Решение № 3199 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1013/2020 г.

Решение № 3199 от 28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1013/2020 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Симеонов срещу решение № 468/19.11.2019 г. постановено по адм. дело № 54/2018 г. на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. № 1717 р-251/11.01.2018 г., на Началника на Първо Районно управление - Добрич за връщане на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие, както и на самото оръжие – ловна гладкоцевна пушка "Байкал МР-155". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита изводите на първоинстанционния съд за необосновани и противоречащи на представените доказателства. Сочи се, че неправилно първоинстанционния съд се е позовал на наличието на правно основание по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като не е взел в предвид, че с определение № 1551/24.08.2017 г., постановено по гр. дело № 2968/2017 г., по описа на Районен съд Добрич е прекратено образуваното за домашно насилие производство и е обезсилена издадената заповед за защита. Макар към момента на издаване на заповедта за отнемане на разрешението за съхранение, носени и употреба на ловно оръжие да са били налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ то с прекратяване на гр. дело заведено по Закона за защита от домашно насилие и обезсилване на издадената на основание чл. 18, ал. 1 от закона заповед е налице отпаднало основание. В разрез с нормите на чл. 142, ал. 2 от АПК и чл. 235, ал. 3 от ГПК Административен съд Добрич е посочил, че волеизявлението с което е прекратено производството по образуваното гр. дело по ЗЗДН има действие за напред и не променя обстоятелството, че вече е била издадена заповед за ограничаване правата на жалбоподателя в сферата на притежаването на ловно оръжие. Отказа е издаден след като с предходен акт е отнето разрешението за носене и самото оръжие, като имено предходното решение обвързва издателят на настоящия акт. Съдът е следвало обаче да се съобрази с новонастъпилото обстоятелство – прекратяване на образуваното гр. дело и до отмени обжалвания пред него отказ. Иска се отмяна на решението на Административен съд Добрич и постановяване на ново, с което да се отмени обжалвания отказ на Началника на Първо РУ - Добрич. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, Началникът на Първо РУ - Добрич с писмено възражение от 27.12.2019 г., счита подадената касационна жалба за неоснователна и моли съда да остави в сила решението на Административен съд Добрич. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че М. Симеонов е заявил с искане № 171700-6558/12.12.2017 г., да му бъде върнато разрешение за съхранение, носене, носене и употреба на ловно оръжие № 20170379023, валидно до 1.08.2022 г., както и самото оръжие – гладкоцевна пушка "Байкал МР-155". Към заявлението е приложен препис от Определение № 1551/24.08.2017 г., постановено по гр. дело № 2968/2017 г., на Районен съд Добрич, с което е било прекратено образуваното производство по издаване на заповед за незабавна защита по ЗЗДН, като е обявено и прекратяване действието на издадената заповед за незабавна защита № 20/22.08.2017 г. Съдът е установил още, че с решение № 1717 р-5357/24.08.2017 г., издадено от началника на Първо РУ – Добрич, е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно оръжие, както и самото ловно оръжие, на основание чл. 155, ал. 1 вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Това решение е обжалвано пред съда, като жалбата е оставена без уважение от Административен съд Добрич по адм. дело № 500/2017 г. и решението е потвърдено от ВАС по адм. дело № 478/2018 г. Въз основа на така установеното съдът е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Установил е, че правното основание за издаване на административния акт е чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, чийто текст се отнася за лице, спрямо което са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие и, че тези предпоставки са били налице към датата на издаване на обжалвания административен акт. В решението е посочено, че макар и производството по образуваното по реда на ЗЗДН дело да е било прекратено, то волеизявлението на съда има действие занапред и не променя факта, че вече е била издадена заповед ограничаваща правната сфера на жалбоподателя. Прието е още, че отказа за връщане е бил издаден, след като вече с предходен акт е отнето разрешението на жалбоподателя, като имено предходния акт е обвързал административния орган при последващите му действия. Влизането в сила на акта с който е отнето разрешението предполага, че жалбоподателят няма валидно издадено такова и пред него е налице възможността да поиска издаване на ново, а не да претендира връщане. Решението е правилно. При осъществяването на контрола върху дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия полицейските органи имат право на основание чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ да отнемат издадените разрешения по реда на този закон и да изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Съобразно установения от административния орган факт на налагане на мярка по ЗЗДН, следва да се приеме за осъществена хипотезата на чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. С тези правни и фактически основания е било издадено решението началника на Първо РУ - Добрич за отнемане на разрешението като при постановяване на такъв акт следва и кумулативната мярка по чл. 213 от ЗОБВВПИ. Спорът по делото е дали наложената мярка за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН и последвалото обезсилване при прекратяването на делото пред Районен съд Добрич, е основание да се приеме /или не/, че тя следва да бъде отчитана от ответника при преценката за липсата/наличието на предпоставката по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие. Според чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. В образуваното пред Административен съд Добрич производство, акта предмет на спора е законосъобразността на отказ с рег. № 1717 р-251/11.01.2018 г., на началника на Първо РУ Добрич. Отказът е постановен предвид искане на М. Симеонов да му бъде върнато разрешението за носене, употреба и съхранение на ловно огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20170379023 и иззетия един брой ловна пушка "Байкал МР-155". Основанието за отказа е в това, че с предходен акт, а именно решение № 1717 р-5357/24.08.2017 г. на началника на Първо РУ Добрич същите са отнети на основание чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ и тригодишният срок на отнемането им не е изтекъл към момента на подаване на заявлението за връщане. Това са относимите към спора факти, от значение за материалната законосъобразност на отказа. При анализ на тези относими обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е приел, че същите са осъществени, поради което и липсва основание за връщане на иззетите разрешение и оръжия. Дали предходното издадено решение от административния орган е законосъобразно не е предмет на настоящото производство. Правилно в касационната жалба се посочва, че основанието за издаване на това решение е издадена заповед за незабавна защита по реда на ЗЗДН както и това, че процесната заповед е с обезпечителен характер и се явява като гаранция за защита до окончателното произнасяне на съда в производството по защита от домашно насилие. Вярно е, че тази заповед е обезсилена и представлява новонастъпил факт, но това би имало значение само при депозирано искане за отмяна на решение № 1717 р-5357/24.08.2017 г., по реда на чл. 99, ал. 1, т. 4 от АПК. Правилно Административен съд Добрич е посочил в своя съдебен акт, че решението на началника на Първо РУ-Добрич с което е иззето разрешението за носене на оръжие и самото оръжие е влязло в сила, като срока на действие на мярката е три години. В рамките именно на този срок законосъобразно началника на първо РУ Добрич е отказал връщане на разрешението и на огнестрелното оръжие. Неоснователен е довода в касационната жалба, че наличието на определение с което е прекратено производството пред Районен съд Добрич и е прекратено действието на издадената заповед за защита по чл. 18 от ЗЗДН влече като последица задължение за административния орган да върне отнетото разрешение и оръжие, тъй като липсва изрична законова разпоредба в тази насока, както в ЗОБВВПИ, така и в АПК. Наличието на влязъл в сила административен акт, по силата на който е отнето разрешение за носене на оръжие и самото оръжие, задължава началника на Първо РУ Добрич да следи за тригодишния срок мярката, наложена с него. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховния административен съд