Решение № 10920 от 25.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6746/2009 г.

Решение № 10920 от 25.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6746/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 19.03.2009 г. по адм. д. № 555 от 2008 г. Монтанският административен съд е отхвърлил жалбата на Еленко Цветков Николов от Монтана против решение № 66 от 26.08.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Монтана и потвърденото с него разпореждане № 718 от 26.06.2008 г. на ръководителя на "пенсионно осигуряване", с което е отказано отпускането на добавката по чл. 9 ЗПГРРЛ към пенсията, изплащана на същото лице. Против това решение на административния съд Еленко Цветков Николов е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е приел, че след като Еленко Цветков Николов (касатор в това производство) не е представил доказателства, с които да установи, че е бил незаконно репресиран заради неговия произход, политически или религиозни убеждения, той няма право на добавката по чл. 9 ЗПГРРЛ независимо, че е бил задочно осъден през 1951 г. на 10 години лишаване от свобода за бягство през границата без разрешение на надлежните органи. Това становище на административния съд макар и непрецизно е правилно от гледище на закона. В случая причините за извършване на престъплението "бягство без границата" са без значение. Това е така, защото според чл. 9 ЗПГРРЛ добавката към пенсията зависи от продължителността на пребиваване в затвори, лагери и други места за задържане. Това означава, че за отпускането на добавка по чл. 9 ЗПГРРЛ е необходимо лицето да установи времето, през което е било задържано в затвор, трудово възпитателно общежитие или място за задържане. В случая от доказателствата по делото е видно, че касаторът не е излежал наложеното му наказание лишаване от свобода. След като не е бил нито един ден в затвора поради неизпълнение на наказанието, той няма право на добавката по чл. 9 ЗПГРРЛ. Причините, поради които не е било приведено в изпълнение на наказанието лишаване от свобода, са без значение. От обстоятелството, че същият е лежал в затвор на чужда държава не следва друго. Не може да се претендира добавка но чл. 9 ЗПГРРЛ само въз основа на присъда на български съд за извършено престъпление "бягство през граница" без лицето да е било в затвор, лагер и друго място на задържане, защото не е налице репресия по смисъла на чл. 9 ЗПГРРЛ. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,