Решение № 7570 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 303/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Народно читалище ,,Съгласие-1869, Булстат: 000403898 със седалище гр. Плевен срещу Решение 3508 от 10.10.2024г., постановено по адм. дело 280/2024г. по описа на Административен съд Плевен. Касаторът изразява становище за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира присъждане на направените разноски. Подробно се развива тезата за вътрешна противоречивост в мотивите на първоинстанционния съд както и за необоснованост на изводите за несъответствие с целта на закона по смисъла на чл.146, т.5 АПК. Обяснява се подробно това, че е налице вътрешно противоречие във волята на съда, обективирана в мотивната част на оспорения съдебен акт, тъй като от една страна той е констатирал наличие на елементи за извършване на оценка, а от друга е посочил, че такива липсва. Критикува се липсата в мотивите на съда на обсъждане на причините, поради които читалището инициатор на съдебното оспорване е получило 0 точки. Ответникът - Комисия по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища, не представя отговор на касационната жалба и не се представлява в проведеното съдебно заседание. Ответникът - Народно читалище "Ракитин 1969", гр. Плевен, изразява позицията си в писмено становище, представено и приложено по делото, с което се оспорва касационната жалба. В съдебно заседание се явява лично законният представител на читалището инж. Л. М., който оспорва касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт. Позовава се на практика на ВАС по казус, касаещ същите страни относно спор за разпределение на държавната субсидия на читалищата от Община Плевен за 2022г. Ответникът - НЧ "Възраждане", гр. Плевен, в становище, представено с декларация от регистрирания като законен представител М. С., обяснява, че читалището не е било пререгистрирано в Регистъра на лицата с нестопанска цел и е заличено служебно, поради което не желае и не следва да бъде конституирано като страна в производството. Народно читалище "Асен Златаров 1939", Народно читалище "Тракия 2013" Плевен, Народно читалище "Развитие 1998", Народно читалище "Пробуждане - 1897" с. Пелишат, Народно читалище "Св. Св. Кирил и Методий 1928" с. Търнене, Народно читалище "Лик 1959" - гр. Плевен, Народно читалище "Извор 1959" - гр. Плевен, Народно читалище "Христо Ботев 1959" - гр. Плевен, , Народно читалище "Пробуда 1990" - гр. Плевен, Народно читалище "Парашкев Цветков 2003" - гр. Плевен, Народно читалище "Бирлик 2017 гр. Плевен, Народно читалище "Родолюбие 2018" гр. Плевен, Народно читалище "Христо Ботев-1925", Народно читалище "Христо Ботев 1927" - с. Бохот, Народно читалище "Цветан Спасов - 1959", гр. Плевен, Народно читалище "Черноризец Храбър", гр. Плевен, Народно читалище "Иван Джонев 2010", гр. Плевен, Народно читалище "Наука-1927", Народно читалище "Просвета 1907" с. Бръшляница, Народно читалище "Пробуда 1927" с. Буковлък, Народно читалище "Изгрев 1926" с. Върбица, Народно читалище "Искра 1912" с. Гривица, Народно читалище Пробуда 1997" с. Дисевица, Народно читалище "Христо Ботев 1927" с. Коиловци, Народно читалище "Пробуда 1927" с. Мечка, Народно читалище "Пробуда- 1919", редовно призовано, Народно читалище "Изгрев 1929" с. Опанец, Народно читалище "Климент Браницки 1900" гр. Славяново, Народно читалище "Паисий Хилендарски 2001" гр. Славяново, Народно читалище "Бъдеще 1927" с. Тодорово, Народно читалище "Пробуждане 1907" с. Тученица, Народно читалище "Просвета 1923" - с. Ясен, Народно читалище "Просвета 97" с. Радишево, Народно читалище "Слънце 1927" с. Ралево, Народно читалище "Наука-2000" с. Ласкар, НЧ "Херион 1926" с. Горталово не изразяват становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, тричленен състав, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема жалбата за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, против съдебен акт, засягащ правната сфера на касатора. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Плевен в производство по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ е отменил по жалбата на НЧ "Цветан Спасов - 1959", гр. Плевен и НЧ Ракитин 1969, гр. Плевен, решение на Комисията по чл.23 от Закона за народните читалища, взето на нейно заседание, проведено на 07.03.2024г. при Община Плевен за разпределение на държавна субсидия за народните читалища в Общината за 2024 година. За да постанови решението си в този смисъл, административният съд извършил тълкуване и анализ на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, при което приел, че оспореното решение от 07.02.2024г. за разпределение на държавната субсидия, обективирано в протокол от заседание на Комисията от същата дата, е валиден административен акт, съставен в законоустановената писмена форма и издаден от компетентен колективен орган, действал в кръга на предоставените му от закона правомощия и при изискуемия кворум. Въпреки това, съдът е приел оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения в хода на административното производство, които са опорочили крайния резултат от провеждането му. Този извод съдебният състав е обосновал с обстоятелството, че Комисията не е приела свои вътрешни правила, които заради липсващата подзаконова нормативна уредба на производството по чл.23 ЗНЧ и незадължителния характер на указанията на Министерството на културата, би следвало да са ръководния акт за обосновано и законосъобразно разпределение на предвидените средства от държавния бюджет. Неприемането на собствени правила и използването на вътрешните правила за разпределение на субсидията на народните читалища в Община Плевен за 2021г., чиито недостатъци са били обсъдени в Решение 7821/13.07.2023г. на ВАС, е прието за толкова съществено процесуално нарушение, което е ограничило както правото на равноправно участие и проверка на крайния резултат от участниците, така и възможността на съдебния състав да осъществи последваща такава в хода на съдебното производство, който извод е бил подкрепен с посочени несъответствия на броя получени точки от съответните участници и броя отредени им субсидирани бройки. На следващо място съдебният състав е приел, че на база представените по делото вътрешни правила от 2021г., по които вероятно е работила комисията, не са изложени критерии, по които е извършено разпределение на държавната субсидия. При тази констатация съдът е достигнал до извод, че липсата на предварително установени критерии и анализ дейността на читалищата, респективно липсата на мотиви защо и как съобразно критериите и съответната дейност следва да бъде разпределена държавната субсидия, извършеното разпределение е необосновано. В подкрепа на тезата си съдебният състав е отчел и обстоятелството, че не са били изпълнени всички указания, дадени в мотивите на ВАС с Решение 7821/13.07.2023г. по адм.д. 2075/2023г., с което е отменено решението на комисията по чл. 23 ЗНЧ за разпределение на държавната субсидия за читалищна дейност на територията на Община Плевен за 2022г., при което разпределение са били използвани същите критерии. На следващо място е констатирано, че макар да е съобразено формално изискването за алгоритъм, т.е. формула за претегляне на отделните компоненти при определяне на индивидуалните субсидии, напрактика така е била именована използваната от работната комисия анкетна карта, но практически липсва предвиден способ за остойностяване на резултатите, получени от същата. Това според съдебния състав е довело до неяснота в начина на определяне на оценката по критериите за всяко читалище, като окончателното решение на Комисията по чл. 23 ЗНЧ не почива на предварително определени правила, тъй като в крайното решение е допуснато изменение в предложението на работната група, което не е правно обосновано. При така направените изводи първоинстанционният съд е отменил решението на Комисията и е изпратил административната преписка на Комисията по чл. 23 от Закона за народните читалища за ново произнасяне при отстраняване на констатираните нередовности. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на съда и на основание чл.221, ал.1 АПК препраща към тях. В допълнение следва да бъде посочено, че Комисията представлява временно и ad hoc действащо колективно тяло, на което са предоставени за изпълнение обществени функции, поради което притежава качеството на орган. Негова основна цел е прозрачно, обективно и информирано разпределение на публичните средства, предоставени от Държавата за управление от страна на читалищата, регистрирани и функциониращи на територията на съответната община. Прозрачното и обосновано разходване на публични средства е основна гаранция за възпиране на всякакви злоупотреби при разходването на тези публични средства. Основен способ за гарантиране на тази обективност и безпристрастност е наличието на ясни правила. В дискрецията на всяка комисия е както да определи процедурата за оценяване на кандидатурите, така и критериите, които ще се вземат предвид брой и вид, както и тежестта на всеки един от тях спрямо общия сбор от оценки и не на последно място начинът на класиране на участниците в производството. В конкретния случай не може да бъде изведен категоричен извод от нормите на вътрешните правила от 2021г., които Комисията вероятно е ползвала без да ги е приела с надлежен акт, по каква причина лица с повече точки получават по-малка субсидия, а други не получават такава, макар формално да отговарят поне на част от критериите, без да е уточнено, както отбелязва това и АС Плевен дали е задължителна кумулативната изискуемост на всички критерии за участие в класацията или липсата на някои от тях се отразява единствено на нетния резултат от точки. За яснота на изложението следва да бъде отбелязано и това, че не е необходимо цялото това съдържание да присъства изрично в оспорения административен акт. То може да се съдържа в подготвителните документи от административната преписка по приемането на решението, към които последното само да препраща. Така допуснатите нарушения на административно-производствените правила са безспорно съществени до степен да обосновават отмяна на оспореното Решение, тъй като при констатираната липса на надлежни и ясни правила и критерии за реализиране на производството по разпределение на субсидиите, оспореното Решение не може да бъде проверено за законосъобразност, т.е. невъзможно е да бъде извършена проверка по по същество за съответствието му с такива правила. Неоснователно предвид изложеното е възражението на касатора за наличието на вътрешни противоречия в мотивите на съда и превратно тълкуване на нормите. Съдебният състав ясно е посочил, че макар анкетната карта да е именована алгоритъм, тя не предоставя обективен механизъм за претегляне на събраните данни, най- ясното доказателство за което е разминаването в размера на субсидията и получените точки при някои от кандидатите, за което обстоятелство липсват и изложени мотиви в оспорения административен акт. Отделно от това, видно от обсъжданията, отразени в протокола на Комисията от 20.02.2024г. Председателя на Комисията и зам. Кмет на Община Плевен разяснява, че т.нар. алгоритъм е изработен през 2023г., когато текущата Комисия не е била сформирана. По този начин, не става ясно, кой е изготвил тази анкетна карта и дали тя е одобрена от сформираната през 2024г. Комисия. В отговор на второто възражение на касатора за съответствието на проведеното производство с целта на закона, следва да бъде пояснено, че формалното назначение на помощни органи, които да реализират технически оценяването и класирането, без да е налице акт на комисията, приемащ вътрешните правила и без наличието на обективен и ясен механизъм за разпределението на средствата, не може да обоснове законосъобразния характер на оспореното Решение. Цел на закона и по-конкретно на нормата на чл.23 ЗНЧ е да бъде извършено обективно и прозрачно разпределение на предоставените в полза на читалищата публични средства. При посочените по-горе пороци, допуснати в проведеното производство тази цел не се постига и води до съмнения относно крайните изводи на колективния орган. На трето място, във връзка с друго възражение на касатора, следва да бъде посочено, че обстоятелствата свързани с негодната за употреба материална база на един от жалбоподателите, липсата на действително развивана дейност, процесуалната му пасивност при провеждане на административното производство и др. обстоятелства, които се сочат от касатора, не биха довели до отмяна на оспореното решение, в случай че обсъдените по-горе съществени процесуални нарушения не бяха допуснати. Що се отнася до актуалното състояние на визираното от касатора Народно Читалище Цветан Спасов 1959 с ЕИК 114082179, гр. Плевен, при извършена проверка за актуалното му състояние в публичния регистър на юридическите лица с нестопанска цел след приключване на устните състезания по настоящото дело, Съдът констатира, че то е функциониращо с публикувани ГФО и ГДД до 2024г. вкл. Отделно от всичко изложено дотук, съдебният състав държи да посочи и това, че предмет на разпределение според нормата на чл.23, ал.1 ЗНЧ са предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност. Т.е. касае се за средства, а не за субсидирани бройки, какъвто е предмета на предоставяне в оспореното решение. Нещо повече, тези средства не са целеви за заплати, а според същата норма се предоставят на читалищата за самостоятелно управление. Т.е. всяко читалище при условията на финансова независимост само решава как да разходи същите. Като е разпределила между читалищата не финансови средства, а бройки, комисията е постановила незаконосъобразен административен акт, който противоречи на императивна правна норма и се явява самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение. При изложените по-горе аргументи, съдебният състав достига до извод за правилност на първоинстанционното решение, като постановено в съответствие с материалния закон, процесуалните правила и обосновано. При този изход на спора и отправено от страна на Народно читалище Ракитин 1969 ответник по делото искане за присъждане на разноски, такива се дължат при наличие на доказателства за извършването им или за наличие на другите обстоятелства, при които законът предвижда присъждането им. В конкретния случай се претендира присъждане на възнаграждение за адвокат при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Според същата норма, Адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. По конкретното дело страната не е представила доказателства за съответното обстоятелство. По тази причина претенцията за разноски е останала недоказана и не следва да бъде уважавана. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,