Решение № 5859 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12592/2013 г.

Решение № 5859 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12592/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Б. М. К." ЕООД, гр. Шумен, срещу решение № 2018 от 19.07.2013 г. по адм. дело № 173/2013 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № 271101958/23.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, поправен с РА № П271101958/3.12.2012 г., потвърден с Решение № 775/4.12.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", с който на дружеството са определени допълнителни данъчни задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 01, 06 и 07.2010 г., както и задължения за лихви върху авансови вноски за КД по ЗКПО за д. п. 2007 г., 2008 г. и 2009 г., общо в размер на 13 946,23 лв. главница и лихва за забава в размер на 5 123,15 лв. и дружеството е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 831.39 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба жалба. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, с който на дружеството са установени посочените по-горе задължения по ЗДДС и по ЗКПО. Задълженията по ЗДДС са установени, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от СД "Калина 990 -Драгомир Иванов и сие", както следва: ф-ра № 10...055/8.01.2010 г., с данъчна основа 10 070 лв. и ДДС 2 014 лв., с предмет на доставката - транспорт на земна маса; ф-ра № 10...056/11.01.2010 г., с данъчна основа 3 239 лв. и ДДС - 647,80 лв., с предмет на доставката - транспорт на земна маса; ф-ра № 10...117/18.06.2010 г., с данъчна основа 5 694 лв. и ДДС - 1 138,80 лв., с предмет на доставката - заравняване на терен, извозване на земна маса; ф-ра № 10...130/30.06.2010 г., с дан. основа 9 759,90 лв. и ДДС - 1 951,98 лв., с предмет на доставката - заравняване на терен, извозване на земна маса, валиране и трамбоване на терен; ф-ра № 10...158/19.07.2010 г., с данъчна основа 18 033,75 лв. и ДДС - 3 606,75 лв., с предмет на доставката - изкоп на земна маса, транспорт; ф-ра № 10...159/29.07.2010 г., с данъчна основа 22 934,48 лв. и ДДС - 4 586,90 лв., с предмет на доставката - разстилане, трамбоване, подравняване. Отказът да признае правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите, издадени от СД "Калина 990 - Драгомир Иванов и сие", е мотивиран от страна на органа по приходите с изводи за липса реално извършени доставки, от което не е възникнало данъчно събитие и данъкът по тази доставки е начислен неправомерно, с оглед на което са приложими разпоредбите на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, вр. с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 и 2 от ЗДДС. По отношение на задълженията по ЗКПО, органът на приходната администрация е констатирал, че ревизираното дружество не е внасяло авансови вноски за корпоративен данък, с оглед на което е начислена лихва за дължимите и невнесени авансови вноски, както следва: за 2007 г. - 557.08 лв., за 2008 г. - 1073.45 лв. и за 2009 г. - 532.73 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е изложил подробни мотиви, въз основа на анализ на данните от събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства, изготвените ССчЕ и СТЕ, приложимите правни разпоредби, от което е извел извод за недоказани реални доставки на услугите по фактурите, за законосъобразен отказ за признаване право на данъчен кредит, както и за правилно начислена лихва за просрочие върху дължимите и невнесени авансови вноски за корпоративен данък, съгласно изискванията на ЗКПО. Решението е правилно. Съдът е направил последователен анализ на установените в хода на ревизията факти, както и данните, установени в хода на съдебното производство от представените пред съда доказателства. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Наличието на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит, а не само на документално оформяне на стопанските операции. Липсата на достатъчно доказателства за реалност на извършените доставки, неустановяването на вида на същите, начисляването на ДДС в счетоводството на доставчика, непредставянето на документи за извършено разплащане, липсата на данни за наличие на материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на фактурираните доставки, прави недоказана тази реалност, поради което законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит. В хода на оспорване на РА в тежест на жалбоподателя е било при условията на пълно насрещно доказване, да установи посредством годни и убедителни доказателства, че са налице предпоставките на закона за признаване на правото му на данъчен кредит по процесните фактури. Установено е, че в хода на ревизионното производство доставчикът е представил само част от процесните фактури, както и част от договор от 1.09.2009 г., сключен между "Б. М. К." ЕООД, в качеството му на възложител и СД "Калина 990 - Драгомир Иванов и сие", в качеството му на изпълнител, съгласно който възложителя възлага на изпълнителя да извърши извозване, превоз, разстилане и трамбоване на земни маси, както и подравняване на същите тези терени, представляващи имоти, находящи се в землището на гр. Шумен с идентификатори № 83510.580.29 и № 83510.580.31 в м. "Кара Чалък" и № 83510.558.67 в м. "Горен Сусурлук". Както правилно е посочил административният съд липсва определена цена както на извършените отделни видове дейности, така и обща цена на услугите, липсва срок на договора, както и яснота как следва да бъде изпълнен същия. Липсват и не са представени доказателства за заплащане на фактурите, както и доказателства за предаване и приемане на извършените услуги - приемно - предавателни протоколи. Липсват доказателства за материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Представен е и договор от 21.09.2009 г. за извършване на договорените услуги по първия договор от 1.09.2009 г., сключен между СД "Калина 990 -Драгомир Иванов и сие" и подизпълнител "Кристал лимитед" ЕООД. Предметът на този договор е идентичен с този на договора от 1.09.2009 г. В договора е посочено, че общият размер на договореното възнаграждение е 70 000 лв. /без ДДС/, което е следвало да се изплати при окончателното изпълнение на договорените услуги, при окончателно подравнен терен и прието изпълнение. Срокът на изпълнение на договора бил определен до 30.10.2011 г. На подизпълнителя е извършена проверка, при която е представен само единствено посоченият договор от 21.09.2009 г. Представено е писмено предизвестие от страна на изпълнителя "Кристал лимитед" ЕООД до възложителя СД "Калина 990-Драгомир Иванов и сие" за неизпълнение от негова страна на т. 1 от Договора и на основание т. 6, б. "д" от същия договор, изпълнителят - в случая "Кристал лимитед" ЕООД, прекратява едностранно договора. Действително от представените документи ведомости за заплати на наети на трудов договор работници и инвентарни книги на ДМА се установява, че подизпълнителя е разполагал с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на такъв вид услуги, посочени в договора, липсват обаче доказателства, че същият е изпълнил договорените услуги - фактури, протоколи обр. 19, счетоводни справки по сметки за приходите или сметки за разходите, които са направени в изпълнение на договора, а и както се установява при насрещната проверка, договорът е бил едностранно прекратен от "Кристал лимитед" ЕООД, така че заключението на съда, че както в административното, така и в съдебното производство, не са представени категорични доказателства за реалното извършване на посочените в договора услуги от подизпълнителя "Кристал лимитед" ЕООД, е правилно. Във връзка с поставените му задачи за проверка счетоводството на "Кристал лимитед" ЕООД вещото лице по приетото по делото заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съдът е кредитирал като обективно и безпристрастно изготвено, от представените в счетоводството на "Кристал лимитед" ЕООД счетоводни справки по с/ка 411 за периода 1.01. - 31.12.2009 г., 1.01. - 31.12.2010 г. и 1.01.2011 - 31.12.2011 г. е установило, че основен клиент за периода е "Автомагистрали Черно море" АД. Вещото лице не е установило осчетоводени фактури издадени от "Кристал лимитед" ЕООД на СД "Калина 990 - Драгомир Иванов и сие". От представеното извлечение по с/ка 611 за същите периоди е установено, че дружеството не е работило на обект, който е описан в договора от 21.09.2009 г. Не са представени пътни листи, приемно- предавателни протоколи, доказателства за извършени разходи във връзка с извършените услуги - разходи за гориво и разходи за заплати на работниците извършили съответните дейности, както и приходи от извършените услуги. Безспорно е установено по делото, че разплащане по договора от 21.09.2009 г. не е имало нито по банков път, нито в брой. Липсват доказателства за извършване на посочените в Договора дейности, като такива не са представени и в хода на съдебното производство. Вещото лице изрично е заявило при разпита му в съдебно заседание, че в счетоводството на прекия доставчик СД "Калина 990 - Драгомир Иванов и сие" няма никакви отразени разходи, нито по отношение на материали, нито по отношение на външни услуги, нито по отношение на собствен персонал, който би могъл да бъде зает с извършването на услугите. Счетоводството на доставчика не е редовно водено, съгласно изискванията на ЗСч и СС, тъй като дружеството е издавало фактури, които не са осчетоводявани, липсва публикуван ГФО в ТР за 2010 г., счетоводството е непълно като от представените документи не може да се установи действително дали е работило дружеството, дали е имало подизпълнители, за кои обекти са били тези подизпълнители и каква работа е била фактурирана. Нито една от процесните фактури не е осчетоводена от доставчика. Дължимият ДДС по тези фактури не е начислен като задължение към бюджета в счетоводството на доставчика, както и приходът в размер на данъчната основа по тях не е признат по реда на СС 18 "Приходи". Този факт се подкрепя и от представения по делото РА на доставчика в обхвата на който са включени данъчните периоди, в които са издадени процесните фактури. Видно от същия РА дружеството не е представило счетоводни и търговски документи, справки и регистри във връзка с получените и извършени доставки, установени са обстоятелства по чл. 176, т. 1, т. 3 и т. 5 от ЗДДС. Съдът е приел, че изводите на органа по приходната администрация за липса на доставки по процесните фактури не се опровергават нито от приетите по делото писмени доказателства от жалбоподателя, нито от приетата по делото СТЕ, оспорена от ответника в т. 3. Вещото лице по СТЕ е посочило в заключението след направен оглед на имотите какви дейности са извършени на терена, но изрично е заявило, че не може да каже кога е било извършено насипването на земна маса, какво точно е извършено, както и не може да определи кое дружество е извършило услугите, във връзка със сключения договор. Съдът не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите не се подкрепят от доказателствата по делото. Правилен се явява РА и в частта на установените задължения на дружеството по ЗКПО. След като ревизираното лице не е внасяло авансови вноски за корпоративен данък за процесните периоди, правилно органът на приходната администрация е начислил лихва за просрочие върху тях. При така установените данни, обжалваното съдебно решение с извод за неоснователност на жалбата е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, I отделение,