Решение № 2683 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9289/2013 г.

Решение № 2683 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9289/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Скорпион Д" ЕООД, представено от адв. Веселин Петров, срещу решение № 209/29.04.2013 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 3/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 061101681/23.08.2011 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, установяващ задължение за внасяне на ДДС в размер на 214 084.37 лева и закъснителна лихва в размер на 96 711.88 лева, както и задължение за корпоративен данък за 2005 г. в размер на 140 453.55 лева и лихва в размер на 96 711.88 лева. Общо се заявяват трите категории касационни основания за неправилност на оспорения съдебен акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно е отречено правото му на приспадане на данъчен кредит по обсъдени от него облагаеми доставки, тъй като е установена надлежно реалността им и неоснователно е извършена корекция на ФР. Настоява на пропуск на съда да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушения на процесуални правила. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна и на РА. Претендират се разноските по производството. Ответникът по касация - директора на дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново е на позиция за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АСВТ ревизионен акт са установени в тежест на "Скорпион Д" ЕООД задължения за ДДС за данъчни периоди от 13.09.2005 г. до 31.08.2006 г. в размер на 214 084.37 лева и лихви в размер на 153 640.86 лева и за корпоративен данък за отчетната 2005 г. в размер на 140 453.55 лева и лихви в размер на 96 711.88 лева. Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК с обосноваване на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, тъй като не са представени от РЛ на изискани от него счетоводни документи. За ревизирания по ЗДДС (отм.) период данъчната основа е определена по декларираното от ДЗЛ в справките-декларации, като за д. п. м. 10.2005 г. към декларираната данъчна основа е прибавена и данъчната основа в общ размер 83 490.40 лева за извършени от "Скорпион Д" ЕООД доставки по 9 фактури към "Дан Тон 68" ЕООД и по 18 фактури към "Гея 96" ЕООД. В същото време е прието, че данъчният субект няма право на приспадане на данъчен кредит по всички доставки в ревизираните данъчни периоди, по които е получател, доколкото не са представени първични счетоводни документи, включително фактури за покупки. Отреченото право на приспадане е в размер на 199 909.18 лева. При определянето на ДО за облагане с корпоративен данък е установен по-голям от декларирания в ГД по чл. 51 от ЗКПО (отм.) размер на приходите - 950 243.98 лева вместо 867 802 лева, като е взет предвид облагаемия оборота за м. 08.2005 г. по заявлението за регистрация по ЗДДС /51 989.06 лева/, данъчните основи на извършените доставки по СД и дневниците за продажбите в периода 13.09.2005 г. - 31.12.2005 г. /814 764.52 лева/ и данъчните основи по фактурите, издадени на "Гея 96" ЕООД и на "Дан Тон 68" ЕООД /83 490.40 лева/. Не са определени разходи заради отсъствието на първични счетоводни документи и регистри, които да са в основата на анализ на разходите по икономически елементи. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е протекло при спазване на административнопроизводствените правила и постановеният в него ревизионен акт съответства на материалния закон. Пред административния съд са наведени доводи аналогични на тези евокирани пред касационната инстанция, на които е отговорено. Фактическите установявания на АСВТ следват тези на приходната администрация. В хода на съдебното дирене жалбоподателят е представил писмени доказателствени средства - договори и фактури. След оспорване на договорите и приложени към тях протоколи за установяване завършването и плащането на натурални видове СМР по реда на чл. 193 от ГПК, те са изключени от доказателствения материал. Съдът не е ценил приетото заключение на ССЕ, тъй като е основано на документи, които не са представени в ревизионното и в съдебното производство. Изключил е възникването на правото на приспадане на данъчен кредит с аргументи за неначисляване на данъка от доставчиците по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и с позоваване на чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Допълнително е аргументирал извод за неустановеност на доставките по фактурите, по които жалбоподателят е получател и отсъствието на данъчно събитие, с което е обосновал неприложимостта на разпоредбите на чл. 64, ал. 2 и чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). Като правомерно, при действието на чл. 23, ал. 1, т. 10 от ЗКПО (отм.), е определил увеличаването на ФР за 2005 г. с разходите, които не са документално обосновани. Решението е правилно. Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са изводите на първостепенния съд за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122-124 от ДОПК. С арг. от чл. 124, ал. 2 от ДОПК тежестта за установяването на тези предпоставки е за приходната администрация. Установено е отправяне на искане към ревизираното лице за представяне на изброени първични счетоводни документи и регистри. Не се твърди и не се доказва такива да са представени, което препятства определянето на данъчната основа по правилата на материалния закон. Аргументирано и правилно е отговорил съда на доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в извънсъдебната фаза на производството. Спазен е динамичния фактически състав при съобщаването на РД и на РА по чл. 32 от ДОПК. Несподелимо е предложеното от касатора разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от ДОПК за отправяне на електронно съобщение на посочен в Търговския регистър адрес. Задължението на приходната администрация за тази форма на съобщаване е при посочен пред нея електронен адрес, а не за такъв известен на други администрации и отразен в публични регистри. Не се основава на доказателствени източници доводът за наличие на основание за спиране на ревизионното производство, което не е възприето от администрацията. Отговорите от Районна прокуратура гр. Враца на нарочните запитвания на органите по приходите са за образувана преписка засягаща "Скорпион Д" ЕООД. Дейността по преписката е предпроцесуална по отношение на наказателното производство. Без да е образувано наказателно производство, което да е преюдициално по отношение на ревизионното, липсва основание за спиране по чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Изводите на АСВТ за фактите са основани на доказателствените източници и на логическите и опитните правила по оценката им. Несъмнена е следващата от чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК обвързаност на данъчния субект да установи при условията на главно пълно доказване предпоставките за възникване на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит. При действието на чл. 64, ал. 1, т. т. 1, 2, 3 и 6 от ЗДДС (отм.) регистрираното по ЗДДС лице е субект на правото на данъчен кредит за получените от него облагаеми доставки на стоки/услуги, ако притежава данъчния документ, съставен според изискванията на ЗСч и ЗДДС и данъкът е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). В ревизионното производство не са представени фактурите за доставките, по които се претендира данъчно предимство, като не е доказано и начисляването на данъка. Отразяването на посочения във фактурите данък в счетоводствата на доставчиците като задължение към бюджета не е установено и в хода на съдебното дирене, т. е данъкът не е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Частичното внасяне на данъка по "ДДС-сметка" на доставчика преодолява неустановеността на обстоятелството по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) - вж. чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.), но без да е доказано извършването на доставките не може да се обоснове възникването на правото на данъчен кредит - чл. 63 във вр. с чл. 6, ал. 1 и чл. 64, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.). Последиците от неоснователното превеждане на суми по "ДДС-сметка" са били уредени в чл. 64, ал. 3 от ЗДДС (отм.). Пак действителност на доставката предполага разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), с която се преодоляват ограниченията на ал. 4 от чл. 65. Правилно органите по приходите са определили данъчната основа за облагане с корпоративен данък в отчетен период 2005 г. Взети за предвид брутните приходи на ревизираното лице /чл. 122, ал. 1, т. 8 от ДОПК/, като са включени декларираните от него в заявлението за регистрация по ЗДДС и в СД и установените от издадени от него фактури, които не са включени в СД и в дневника за продажбите. При формиране на ДО не са включени разходи, защото такива не са установени. При определянето на ДО по критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е недопустимо позоваването "по аналог" от решаващия орган на разпоредбата на материалния закон - чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), както и прякото позоваване на същата норма от съда. Това опущение не е засегнало разпоредения със съдебния акт краен правен резултат. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АСВТ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение