представлява определена в т. III от акта окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ за твърдяно от администрацията неизпълнение от търговеца на договорни и нормативни задължения, за които подлежащото на възстановяване публично държавно вземане е посочено в т.т. I и II. По констатациите на администрацията на търговеца е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 Модернизиране на земеделските стопанства от ПРСР 2007 2013 г. с договор 16/121/07071 от 27.10.2015 г., сключен от него с ДФЗ, като е установено:

1. Изпълнение на представения и одобрен с договора бизнес план в размер средноаритметично 33.60 % от заложените количествени показатели по Таблица 3 Производствена програма за финансовите 2016, 2017 и 2018г. (във връзка с регистрирането и обработката на земя в определен размер). С това нарушение е обвързано задължение за възстановяване на отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер 15 465.34 лева;

1. Изпълнение на представения и одобрен с договора бизнес план в размер средноаритметично 6.02 % от заложените резултати от подпомаганата дейност спрямо реализирани приходи от дейността. С това нарушение е обосновано задължение за възстановяване на отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер 70 752.87 лева;

Като правно основание да се разпореди връщане на изплатените суми за финансова помощ със законната лихва върху тях е възприета разпоредбата на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., като има позоваване и на чл. 16, ал. 2 от Наредбата и т. 4.14 и т. 4.24 от договора за отпускане на финансова помощ. Размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ за всяко от неизпълненията е определен по критериите на т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., одобрени със заповед 03/РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителният директор на ДФЗ и чл. 54, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Наредба 8. Окончателният размер на подлежащата възстановяване помощ е съизмерен с най-високия размер от групата.

С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ.

Според първостепенния съд компетентността на издателя на акта следва от разпоредбите на чл. 27, ал. 7 и чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП.

Отмяната на АУПДВ е мотивирана с решаващи изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и противоречие с материалния закон.

Прието е, че посоченото в акта фактическо основание неизпълнение на заложените в одобрения по проекта бизнес план финансови показатели /приходи/ за финансовите 2016, 2017 и 2018 г. представляват индикатори за изпълнение на одобрения проект. Непостигането на индикаторите е отнесено към основанието за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, реализирана с решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ. При наличието на основанията по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 70, ал. 1, т.т. 1-9 ЗУСЕСИФ подлежащата на възстановяване финансова помощ се установявала с решение за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ по реда на ЗУСЕСИФ, а не с АУПДВ.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

Правилно първостепенния съд е оценил като основание за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт издаването му при отсъствие на материалните предпоставки и неприложим административнопроизводствен ред. Тази позиция на настоящия съдебен състав е повлияна от очертаващата се като константна съдебна практика на върховната съдебна инстанция по административни дела при решаване на аналогични спорове (така решенията по административни дела 11780/20 г., 142/21 г., 10232/20 г., 2128/20 г., 13576820 г. и 11903/20 г., всички по описа на ВАС), което е основание да изостави досегашното си разбиране относно приложимия административнопроизводствен ред в привръзка с възприемането на материалните предпоставки за възникването на публичните държавни вземания при неизпълнение на задълженията на ползвателя по договора за отпускане на финансова помощ.

Изборът на администрацията е да дефинира обхвата на задълженията по договора за отпускане на финансова помощ, като отнесе към тях постигането на заявените в бизнесплана приходи от дейността и за минимален размер на обработваната и регистрирана в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) земя. С арг. от чл. 16, ал. 1 и приложение 5 към чл. 16, ал. 1 от Наредба 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Модернизиране на земеделските стопанства от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., одобреният проект, за който се отпуска финансирането, е обективиран в бизнесплана, а според ал. 5 бизнес планът за трябва да доказва икономическа жизнеспособност, разбирана като генериране на приходи от дейността, гарантираща устойчива заетост на земеделското стопанство за периода на бизнесплана /§ 1, т. 17 от ДР на Наредба 8/. При закупуване на техника за обработка на почвата и прибиране на реколтата в бизнесплана следва да се посочи и размерът на замята, за който техниката ще бъде използвана /чл. 16, ал. 3 от Наредба 8/. Задължение на ползвателя на помощта по т. 4.24 от Договора е да обработва и регистрира земя с площ не по-малка от 841 дка със закупената чрез безвъзмездно финансиране техника, а с т. 4.28.1 е създадено задължение за изпълнение на одобрения проект за срок 3 години от датата на окончателното плащане.

Това е и причината администрацията да квалифицира недостигането на заявените прогнозни приходи от дейността и на размер на обработваната земя като неизпълнение на договорно задължение и юридически факт, пораждащ правомощието ѝ по чл. 54, ал. 2 от Наредбата да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва. Затова и соченото в АУПДВ фактическо основание за издаването му е относимо към третото алтернативно правно основание по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП за установяване на дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на ДОПК, тъй като представлява неспазване на друго задължение от ползвателя на помощта /несъмнено не е неспазване на критерий за допустимост или на ангажимент/.

Този подход е незаконосъобразен. Органът не е означил предварително елементите на одобрения проект, които представляват индикатор за изпълнението му /макар това да е било дължимо при действието на чл. 37, ал. 3, т. 2 ЗУСЕФСУ/. Съответно не е възприел неизпълнението на одобрени индикатори, като основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция, та подлежащата на възстановяване финансова помощ да се установява с решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ. Администрацията не е означила, но е припознала размера на приходите от финансираната дейност и размера на обработваната земя като индикатор при одобряването на проекта и при проверката за изпълнението на задълженията по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Това сочи на дължимост на идентифицирането на конкретното неизпълнение на задължение по договора като индикатор при упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на акта, установяващ публично държавно вземане заради неизпълнението.

Наличието на основанията по чл. 70, ал. 1, т.т. 1-9 ЗУСЕФСУ определя като приложим редът за възстановяване на получената помощ с решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 73 ЗУСЕФСУ и представлява материалноправна пречка за установяване на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП /редакцията на разпоредбата я сочи като приложима за основания извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП/. Различният предмет на регулиране на нормите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП изключва съотнасянето им на специална към обща.

Различният административнопроизводствен ред и отликата в материалните предпоставки на правната промяна при финансовата корекция по чл. 73 ЗУСЕФСУ и при установяването на публично държавно вземане с акт по ДОПК предполагат, а не изключват ефекта върху съдържанието на крайния акт от производството, а това е дефиницията на юриспруденцията за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и представлява основание за отмяна на административния акт.

Неотносимо е позоваването от касатора на въведения с § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП преходен режим, органичен до периода на мониторинг, който се изразява в довършване по досегашния ред на започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г.. Режимът е въведен с преходна разпоредба към ЗИД на ЗПЗП обн. ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 06.01.2018 г. Той е последван от новела на ЗПЗП от ДВ бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г., която създава диференцирана уредба на обществените отношения по възстановяването на безвъзмездната финансова помощ. Правилото на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП предвижда установяване на подлежащата на възстановяване БФП с издаване на решение по чл. 73 ЗУСЕФСУ, когато нарушението на ползвателя на помощта представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 9 ЗУСЕФСУ. Извън основанията по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП установяването на задължението за възстановяване на БФП се осъществява с АУПДВ, издаден по реда на ДОПК /вж. чл. 27, ал. 7 ЗПЗП/.

Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение.

При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 1 600 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение