Решение № 3985 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6259/2015 г.

Решение № 3985 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6259/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП против решение № 855/17.04.2015 г. по адм. д. № 3770/2014 г. по описа на Административен съд Варна с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски.. Ответникът, "Блиц" ООД, в писмен отговор, изготвен от адв. Б., надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С Ревизионен акт № 031401301/21.07.2014 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден изцяло с Решение № 669/17.11.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" Варна на "Блиц" ООД са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, както следва: за внасяне главница 4770,13 лв /отказан данъчен кредит по фактура № 10000 10587/17.09.2009 г., издадена от "Олимпия 1" ЕООД с предмет доставка на цигари/ и лихва 1775,90 лв. и ангажирана солидарна отговорност за неплатен ДДС от пряк доставчик "Парти плейс" АД по фактура № 167/3.11.2009 г. в размер на 156593,97 лв и лихва 74058,36 лв. С обжалваното решение, постановено по оспорване на "Блиц" ООД, Административен съд Варна е отменил ревизионния акт изцяло. По отношение установеното задължение по фактура № 1000010587/17.09.2009 г. с доставчик "Олимпия 1" ЕООД е приел, че органът по приходите е отказал ползвания данъчен кредит в нарушение на материалния закон. Обосновал се е с данните по ревизионната преписка, приетата, неоспорена от страните, съдебно счетоводна експертиза, изложил е довод, че нарушението по чл. 27, ал. 3, т. 2 от Наредба № Н/13.12.2006 г. за регистриране на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства при издаване на касовия бон за плащане в брой стойността по фактурата, само по себе си не доказва, че доставката не е осъществена реално. Във връзка с ангажираната солидарна отговорност по чл. 177, ал. 6 ЗДДС за невнесен от "Парти плейс" АД по фактура 167/3.11.2009 г. данък добавена стойност, по която оспорващият е приспаднал данъчен кредит в размер на 156593,97 лв, съдът е изложил мотиви относно правната природа на предвидената по текста отговорност, която може да бъде ангажирана при условие, че доставчикът по дадена фактура не е изпълнил задължението си да внесе начисления данък добавена стойност и, че получателят по фактурата е упражнил правото си да приспадне данъчен кредит в размер на начисления по фактурата данък добавена стойност при знание от негова страна, че доставчикът няма да внесе данъка. Събраните в хода на ревизионното поизводство доказателства е обсъдил в съвкупност с тези по делото и е приел липсата на предпоставки за ангажиране отговорността, тъй като облагаемата доставка, документирана с посочената фактура не е привидна, не е сключена при заобикаляна на закона, а цената й не се отличава значително от пазарната. Като краен резултат е възприет извода за отсъствие предпоставките по чл. 177, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС, предполагащи задължение получателя по фактурата да знае, че доставчикът няма на внесе данъка добавена стойност. Касационните доводи за неправилност на решението в частта, с която ревизионния акт е отменен досежно задължението в размер на 4770,13 лв и лихва 1775,90 лв, произходящи от отказан данъчен кредит по фактура № 1000010587/17.09.2009 г., издадена от "Олимпия 1" ЕООД за доставка на цигари на стойност 23850 лв и ДДС в размер на 4770, 13 лв. са основателни. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Това е момента на възникване на данъчното събитие и като последица от изискуемостта на данъка същия следва да се начисли. При доставката на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне правото на собственост, респ. правото на разпореждане с вещта от патримониума на доставчика към патримониума на получателя. За законосъобразното упражняване правото на получател по облагаема доставка да приспадне платения от него на доставчика му данък добавена стойност, е необходимо категоричното доказване, че стоките по облагаемата доставка са реално предадени. Съвкупната преценка на доказателства налага извода, че този задължителен за възникване правото на приспадане факт не е установен. С ангажираните в съдебната фаза доказателства ревизираното дружество не е оборило констатациите по ревизионния акт относно липсата на реалност на доставката по посочената по-горе фактура. Установяването от съдебно-счетоводната експертиза, че стоката е платена и осчетоводена при доставчика и получателя не е достатъчно за доказване релевантния факт на предаване собствеността върху предмета на доставката от първия на втория. Наред със счетоводни документи този факт следва да бъде установен и с други, доказващи как стоката е транспортирана, вкл. установяване за чия сметка са разходите за транспорт и съставените в тази връзка транспортни документи, как, къде, на кого и с какви отчетни документи е предадена стоката. Процесната доставка е за родово определени стоки, предвид което преминаването им в собственост на получателя става в момента на предаването от доставчика. Съдебно счетоводната експертиза е установила, че понастоящем фактурираните стоки са на склад. Това обстоятелство, преценено в съвкупност с датата на доставката 17.09.2009 г., с данните за упражняваната от дружеството търговска дейност и родово определения характер на предмета на доставката разколебава твърдението, че установените в склада цигари са именно фактурираните. С оглед тези съображения настоящият касационен състав намира решението в обсъдената по-горе част, както и в частта на разноските за сумата над 5406,24 лв подлежащо на отмяна като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Следва да бъде постановено друго, с което оспорването в тази част да бъде отхвърлено, както и претенцията за разноски за сумата в размер на 43, 76 лв. В останалата отменителна ревизионния акт част решението е правилно. Отговорността по чл. 177 ЗДДС представлява особен вид солидарна отговорност за регистрирано по ЗДДС лице да плати чуждо задължение, в случай, че е изпълнен сложния фактически състав, предвиден в закона. От субективна страна следва да бъде установено, че лицето е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът по доставката, във връзка с която е упражнило право на данъчен кредит, няма да бъде внесен. Това знание или задължение за знание следва да е налице към датата на упражняване правото на данъчен кредит. Обстоятелството, че при упражняване правото на данъчен кредит, лицето е знаело, или че не е можело да не знае следва да бъде доказано чрез факти от обективната действителност за такава обвързаност между страните по облагаемата доставка, която да изключва всякакво съмнение, че данъчния кредит е ползван неправомерно, при убеденост и с цел злоупотреба. Данните по делото не обосновават подобен извод независимо от безспорния факт, че представляващия "Блиц" ООД и представляващия до 11.10.2011 г. "Парти плейс" АД - доставчик по фактурата са братя и имат общи участия в други дружества, дейност незабранена от закона. Връзката между двете лица сама по себе си не налага еднозначен извод, че същите участват в данъчна измама, респ., че действията им са насочени към такава. Обичайните търговска взаимоотношения не изискват страните по всяка облагаема доставка да проверят данъчните си досиета. Твърдението на касатора, че декларирания от "Парти плейс" АД за възстановяване за съответния период ДДС е в резултат на неправомерно упражняване право на данъчен кредит по други сделки няма връзка с процесната сделка и не може да бъде противопоставено на ответника по касационната жалба. Фактът, че "Прати плейс" АД не е внесло ДДС по процесната облагаема доставка е безспорно установен с издадения на това дружество ревизионен акт с дата 26.04.2011 г., влязъл в сила с оглед резултата от съдебното оспорване. От това обаче не следва, че ответникът по касационната жалба е знаел или е бил длъжен да знае за това към момента, в който е упражнил правото си на данъчен кредит по същата облагаема доставка. Обратното становище - да се презумира, че получателят е длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен от факта, че данъкът не е внесен от доставчика е лишено от логика. Ето защо, първото условие за презумпцията по чл. 177, ал. 3 ЗДДС следва да се тълкува на плоскостта на принципите за пропорционалност и правна сигурност, като извод за доказаността на това условие следва да се прави единствено при наличие на доказателства за конкретни целенасочени действия от двете страни по облагаемата доставка. Предмет на обсъжданата облагаема доставка е сделка за продажба на недвижим имот, изповядана с н. акт от 3.11.2009 г. Тази сделка не може да бъде определена като привидна, или при заобикаляне на закона, тъй като не разкрива белези на такава, сключена в нарушение на чл. 26, ал. 2 вр. с чл. 17, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, нито е забранена като резултат от закона. Не се установява и същата да е сключена на цена, която значително се отличава от пазарната. Преди всичко следва да се има предвид, че пазарната цена на имота по цитирания нотариален акт органът по приходите е възприел на база оценъчна експертиза в ревизионното производство проведено по отношение "Парти плейс" АД и не може да бъде противопоставима на ревизираното лице, поради което процесният ревизионен акт в частта на тези констатации е явно необоснован. Приетата от органа по приходите цена е опровергана от назначените по делото съдебно-технически експертизи, изготвени по метода на увеличените стойности, на пазарните аналози /приравнен на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци/ и на увеличената себестойност. От констатациите и заключението на всеки един от експертите е установена пазарна цена, по -висока от продажната цена, но разликата не може да бъде определена като "значителна" по смисъла на закона. Изложеното налага извода, че предпоставките на чл. 177, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗДДС не са установени по отношение на ответника по касационната жалба като получател по облагаемата доставка, поради което обосновано и в съответствие с материалния закон ревизионния акт в частта на вменената на "Блиц" ООД на основание чл. 177, ал. 6 ЗДДС солидарна отговорност с "Парти плей" АД по фактура № 167/3.11.2009 г. за ДДС в размер на 156593,97 лв и лихва 74058,36 лв с тази част на обжалваното решение е отменен. При този резултат на касационния жалбоподател, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 1314,60 лв. Претенцията на ответника по касационната жалба следва да бъде уважена до размера от 4754 лв, или по компенсация касаторът следва да заплати на ответника разноски за настоящата инстанция в размер на 3439,40 лв. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,