Решение № 13773 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9297/2019 г.

Решение № 13773 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9297/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от СД "Вис Виталис-Самарски и с-ие", представлявано от управителя В. Самарски, подадена чрез пълномощника Динева, против решение № 7857 от 27.05.2019 г. на ВАС, трето отделение, постановено по адм. дело № 12599/2017 г. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отменени съдебното решение и АУПДВ. Ответникът по жалбата - Съвет за електронни медии /СЕМ/, чрез пълномощника си ст. юрисконсулт Косева взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, тричленен състав на ВАС, трето отделение, е отхвърлил жалба на СД "ВИС ВИТАЛИС – САМАРСКИ И С-ИЕ" срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № РД-12-36 от 13.09.2017 г. на СЕМ, с който на дружеството е определена като дължима годишна такса по чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 7, т. 1, т. 2 и чл. 102 ЗРТ във връзка с чл. 12, т. 2 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност (ТТРТД) в общ размер на 5000 лв., представляващи годишна такса за периода от 1.01.2016 г. до 31.12.2016 г. за надзора по спазване на заявените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения АУПДВ е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 от ДОПК; същият е мотивиран, като конкретно са посочени дължимите суми, съгласно приложени справки за телевизионна програма и за радиопрограма. Съдът е отчел, че в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като по случая е спазена процедурата по издаване на акта – адресата е бил уведомен за началото на процедурата по издаването му, имал е възможност да участва в производството пред административния орган, като реализира в пълен обем правата си. В случая дружеството не е участвало при издаването на оспорения АУПДВ, не е възразило пред административния орган по отношение на основанието и размера на търсената сума от такса По отношение на твърденията за наличие на противоречие с материалния закон, първоинстанционният съд е приел, че дружеството е доставчик на аудио-визуално медийна услуга и притежава индивидуална лицензия за доставяне на радиоуслуга на територията на община Казанлък, обл. Стара Загора. С решение на СЕМ от 10 януари 2017 г. е заличена регистрацията за доставяне на аудио-визуално медийната услуга на СД "ВИС ВИТАЛИС – САМАРСКИ И С-ИЕ" и е заличена програма "Пресс ТВ (PressTV). За неосноветелен е приет от съда довода на оспорващото дружество, че телевизионния оператор не дължи такса за надзор на дейността му, тъй като не извършва такава. Съдът е посочил, като основен критерий, обуславящ задължението за заплащане на таксата, наличието на регистрация за телевизионен оператор. Посочил е, че юридическия факт, с настъпването на който не се дължи такса за надзор е прекратяването на регистрацията. Тричленният състав се е позовал и на Тълкувателно решение № 7 от 12.11.2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5 от 2014 г., съгласно което годишните такси по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" от ЗРТ за надзор върху дейността на лицензиантите, регистрираните радио - и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат, освен когато лицензираният доставчик на радиоуслуги/аудио - визуални медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и в сроковете по чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, приета с Постановление на Министерския съвет № 108 от 26.04.2011 г. обн., ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г., в сила от 3.05.2011 г. Така постановеното съдебно решение е правилно. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първа колегия, петчленен състав, неоснователен е довода на касатора, че актът не съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Правното основание за издаване на акта е посочено в него – чл. 102 от ЗРТ във вр. с чл. 12, т. 2 от Тарифата за таксите за радио-телевизионна дейност, където е посочено, че за надзора по спазване на заявените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема се събира годишна регистрационна такса осъществяване на аудио-визуални медийни услуги; чл. 102 от ЗРТ във вр. с чл. 7, т. 1 от ТТРТД, където е посочено, че за надзора по спазването на закона и на условията на издадената лицензия се събира годишна такса за осъществяване на радиоуслуги. В случаите, когато регистрацията за радио и телевизионна дейност е прекратена преди края на годината, дължимата годишна такса се изчислява като част от съответната такса по ал. 1, пропорционална на календарните дни от началото на годината до датата на прекратяване на регистрацията от Съвета за електронни медии. Следва да се посочи, че размерът на определената с АУПДВ такса не се оспорва. Спазени са процесуалните правила за издаването на акта, като на жалбоподателя е предоставена възможност да се запознае с установеното в докладната записка и справката към нея и да даде писмени обяснения. Основният касационен довод на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ е свързан с недължимост на таксата за осъществяване на надзор по спазване на заявените програмен продукт, програмна концепция, програмен профил или програмна схема, поради това, че с писмо от 10.09.2015 г. е уведомил председателя на КРС и председателя на СЕМ, че е преустановено излъчване на Пресс ТВ. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 3 от ЗРТ годишна такса се дължи за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията, и за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. След като по делото е безспорно, че СД "ВИС ВИТАЛИС – САМАРСКИ И С-ИЕ" е регистрирано като доставчик на аудио-визуално медийна услуга и радиоуслуга, то посочените такси са дължими, независимо от това дали е била осъществявана или не тази дейност. Това е така, защото както в ЗРТ, така и в издадената въз основа на този закон Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност липсва хипотеза, че годишните такси за радио- и телевизионна дейност не се дължат, ако лицензираният оператор фактически не извършва дейността, за която е лицензиран - аргумент чл. 8, ал. 4 ТТРТД. С решение на СЕМ от 10 януари 2017 г. е заличена регистрацията за доставяне на аудио-визуално медийната услуга на СД "ВИС ВИТАЛИС – САМАРСКИ И С-ИЕ" и е заличена програма "Пресс ТВ (PressTV). Въпросът относно дължимостта на годишните такси по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и б. "б" от ЗРТ е разрешен с Тълкувателно решение № 7 от 12.11.2015 г. на ОСС на I и II колегия на Върховния административен съд по тълк. дело № 5/2014 г., съгласно което годишните такси по чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и б. "б" от ЗРТ за надзор върху дейността на лицензиантите, съответно регистрираните радио и телевизионни оператори, когато те не са осъществявали такава дейност, се дължат, освен когато лицензираният доставчик на радиоуслуги/аудио-визуални медийни услуги е упражнил правата си съгласно условията и в сроковете по чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, приета с Постановление на Министерския съвет № 108 от 26.04.2011 г., обн., ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г., в сила от 3.05.2011 година. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Обжалваното съдебно решение се явява съобразено с материалния закон и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и предвид изрично и своевременно заявената претенция на процесуалният представител на ответника по жалбата, жалбоподателят следва да заплати сумата от 580 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия,