Решение № 6831 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13057/2013 г.

Решение № 6831 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13057/2013 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Биоплантс" ООД, чрез своя процесуален представител адв. Йончева, против решение № 5263 от 29.07.2013 г., постановено по адм. д. № 7985/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо изх. № 02-240-2600/3113 от 21.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" РА, с което е отказана оторизация и финансово подпомагане по подаденото заявление с УИН 24/100611/66522 за сумата от 37697.58 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. З АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът претендира решението да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде отменен административният акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" РА оспорва жалбата и моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав, съобразно чл. 218 АПК като прецени наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна. Първоинстанционният съд в протеклото производство е установил, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, като при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е обсъдил четирите етапа от административното производство по разглеждане на подадените заявления от земеделските производители, независимо от схемите и мерките, по които кандидатстват: 1. Подаване на заявление за подпомагане от кандидата; 2. Разглеждане на заявлението и извършване на проверки от Разплащателната агенция, които проверки могат да бъдат административни и на място; 3. Изчисляване на полагаемата се субсидия въз основа на размера на допустимите площи за подпомагане и 4. Произнасяне по заявлението за подпомагане и уведомяване на кандидата. Констатирал е че административният орган правилно е изчислил недопустимата за подпомагане площ, като обосновано е отказал оторизация и финансово подпомагане по подаденото заявление с УИН 24/100611/66522 за сумата от 37697.58 лв. Така постановеното решение е валидно допустимо, но разгледано по същество е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основателни са оплакванията на касатора, релевирани в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е изследвал подробно процедурата по отстраняване на констатираните застъпвания като по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбите на чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, когато за една и съща площ, за която има установено застъпване, са представени документи, доказващи правното основание за ползване от двама или повече от кандидатите, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 от същата наредба, отказва плащане за застъпените площи на всички кандидати. Съгласно чл. 17, ал. 7, когато само един от кандидатите е представил документи за правното основание на ползване, РА одобрява плащането на субсидия за него, а относно останалите застъпени площи прилага чл. 18 и отказва изплащане на субсидии на останалите кандидати, като им налага санкции съгласно Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. В процесния случай съдът е приел, че "Биоплантс" ООД не е успял да докаже, че стопанисва спорните парцели и не е представил документи установяващи правното основание за ползване на процесните парцели. Видно от приложените по делото доказателства обаче, "Биоплантс" ООД е приложило арендни договори, с които доказва правно основание за стопанисване на процесните парцели. В тези договори са описани конкретни имоти предмет на аренда. Настоящата съдебна инстанция обаче не може да определи дали имотите предмет на представените от касатора арендни договори са идентични с имотите описани в административният акт като застъпени, предвид различната индивидуализация на последните. В Уведомителното писмо имотите са посочени като част от БЗС, докато в арендните договори са индивидуализирани с номерата на имотите по кадастрална карта или карта на възстановената собственост. За да бъде определено дали е отстранено или не констатираното от административния орган застъпване следва да бъде назначено вещо лице, което да даде отговор на въпроса дали площта на парцелите описани като застъпени от административния орган попадат в площта на потвърдените от касатора имоти в процедурата по отстраняване на застъпванията. Вещото лице следва също така да даде отговор на въпроса дали площите потвърдени от друг бенефициент "Тунджа 2006" ООД съвпадат с потвърдените площи от "Биоплантс" ООД. Предвид невъзможността на настоящата инстанция да назначи експертиза делото следва да бъде върнато на първоинстанционният съд. С оглед гореизложеното настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд не е разгледал приложените към делото доказателства в тяхната цялост и съвкупност, не ги е съпоставил с обжалваното уведомително писмо и не е изследвал подробно фактите по делото, като по този начин е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство, да назначи експертиза, която да установи дали е отстранено или не констатираното от административния орган застъпване и след това да направи правните си изводи относно законосъобразността на процесното уведомително писмо. Предвид изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани, а направените такива трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение