Решение № 13939 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2468/2014 г.

Решение № 13939 от 20.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2468/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Добрич против решение № 168 от 27.12.2013 г. по адм. дело № 743/2013 г. на Административен съд - Добрич, с което е обявена за нищожна заповед рег. № з-2841/26.08.2013 г. на същия административен орган, с която е определено разследващ полицай Искра Георгиева Славова да изпълнява задълженията си в Районно управление "Полиция" (РУП)- Балчик. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като със заповедта Славова не е преместена в друго населено място, а е разпределена да изпълнява служебните си задължения в РУП - Балчик. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Добрич е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед, с която е постановено Искра Георгиева Славова да изпълнява задълженията си на разследващ полицай от отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР- Добрич в РУП - Балчик, е нищожна като издадена от орган, който не е овластен с такава компетентност. По делото е установено, че жалбоподателката пред административния съд и ответник в настоящото производство е назначена на държавна служба в МВР през 2006 г., като първоначално е младши дознател в група "Престъпления против личността" в сектор "Криминална полиция" на Първо РУП - Добрич, а от 2010 г. е разследващ полицай в РУ на ОДМВР - Добрич, отдел "Досъдебно производство", с местоизпълнение на служебните задължения в Първо РУП - Добрич (писмо на началника на отдел Досъдебно производство при ОДМВР - Добрич от 15.11.2011 г.). Със заповед К-607/20.01.2012 г. на министъра на вътрешните работи служебното правоотношение на Славова е прекратено на основание получена най-ниска оценка за изпълнение на длъжността. Тази заповед е отменена с решение № 7/14.01.2013 г. по адм. дело № С-84/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение, влязло в сила с решение № 82/9.08.2013 г. по адм. дело № С-23/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. След влизане на решението в сила, на 21.08.2013 г. Славова се явява на работа в сградата на ОДМВР - Добрич и встъпва в заеманата преди прекратяване на служебното правоотношение длъжност (писмо от 19.08.2013 г., акт за встъпване от 21.08.2013 г.). Със заповед рег. № з-2841/26.08.2013 г., предмет на оспорване, директорът на ОДМВР - Добрич постановява, считано от 26.08.2013 г., Славова да изпълнява служебните си задължения в РУП - Балчик. Заповедта е мотивирана с "настъпила служебна необходимост от определяне местоизпълнение на задълженията на разследващ полицай". При тези данни, при правилно тълкуване и прилагане на закона, първоистанционният съд приема, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. С оглед обстоятелствата, че от назначаването й до прекратяване на служебното правоотношение с отменения от съда акт на министъра на вътрешните работи и след възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, местоизпълнението на служебните задължения на служителката Славова, разследващ полицай в отдел "Досъдебно производство" при ОДМВР - Добрич е Първо РУП - Добрич, правилно съдът приема, че цитираната по-горе заповед променя едностранно мястото на изпълнение на служебните задължения по правоотношението. Мястото на изпълнение на държавната служба в Министерството на вътрешните работи като конкретна длъжност в точно пространствено определена структура е съществен елемент на служебното правоотношение и не може да бъде променяно самоволно от едната страна по правоотношението, освен в случаите по чл. 192а от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР отм.). В последната хипотеза преместването на служителя в друга структура или в друго населено място поради служебна необходимост може да се извърши единствено с акт на министъра на вътрешните работи. Директорът на съответната областна дирекция не притежава такова правомощие. Ето защо като променя с едностранно волеизявление и без съгласие на служителя мястото на изпълнение на служебните задължения на Славова, директорът на ОДМВР - Добрич постановя акт извън границите на своята компетентност. Този акт е нищожен и следва да бъде обявен за такъв. Поради това като достига до заключение в този смисъл и обявява оспорената заповед за нищожна, първоинстанционният съд постановява решението в съответствие с материалния закон. Възражението на касатора, че с оспорения акт служителката не е преместена, а разпределена да изпълнява служебните си задължения в РУП - Балчик, поради което издадения в този смисъл акт не е нищожен, е неоснователно. Конкретната, използвана в заповедта терминология е без значение, тъй като не променя смисъла на разпоредителната част на административния акт, според която служителката Славова следва да изпълнява служебните си задължения в структура на МВР в друго населено място, различно от това, в което е работила до тогава. В това именно се състои едностранната промяна на мястото на изпълнение на служебните задължения по правоотношението, която директорът на ОДМВР - Добрич не е компетентен да предприема. Доводът на касатора за липса на свободно място в структурата, в която Славова е работила до прекратяване на служебното правоотношение, също не обосновава различен извод. След отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение служителят има право да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а органът по назначаването е длъжен да направи това. Ако на тази длъжност е назначен друг служител, именно последният следва да бъде преназначен на друга длъжност. В този смисъл е разпоредбата на чл. 191, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм). Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателства за действително направени разноски в касационното производство Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Добрич следва да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 943.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,