Решение № 10534 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5231/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от Б. А. В., с постоянен адрес в гр. Стрелча, [адрес], чрез процесуален представител адвокат Г. А. Манев, против Решение № 1710 от 09.04.2026г. на Административен съд - Пазарджик по адм. дело № 1308/2025г. С него се отхвърля жалба му срещу Решение № 1012-12-448#7 от 14.10.2025г. на директора на ТП на НОИ- Пазарджик, потвърждаващо Разпореждане № 13/прот. №N01129/03.04.2025г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б. А. В. в обжалваната част за размера на пенсията. Поддържа в касационната жалба доводи, че решението е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ- Пазарджик, чрез процесуален представител юрисконсулт, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, пред когото е бил спорен въпроса за размера на отпусната пенсия във връзка със спорен период от 01.01.2000г. до 01.11.2005г., признат от съда за такъв от втора категория, зачетен от административния орган и работодателя от трета категория. Възражението е за незаконосъобразност на решението в частта за размера, който следва да се промени, като се отчете факта, че в спорния период следва да се зачете по висок осигурителен доход, който предопределя и по висок размер на пенсията. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Мотивите на съда към обжалваното решение са следните: "Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Предмет на оспорване е Решение № 1012-12-448#7 от 14.10.2025 г. (л. 178 и сл. от делото) на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 13/прот. №N01129/03.04.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО на Б. А. В.. Оспореното решение е съобщено редовно на жалбоподателя на 14.10.2025 г. (л. 180) като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил правото си на жалба пред Административен съд – Пазарджик. Установи се по делото, че Б. А. В. е подал в ТП на НОИ – Пазарджик заявление с вх. № 2113-12-2385 от 04.12.2023 г. (л. 28 и сл.), с което е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. По подаденото заявление ръководителят на пенсионното осигуряване се е произнесъл с Разпореждане № 2113-12-2385#3 от 29.01.2024 г. (л. 80 и сл.) на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като заявителят е навършил необходимата възраст - [възраст], но не отговаря на условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като няма 15 години втора категория труд. Посоченото разпореждане е обжалвано по административен ред, като административният орган – Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, е разгледал подадената жалба и се е произнесъл с Решение № 1012-12-65#1 от 01.04.2024 г. (л. 94 и сл.), с което е потвърдено Разпореждане № 2113-12-2385#3/29.01.2024 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Това решение е обжалвано по съдебен ред, за което пред Административен съд – Пазарджик е било образувано адм. дело № 496/2024 г., което е приключило с Решение № 3738/03.10.2024 г., с което съдът е отменил Решение № 1012-12-65#1 от 01.04.2024 г. и е върнал преписката за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. В тях съдът е приел, че трудът полаган от жалбоподателя за периода 01.01.2000 г. – 01.11.2005 г. на длъжност „механошлосер, монтьор“ при осигурителя „Ватия“ АД гр. София, следва да бъде зачетен като такъв от втора категория, съгласно чл. 9, ал. 7 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Това решение е обжалвано пред Върховния административен съд, който със свое Решение № 1768/20.02.2025 г., постановено по административно дело № 11282/2024 г. по описа на съда е оставил в сила решението на Административен съд – Пазарджик. След връщането на преписката производството е продължило с издаването на Разпореждане № 13/прот. № N01129/03.04.2025 г. (л. 133) на ръководителя по пенсионно осигуряване. Срещу това разпореждане е подадена жалба с вх. № 1012-12-448/04.07.2025 г. (л. 149 и сл.) до Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който със свой Акт за прекратяване № 1012-12-448#1/28.07.2025 г. (л. 154) я е оставил без разглеждане поради просрочие и е прекратил образуваното по нея производство. Актът за прекратяване е обжалван по реда на чл. 88, ал. 3 от АПК пред Административен съд – Пазарджик, който със свое Определение № 4324/30.09.2025 г. (л. 166 и сл.), постановено по адм. дело № 985/2025 г. е отменил обжалвания акт и е върнал преписката с указания за произнасяне по жалбата. След връщането на преписката Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е постановил обжалваното по настоящото дело Решение № 1012-12-448#7 от 14.10.2025 г. (л. 178 и сл.), с което е потвърдил Разпореждане № 13/прот. № N01129/03.04.2025 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване. За да потвърди разпореждането административният орган е приел, че към датата на подаване на заявлението за пенсия (04.12.2023 г.) заявителят е отговарял на изискванията по чл. 69б, ал. 2 от КСО относно определена възраст, минимално необходим стаж от втора категория и необходим сбор от възраст и осигурителен стаж. Установено е също, че по представените към заявлението оригинални, редовно оформени документи и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от Регистъра на осигурените лица, пенсионният орган е изчислил общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 45 год. 05 мес. 07 дни, от който стаж от втора категория — 17 год., 09 мес., 10 дни (вкл. стаж за периода от 01.01.2000 до 01.11.2005 г.) и стаж от трета категория труд - 23 год., 02 мес., 17 дни. Изчисляването на индивидуалния коефициент за пенсиите за осигурителен стаж и възраст, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., е уредено в разпоредбите на алинеи 8-11 на чл. 70 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 8 от КСО за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г. индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията. Съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО индивидуалният коефициент по чл. 70, ап. 8 от КСО се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца - за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. В ал. 9, изречение трето на чл. 70 от КСО се въвежда максимален размер на индивидуалния коефициент за лицето, който се определя като средно аритметична величина от месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и средния месечен осигурителен доход за страната - за всички месеци след 31.12.1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент на лицето. В случаите, когато индивидуалният коефициент, изчислен по реда на ал. 8 и ал. 9, изречение първо и второ на чл. 70 КСО, надвишава максималния коефициент, определен по реда на ал. 9, изречение трето на чл. 70 КСО, стойността на индивидуалния коефициент на лицето е равна на коефициента, определен по ал. 9, изречение трето на чл. 70 от КСО. Индивидуален коефициент, изчислен по правилата на неговото намаление, в сила от 01.09.2021 г., съгласно чл. 70, ал. 8-9. ал. 10. т. 2 и 3, ал. 11 и 19 от КСО - 0.8444. При изчисляването на индивидуалния коефициент, осигурителният доход за всеки месец, през който лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, е намален с дохода, определен въз основа на съотношението за съответния месец между размера на осигурителната вноска за универсалния пенсионен фонд и размера на вноската за фонд „Пенсии“ на ДОО за трета категория труд, за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. (чл. 70. ал. 10. т. 2 КСО). В размера на вноската за фонд „Пенсии“ е взет предвид трансферът от държавния бюджет в размер 12 на сто върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица за периода от 2009 г. до 2015 г. включително (чл. 70, ал. 10, т. 3 от КСО), както и общият брой на месеците, през които лицето е осигурявано в универсален пенсионен фонд, спрямо общия брой месеци с осигуряване в ДОО, като общият брой месеци осигурителен стаж с осигуряване във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ не може да бъде повече от общия брой месеци за календарното време (чл. 70, ал. 19 от КСО във връзка с чл. 21а, ал. 4 и 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). Пенсионният орган е изчислил индивидуален коефициент (0,8444) на пенсията по реда на чл. 70, ал. 8-9 от КСО въз основа на зачетени 8022 дни от базисен период за времето от 01.01.2000 г. до 03.12.2023 г. и осигурителен доход – 163 870,59 лв. по данни от информационната система на НОИ. В хода на съдебното производство по делото са изслушани две съдебно-икономически експертизи. На поставения въпрос „Да се изчисли размерът на полагащата се на жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО?“ вещото лице по първата СИЕ е дало заключение, което напълно съответства с направените от административния орган изчисления. На вещото лице по втората СИЕ е поставен същият въпрос. В отговора си вещото лице е посочило, че размерът на полагащата се на жалбоподателя пенсия за доход от 1214,40 лв.*60,64% или сума в размер на 736,41 лева. След това при изслушването на заключението в проведеното на 10.03.2026 г. съдебно заседание, вещото лице е уточнило, че разликата в изчисленията спрямо тези на НОИ се дължи на допусната грешка в неговите изчисления. Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Оспореното решение е издадено от на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. В настоящия случай процесното решение е именно от вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО, касаещо отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б от КСО. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение. Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 117, ал. 3 от КСО са изложени всички фактически и правни основания за издаване на акта. С оглед горните, следва да се приеме, че актът е издаден в предвидената от закона форма. Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение – Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по жалба подадена по административен ред, с мотивирано решение, с което е потвърдил разпореждането на ръководителя по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Пазарджик, като е изложил мотиви по съществото на спора. Не е спорно, че към датата на подаване на заявлението за пенсия - 04.12.2023 г. жалбоподателят е отговарял на изискванията по чл. 69б, ал. 2 от КСО относно определена възраст, минимално необходим стаж от втора категория и необходим сбор от възраст и осигурителен стаж, а именно: общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 45 год. 05 мес. 07 дни, от който стаж от втора категория — 17 год., 09 мес., 10 дни ( вкл. стаж за периода от 01.01.2000 до 01.11.2005 г.) и стаж от трета категория труд - 23 год., 02 мес., 17 дни. Спорът се свежда до това правилно ли е изчислен размерът на полагащата се на жалбоподателя пенсия. В жалбата и в постъпилата след това писмена защита се твърди, че размерът на пенсията е неправилно изчислен, защото при определянето на нейния размер административният орган не взел предвид, че за периода 01.01.2000 год. – 01.11.2005 год. жалбоподателят е бил осигуряван от работодателя си за трета категория труд, вместо за втора категория труд, какъвто реално е полагал. Тези твърдения са неоснователни. Видно от установената по делото фактическа обстановка при определянето на размера на полагащата се на жалбоподателя пенсия административният орган е съобразил положения от жалбоподателя труд от втора категория, включително и за периода от 01.01.2000 до 01.11.2005 г. като именно на това основание е приел, че лицето отговаря на изискванията по чл. 69б, ал. 2 от КСО, за да му бъде отпусната пенсия. Що се отнася до правилността на нейния размер, съдът кредитира двете допуснати и приети по делото съдебно-икономически експертизи, които след уточненията, направени при изслушването на вещите лица напълно потвърждават изчисленията на административния орган. От това следва и изводът, че размерът на пенсията на жалбоподателя е изчислен при спазване на изискванията на чл. 70, ал. 8 и сл. от КСО. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че при издаване на обжалваното решение не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяна, същото е съобразено с материалния закон и с целите на закона, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна." Така изложени мотивите на съда се споделят напълно от настоящата инстанция. Останал е спорен въпросът за размера на пенсията, със съображения в касационната жалба за нарушения от съда, съставляващи касационни основания за отмяна на решението му. По тези съображения съдът добавя следното: И административният орган и съдът в мотивите си са приложили правилно материалния закон. От фактическа страна не се установява по висок осигурителен доход в спорния период 2001 - 2005г. и няма никакво фактическо и законово основание да бъде определен такъв в различен размер от вече установения. Нито е възможно да се промени трудовия договор, нито е възможно да бъде призната като дължима по висока заплата, нито е възможно да се изисква някоя от страните по трудовия договор да внася по високи осигурителни вноски за втора категория труд. Осигурителната вноска не влияе на осигурителния доход, обратното тя се определя от него и в нормативно определените минимум и максимум. В съответствие със закона експертизата е посочила, че от значение е само осигурителния доход, индивидуалния размер на пенсията се изчислява на базата на осигурителния доход на лицето на базата на средния за страната осигурителен доход. Никъде нямат значение осигурителните вноски, които са направени от работодателя в нито един момент от изчислението. Съдът е основал фактическите си изводи на установеното от вещото лице, поради което е неоснователен доводът за необоснованост на решението. Няма и нарушение на материалния закон, тъй като същият е правилно издирен и приложен. При отсъствие на нарушения в съдопроизводството, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължи на основание чл. 143 АПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, сумата от 102,26 евро, представляващи разноски, юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение