Решение № 12473 от 4.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3127/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. М., подадена чрез процесуален представител адв. В. Петкова от АК- Плевен, срещу Решение 406/ 04.02.2025г. по административно дело 577/ 2024 г. на Административен съд Плевен (АС Плевен). В касационната жалба са развити съображения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател излага доводи за наличие на пряка причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и отменените като незаконосъобразни актове. Касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено изцяло и да се реши спора по същество, като се уважи изцяло предявеният иск. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Изпълнителна агенция Автомобилна администрация гр. София, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Илиева оспорва касационната жалба по съображения, изложени в съдебно заседание. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от касатора. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с искова молба на А. А. М., с която е предявен иск срещу Изпълнителна агенция Автомобилна администрация гр. София с посочено правно основание чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, вследствие на отменени като незаконосъобразни актове както следва: Сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 05.11.2021г. до 20.03.2023г., изразяващо се в неудобство от отнето свидетелство за правоуправление на ищеца, отнемане на преден регистрационен номер на МПС с рег. [рег. номер] и регистрационен талон на МПС с рег. [рег. номер] от отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-3106/ 05.11.2021 година на и.д. директор РД АА гр. Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба в съда до окончателното изплащане; Сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 05.11.2021 г. до 22.12.2022 г., от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление 35-0001227 от 15.11.2021 год. на и.д. директор РД АА гр.Плевен по АНД 20221430200047, с което на ищеца е било наложено наказание глоба в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба в съда до окончателното изплащане; Сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 28.09.2023 г. до 31.01.2024 г., изразяващо се в неудобство от отнето свидетелство за правоуправление на ищеца, отнемане на преден регистрационен номер на МПС с рег. [рег. номер] и регистрационен талон на МПС с рег. [рег. номер] от отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-3501/ 28.09.2023 година на и.д. директор РД АА гр.Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба в съда до окончателното изплащане, Сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 02.02.2024 г. до 22.05.2024 г., изразяващо се в неудобство от отнето свидетелство за правоуправление на ищеца, отнемане на преден регистрационен номер на МПС с рег. [рег. номер] и регистрационен талон на МПС с рег. [рег. номер] от отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-527/02.02.2024 г. и.д. директор РД АА гр. Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Решаващият съд установил, че на 05.11.2021 год. е била извършена съвместна проверка от служители при ОД на МВР-Плевен, РУ-Кнежа и РД АА-Плевен, при която е установено, че А. М. като водач на лек автомобил Мерцедес А140 с рег. [рег. номер], собственост на същия, извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане, като е превозвал пътник в автомобила с рег. [рег. номер], без да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България или лиценз на Общността за превоз на пътници. За констатираното нарушение му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение 294966/5.11.2021 год., в който жалбоподателят е вписал възражения, че не е извършил такъв превоз и не е съгласен. Издадена е и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-3106/ 5.11.2021год. на Директора на РД АА - Плевен, която е издадена на основание чл. 106а, ал.1, т.1 буква а и ал.2 т.1 от Закона за автомобилните превози и е постановено спиране от движение на лекия автомобил за срок не повече от 12 месеца, чрез сваляне на регистрационните табели и отнемане на свидетелството за правоуправление на М. до отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца, като тази заповед за прилагане на ПАМ е обжалвана. В резултат на обжалването, с Решение 2 от 05.01.2022 година Административен съд гр. Плевен, по АД 888/ 2021 година е отменил обжалваната ПАМ и съдебното решение е влязло в сила на 25.01.2022 год. Въз основа на АУАН 294966 от 05.11.2021 год. е издадено НП 35-0001227 от 15.11.2021 год., с което на М. е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева. С Решение 14/06.03.2023 г., постановено по АНД 6/2023 г. РС Кнежа, е отменил НП 35-0001227 от 15.11.2021 година на Директора на РД АА гр. Плевен, като незаконосъобразно. На 27.09.2023 г. отново е извършена проверка, при която е установено, че А. А. М. е извършвал обществен превоз на пътник срещу заплащане с лек автомобил Опел Зафира". категория M1 с peг. [рег. номер], без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България или лиценз на Общността за превоз на пътници, установено от направена справка в информационна система па ИА АА" гр. София. За констатираното нарушение е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение 331275/27.09.2023 год. Издадена е и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-3501/28.09.2023 год. на Директора на РД Автомобилна администрация -Плевен, с която спрямо М. са приложени принудителни административни мерки, както следва: по чл.106а, ал.1, т.1, б. а и ал.2, т.1 от ЗАП-спиране от движение за срок не повече от 12 месеца чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег.номер [рег. номер] и отнемане на свидетелството за регистрация [номер] на лек автомобил Опел Зафира с рег. [рег. номер], категория М1, собственост на А. А. М. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и по чл.106а, ал.1, т.4, б. б от ЗАП-временно отнемане на СУМПС [номер] на водача А. А. М. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Тази заповед за прилагане на ПАМ е обжалвана, като с решение 529 от 23.11.2023 година, по АД 801/2024 година Административен съд гр. Плевен е отменил обжалваната ПАМ, като решението е влязло в сила на 14.12.2023 година. На 02.02.2024г. в гр. Кнежа при подаден сигнал от РУ МВР - Кнежа съвместно с НАП - фискален контрол отново е установено, че А. А. М. извършва обществен превоз срещу заплащане на 2 бр. пътници служители на НАП, с лек автомобил Опел Зафира , категория M1 с peг. [рег. номер], собственост на водача А. А. М., без да притежава лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, установено от направена справка в информационна система на ИА АА гр. София. За констатираното нарушение е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение 331111/02.02.2024г. и е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД 14-527/02.02.2024 г. на и.д. директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. Плевен /, с която са наложени принудителни административни мерки: 1. По чл. 106а, ал.1, т.1, б. а и ал.2, т.1 от Закона за автомобилните превози спиране от движение за срок не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег. номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация [номер] на лек автомобил Опел Зафира с рег. [рег. номер], категория М1, собственост на А. А. М. от гр. Кнежа до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и 2. По чл. 106а, ал.1, т.4, б. б от Закона за автомобилните превози временно отнемане на свидетелство за управление 283342362 на водача А. А. М. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. Заповедта за прилагане на ПАМ е обжалвана от А. М. и с Решение 1576 от 29.04.2024 година Административен съд гр.Плевен,VIII с-в по АД 182/ 2024 година е отменил обжалваната ПАМ. Решението е влязло в сила на 22.05.2024 година. Административният съд събрал гласни доказателства по случая, като допуснал до разпит свидетели, взел предвид дадените показания и ги оценил с оглед на всички останали събрани доказателства в хода на съдебното производство. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд Плевен ОТХВЪРЛИЛ предявеният от А. А. М. иск срещу Изпълнителна агенция Автомобилна администрация гр. София за обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменени като незаконосъобразни актове, в размер на 15 000 лева, претърпени в посочените периоди като неоснователен и недоказан. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е посочил, че от доказателствата по делото не е установено наличието на предвидените предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В разглеждания случай основателността на този иск предполага установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки: незаконосъобразен акт на орган или длъжностно лице на ответника; причинени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт; причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредите. Обсъдени били ангажираните свидетелски показания по делото, които съдържат данни относно промените във физическото и психическото състояние на ищцата. Съдът установил, че свидетелските показания са изолирани, лаконични, декларативни и лишени от конкретика, като освен това същите не потвърждават изложените в исковата молба болки и страдания претърпени от ищеца, нито пък доказват, в кои точно периоди вредите са били претърпени от ищеца, като не може да се установи, от какво точно са били породени, ако са претърпени. Наред с това, свидетелските показания си противоречат. В заключение съдът приел, че от събраните по делото доказателства не се установявало наличие на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът посочил, че липсвали причинени вреди и не може да се установи пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между постановените незаконосъобразни административни актове и претендираните неимуществени вреди, поради което исковата претенция била неоснователна. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното съдебно решение за ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- А. А. М. за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни доводи по спорните въпроси - чл. 172а, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател - А. А. М. за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито се сочат с касационната жалба. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата претенция на А. А. М. против Изпълнителна агенция Автомобилна администрация гр. София за обезщетение за причинени неимуществени вреди. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства следва да установи по несъмнен и категоричен начин както настъпването на вредите, така и пряката им и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен, административен акт. Наличието на вреди от действие или бездействие на административния орган, не следва да се презюмира. Вредите следва да са конкретни, да са пряка и непосредствена последица и да се докажат по категоричен и несъмнен начин. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че липсват доказателства, обосноваващи твърденията на ищеца за причинени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове. В случая претендираните от ищеца неимуществени вреди са останали недоказани по безспорен начин. Съдът е обсъдил всяка една от претенциите в резултат на отменените адм. актове. В случая не се доказват вреди, които поради своето естество и интензитет да подлежат на обезвреда по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Не са представени доказателства за здравословното състояние на лицето и неговата промяна в отрицателен аспект. Няма данни да е засегнат отрицателно професионално или сериозно финансово. Изслушаните по делото свидетели не доказват твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Свидетелските показания са общи и не доказват настъпила конкретна промяна в състоянието на лицето в резултат на издадените административни актове. Не са доказани какви са отрицателните преживявания като дълбочина, интензитет и екстензитет и тяхното конкретно външно изразяване. Не се установява през кой период и от кой адм. акт са причинени. Налице е само отменен като незаконосъобразен административен акт, но липсват другите елементи. Липсват причинени вреди, каквито се претендират в исковата молба, което налага извод за неоснователност на предявения иск. Ищецът по делото не е установил наличието на всички елементи от състава на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което правилно предявеният иск е отхвърлен. С оглед изхода на спора, на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация гр. София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,