Решение № 453 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13113/2011 г.

Решение № 453 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13113/2011 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на Община Търговище, против решение № 72/21.07.2011 г., постановено по адм. дело № 88/2011 г. на Административен съд - Търговище, което се счита неправилно, с претенция за отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът Георги Петров Стоилов, редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. Друмева, която излага становище за неоснователност на жалбата, счита, че постановеното решение е в съответствие с материалния закон. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък, а подробни съображения се излагат във възражение по касационната жалба. Останалите ответни страни - Милко Генчев Милев, Никола Маринов Колев, Славка Иванова Колева, Данаил Иванов Костадинов, Станка Иванова Костадинова, Стефан Димитров Станев, Маргарита Димитрова Василев, Павлина Петрова Андонова и Веска Панайотова Стоилова, редовно и своевременно призовани, не се явяват, не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 3-0-38/06.08.2010 г. на кмета на Община Търговище, с която, на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 113, ал. 1, т. 2 ЗУТ, е одобрен ПУП - РУП за УПИ VII, VIII и IХ в кв. 94 на гр. Търговище, като е върнал преписката на административния орган за изпълнение на дадените указания. За да приеме незаконосъобразност на акта, е изложил съображения за допуснати при постановяването му нарушения на материално-правни разпоредби - чл. 113, ал. 1, изр. второ и ал. 4, т. 1 и чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, както и на нормата на чл. 62, ал. 3, т. 3 от Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Решението е правилно, касационни основания за отмяната му не са налице. Същото е постановено след отменително решение на ВАС - № 7533/31.05.2011 г. по адм. дело № 2166/2011 г., с указания да се установи предназначението на първия етаж на сградите, (самостоятелен, или на калкан), както и допустимостта му по ПРЗ, ако е за нежилищни нужди, отстоянието между предвидените сгради, вкл. и тези през улица и до имотните граници - чл. 25 - 35, вр. чл. 113, ал. 4, т. 1 ЗУТ, като при отмяна на заповедта се определи съдбата на административното производство. Дадените указания са изпълнени изцяло. По делото е била назначена съдебно-техническа експертиза, безпристрастно и компетентно изготвена, изводите от която, като обосновани и неоспорени от страните, с основание са залегнали в мотивите на съдебния акт и повлияли на крайния правен резултат. Въз основа на точна преценка на доказателствата и в съответствие с приложимите по спора законови разпоредби е приетото, че с одобрения РУП не може да се променя характерът и начинът, етажността на застрояване, предвидени в действащия ПУП, може да се предвиди ново едноетажно допълващо застрояване - със съгласие на собствениците на имотите, по реда на чл. 21, ал. 5 ЗУТ. В случая изискванията не са съобразени, тъй като ЗРП, одобрен със заповед от 1996 г., предвижда за процесните имоти само основно застрояване, жилищно, до три етажа, а по процесния, оспорен РУП е предвидено изграждането в УПИ VIII-255 и IХ-254 на нови сгради на три етажа с първи надземен етаж, с нежилищни функции, при свързано застрояване, без взето съгласие на собствениците. Освен това е установено, че новопредвидената едноетажна сграда в УПИ VIII-255 не съществува в ЗРП, не е описана и в обяснителната записка към работния проект и в заповедта, а е посочена от експерта като нанесена в графичната му част, отчетено е и, че не са котирани относимите отстояния на новопредвидените сгради, отчетен е като наличен и по-благоприятен за ответника начин за свързаното застрояване, така че да се получи и в неговата сграда прозорец и южно изложение. Касационната жалба на практика съдържа доводи за неправилност на изводите на вещото лице, които не могат да бъдат ревизирани в настоящето производство, следвало е оборването им да се осъществи пред съда по съществото на спора. В заседанието, на което заключението е депозирано, е присъствал представител на касатора, но това не е сторено. Освен това, съдът правилно е върнал преписката на административния орган за ново обсъждане, при което установените неясноти, несъответствия и пропуски следва да бъдат отстранени. С оглед тези съображения, при липсата на касационни основания за отмяна на съдебния акт, същия следва да бъде оставен в сила, като, при този изход на процеса на ответника Георги Стоилов се присъдят направените по делото разноски по приложения списък за двете съдебни инстанции, в размер на 860 лв., своевременно претендирани и доказани, без възражения за прекомерност, с оглед което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,