Решение № 11238 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7847/2025 г.
ВАСПърво отделение11.11.2025 г.докладчик Петя Желева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 21523 от 23.06.2025 г., постановено по адм. дело 8601/2024 г. по описа на Административен съд София град.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ Членове: /п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА/п/ ЛОЗАН ПАНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител Н. Горанов против Решение 21523 от 23.06.2025 г., постановено по адм. дело 8601/2024 г. по описа на Административен съд София град, в частта с която е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22221023005867-091-001/26.01.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 563/25.04.2024 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер на 401 лева и лихви в размер на 247,29 лева, както и в частта на установени задължения за ДОО за 2017 г. в размер на 507,84 лева и лихви в размер на 351,43 лева и установените задължения за здравно осигуряване на самоосигуряващи се по ЗЗО за 2017 г. в размер на 147,20 лева и лихви в размер на 101,85 лева, както и задължения по КСО Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица за 2017 г. в размер на 184 лева и лихви в размер на 127,32 лева. Наведени са касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Конкретните доводи са за доказано основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Твърди се, че основата за данъчно облагане е формирана въз основа на получена електронна справка от Еконт Експерс ООД за изплатени през 2017г. суми по наложени платежи и пощенски парични преводи в размер на 3 660 лева. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА, в отменената му част, както и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и за държавна такса. Ответникът по касационната жалба Т. Б. Д., не взема становище по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Настоящата касационна инстанция преценява решението на Административен съд - София град, като валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи. По съответствието на решението с материалния закон и доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: Фактическата обстановка е точно и пълно установена от първостепенния съд. В хода на ревизионното производство на Еконт Експрес ООД са връчени искания за представяне на писмени обяснения и писмени документи, в отговор на което са представили записани на оптичен носител данни в табличен вид за изплатени в брой суми по наложени платежи. С оглед така получените данни органите по приходите са приели, че ревизираното лице Т. Б. Д. е извършвал търговска дейност, свързана с продажби на стоки /кафе/, които стоки е изпращало на клиентите си с товарителници, а заплащането им е извършвано с наложни платежи, сумите по които е получавани от РЛ. Обоснован е извод за наличието на данни за укрити приходи от стопанска дейност като едноличен търговец. Връчено е уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, че основите за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, както и задължителните осигурителни вноски, ще бъдат определени по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с оглед констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. За да отмени РА, първоинстанционния съд е приел, че фактическите констатации в РА са направени въз основа на получени данни от трето лице Еконт Експрес ООД, но само в обобщен вид при липса на първични доказателства товарителници, относно изпращане на стоки и разходни касови ордери. В съдебното производство, въпреки указанията на съда, относно разпределение на доказателствената тежест по делото, дадени в открито съдебно заседание на 23.01.2025 г., ответникът не направил доказателствени искания и не представил други писмени доказателства, относно твърденията си за извършвана търговска дейност продажба на кафе от жалбоподателя. По делото липсвали документи, въз основа на които да може да се направи извод за укрити приходи от продажба на кафе. Прието е, че само въз основа на таблици, които нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обобщена информация, съставена от трето неучастващо по делото лице, не може да се стигне до фактическите, а и до правните изводи, формулирани от ревизиращите органи. Посочено е, че в този смисъл е съдебната практика на ВАС / Решение 2998/30.03.2022 г. по адм. дело 7240/2021 г. по описа на ВАС, Решение 10064/05.10.2021 г. по адм. дело 2757/2021 г. по описа на ВАС/. С оглед изложеното е прието, че РА за допълнително установените данъчни задължения за 2017 г. по ЗДДФЛ на ЕТ, следва да бъде отменен. Прието е, че след като липсват достатъчно доказателства, относно стопанската дейност на Т. Б. Д. свързана с продажба на кафе, то и така определеният от органите по приходите осигурителен доход от 3 660 лева съответно за м. 01., 02, 03, 05, 06, 07, 08 и м. 10. 2017 г. е неоснователно определен и при отсъствие на фактическите и правните основания на чл. 6 и чл. 7 от КСО, както и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, т.е. липсват доказателства за наличие на придобит от жалбоподателя доход от извършвана стопанска дейност, поради което е прието, че за процесните месеци не е налице и осигурителен доход, въз основа на който да се определят задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за фондове ДОО, ДЗПО УПФ и ЗО. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че обективираните в РА констатации се подкрепят от доказателствата по делото и са доказани основания за провеждане по особения ред на чл.122 от ДОПК. Правилно съдът е установил, че всички събрани в хода на ревизията доказателства, представени от трето за производството лице - "Еконт Експрес" ООД включват технически носител на данни, като безспорно е установено, че не са представени документи в оригинал и/или заверено копие в хода на ревизионното производство. Трайно се приема в практиката на ВАС, че техническите носители на данни са допустими веществени доказателствени средства съгласно чл. 71 ДОПК. Съгласно чл. 54, ал. 5 ДОПК като доказателства се допускат и разпечатки на данни, заверени от органа по приходите, получени на технически носители от други лица, държавни и общински органи. Разпечатки на данните от техническите носители, получени от "Еконт експрес" ООД, в хода на ревизията, не са направени от ревизиращия екип и не се съдържат в административната преписка. Не е направен анализ на данните, съдържащи се в таблиците, предоставени от "Еконт експрес" ООД, които би следвало да доказват получаването от ревизираното лице на изплатени суми по наложени платежи в посочените в РА размери. Обосновано, съдът е приел, че фактът на изплатени суми в полза на физическото лице, при липса на товарителниците и други доказателства, не установяват тезата на органите по приходите за неотчетени доходи от осъществена от ответника по касация търговска дейност. По делото не са представени документи, въз основа на които да може да се направи категоричен извод за наличието на укрити доходи и недекларирани такива, поради което съдът правилно е заключил, че липсва правно основание за установяване на данъчната основа за облагане по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2017 г. във вида и размера, установен от приходните органи, въз основа на данни за получени приходи, в частта на определения данък върху доходите на ЕТ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2017 г. - главница 401 лв. и 247,43 лв.- лихви. Неоснователно е позоваването на касатора на решение 3411/01.04.2025г. по адм.дело 11060/2024г. на ВАС, доколкото цитираното решение подкрепя изложените по-горе изводи за данъчни периоди до началото на 2018г. и обосновава различни изводи само за периоди след 2017г. Видно от мотивите на цитираното решението: До началото на 2018г. извършваната от пощенския оператор стопанска дейност по куриерски доставки е документирана чрез издаването на документи на хартиен носител, същите не са съставяни като електронни документи. Поради това при поискването им от органите по приходите в хода на ревизията същите е следвало да бъдат представени или в оригинал или под формата на официално заверен препис, като неизпълнението на това изискване има за последица изграждането на извод, че същите не съставляват годно доказателство за изградените въз основа на тях констатации за извършване на стопанска дейност от ревизираното лице. Различни изводи са направени за данъчни периоди 2018г. и сл. В случая обаче, предмет на ревизията са задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за данъчен период 2017 година, поради което настоящото решение е в съответствие с цитираната от касатора практика по адм.дело 11060/2024г. на ВАС, първо отделение. Правилни са констатациите на съда за материална незаконосъобразност на установените задължения за ЗОВ, предвид недоказаност на правопораждащия юридически факт - осъществяване на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение, в частта с което е отменен ревизионния акт е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за разноски, а такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, поради липса на направено искане за присъждането им. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение