Решение № 4269 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 408/2011 г.

Решение № 4269 от 25.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 408/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Мадара" АД, гр. Шумен, срещу решение № 67 от 14.10.2010 г., постановено по адм. дело № 208/2010 г. от Административен съд Шумен. В жалбата подробно се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Агенция "Митници", не се представлява в съдебно заседание. С отговора по жалбата и становище от 1.03.2011 г., подадено от юрк. Тодорова, ответникът оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди се, че претендираните от дружеството вреди са недоказани, което води до неоснователност на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като не е изпълнен фактическият състав на посочената материална норма. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение АС - Шумен е отхвърлил като неоснователен иска на "Мадара" АД, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 213 800 лв., от които главница в размер на 164 000 лв. и лихва в размер на 49 800 лв., представляващи недължимо платен от дружеството акциз върху вложеното количество евро дизел в леярното и ковашкото производство, вследствие на незаконосъобразен отказ на Началника на Митница - Варна да издаде удостоверение за освободен от акциз краен потребител, обективиран в решение № А-379/2.08.2007 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до датата на предявяване на иска. Съдът е приел за недоказани твърдяните имуществени вреди в посочения от ищеца вид и размер. Решението е правилно, но не по изложените от съда мотиви. Между страните не се спори, че дружеството - ищец, настоящ касатор, на основание чл. 24, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е поискало да му бъде издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител, за което съгласно изискванията на чл. 14, ал. 2 от ППЗАДС е представило нужните документи и информация. По искането административният орган - Началникът на Началника на Митница - Варна е постановил изричен отказ, обективиран в решение № А-379/2.08.2007 г. Това решение е обжалвано по административен и съдебен ред, вследствие на което, с решение на Административен съд - Варна, отказът е отменен и делото - като преписка, е върнато на Началника на Митница - Варна за ново произнасяне. Решението на административния съд е влязло в сила на 9.07.2009 г. Впоследствие е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител с № БГ002000Е0114 от 27.07.2009 г. При тези обстоятелства безспорно е, че с отмяната на отказа е заличено с обратна сила правното основание за заплащането на акциза, което не е съществувало, поради незаконосъобразния отказ. И в исковата молба, и в касационната жалба дружеството твърди, че е отговаряло на изискванията за освобождаване от акциз краен потребител, но поради незаконосъобразния отказ на митническата администрация, е заплащало акциз. С отмяната на административния отказ за освобождаване от заплащане на акциз и издаденото удостоверение, с което това право на дружеството е било признато, платения до момента акциз е станал недължимо платен. Поради това ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди и е предявил иска си за заплащане на обезщетение, като е определил размера му според размера на платеният акциз, ведно със законната лихва. С оглед гореизложеното и във връзка с така заявеният предмет на делото настоящата съдебна инстанция намира, че основният спорен въпрос е този, дали така заплатеният акциз подлежи на възстановяване или прихващане по реда на ЗАДС или на дружеството се дължи обезщетение по реда на ЗОДОВ. Правилният отговор налага проследяване на нормативната уредба - Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), уреждаща процесните материални правоотношения: Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата, съгласно тази разпоредба се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между вредата и настъпилия вредоносен резултат. В разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ е регламентирано, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение този закон не се прилага. Настоящият касационна инстанция приема, че относно възстановяването на недължимо платени акцизи, в ЗАДС е предвиден такъв специален ред, поради което претенциите на "Мадара" АД за обезщетяване на имуществени вреди по реда на ЗОДОВ, е неоснователно. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАДС, в редакцията й към датата на издаване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, недължимо платен акциз или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща срещу дължим акциз въз основа на писмено искане, подадено до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател. Втората алинея на чл. 27 изисква към искането да се приложат документите, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ППЗАДС, за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител искането е по образец съгласно приложение № 3 и се подава до началника на митницата по местонахождението на обекта, където ще се получават и използват енергийните продукти. В чл. 14, ал. 2 е регламентирано съдържанието на искането, а ал. 3 - документите, които се прилагат към него. С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че не може да се използва редът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ преди използването на специалния ред посочен в чл. 27 ЗАДС. Едва след използването на този специален ред може да се използва реда по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, и то ако се претендира вреда над размера, установен по чл. 27 и съответно, ако се докаже. Всичко изложено до тук е нужно, за да се обоснове извода, че в случая търговското дружество е можело да осъществи правата си като използва специалния ред на чл. 27 от ЗАДС, който процесуален ред дерогира приложението на ЗОДОВ, по аргумент от чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Ако и след като е пропуснал сроковете за предявяване на претенцията си за ищецът съществува възможността да осъществи субективното си право на защита и да търси репариране на понесените вреди, но само по общия ред предвиден в Закона за задълженията и договорите, като вреди произтичащи от "непозволено увреждане" - т. е. на онзи правен институт, който урежда последиците от увреждане на лични или материални блага при нарушение на общата забрана на закона да не се вреди другиму. В тези случаи деликвентът дължи обезщетение за причинените морални и материални вреди. С развитите доводи по същество на спора и по основателността на претенциите, съдът е постановил решението си в нарушение на материално правни разпоредби. Диспозитивът на решението, обаче постановява верния правен резултат и това обстоятелство не налага отмяна на решението. За пълнота следва да бъде посочено, че както в мотивите, така и в диспозитива на обжалвания съдебен акт, административният съд неправилно е посочил, че претендираното от дружеството парично обезщетение е в размер на 213 000 000 лв., а размера на лихвите - 49 800 000. Това обстоятелство също не налага отмяна на решението, тъй като тази неточност може да бъде отстранена в производство по чл. 175, ал. 1 АПК за поправка на очевидна фактическа грешка. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,