Решение № 10339 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9843/2014 г.

Решение № 10339 от 7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9843/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Боник" ЕООД - в несъстоятелност, със седалище в гр. София, представлявано от синдика Иво Стоилков Траянов срещу Решение № 3588/28.05.2014 г., постановено по адм. дело № 2010/2014 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1305091/28.10.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 201/31.01.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на закона - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че неправилно съдът приел, че нормите на ЗДДС и ДОПК са специални по отношение на разпоредбите на ТЗ, част четвърта "Несъстоятелност". Счита, че разпоредбата на чл. 645 от ТЗ се отнася и до публичните вземания и прихващането следва да се извърши по реда и при условията на чл. 645 от ТЗ. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени оспореното решение и отмени издадения акт за прихващане или възстановяване. Ответната страна - Директорът на дирекция "ОДОП"-гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила оспореното решение. Претендира и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София град е образувано по жалба на "Боник" ЕООД - в производство по несъстоятелност, срещу АПВ № 1305091/28.10.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София. АПВ е издаден на основание чл. 129 от ДОПК, по искане за възстановяване вх. № 2553-06-2036/30.09.2013 г., подадено от "Боник" ЕООД - в производство по несъстоятелност, с което се иска възстановяване на ДДС по отменен със съдебно решение Ревизионен акт № 180901196/10.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В., ведно с дължимите към датата на ефективното възстановяване лихви. В акта е констатирано, че с Ревизионен акт № 180901196/10.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- Варна на "Боник" ЕООД е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02 и м. 03.2009 г., като декларираните от дружеството резултати "ДДС за възстановяване" в размер на 727 537,05 лв. за м. 02 и 88 622,31 лв. за м. 03 са променени съответно на 45 066,84 лв. за възстановяване и 2 823,24 лв. за внасяне. С влязло в сила Решение № 637/13.03.2013 г., постановено по адм. дело № 2438/2010 г. по описа на АС - Варна, издадения ревизионен акт е отменен, като съдът е признал право на данъчен кредит за "Боник" ЕООД за посочените периоди и размери. Наред с това е констатирано, че "Боник" ЕООД, в открито производство по несъстоятелност, е подал СД за ДДС за данъчен период м. 02.2013 г. с посочен в нея ДДС за внасяне в размер на 34 744,14 лв., който данък не е внесен от дружеството към датата на издаване на АВП. Предвид констатираното в хода на проверката, органът по приходите съобразно разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е възстановил на дружеството декларирания резултат "ДДС за възстановяване" за периодите м. 02 и м. 03.2009 г., ведно със законните лихви, като от тази сума е прихванал задължения на дружеството, възникнали с деклариран от него "ДДС за внасяне" по СД за ДДС за данъчен период м. 02.2013 г. в размер на 34 744,14 лв. главница и 2 273,41 лв. лихви, както и изискуеми задължения за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 81,72 лв. В резултат на извършеното прихващане с процесния АПВ на "Боник" ЕООД - в несъстоятелност е възстановена сумата в размер на 1 103 037,19 лв., от които 737 472,23 лв. главница и 365 564,96 лв. лихви за забава на основание чл. 92, ал. 10 от ЗДДС. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на "Боник" ЕООД - в несъстоятелност против АПВ № 1305091/28.10.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, в частта на извършено прихващане в размер на 37 105,20 лева, от които 37 023,48 лева - дължим по справка декларация по ЗДДС данък за м. 02.2013 г. и лихва за м. 12.2013 г. и м. 02.2013 г., 81,72 лева - задължения за задължителни осигурителни вноски за м. 01.2013г, . м. 02.2013 г., м. 03.2013 г. и дружеството е осъдено да заплати в полза на Дирекция "ОДОП" - София разноски по делото в размер на 1 643,16 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че АПВ е издаден от компетентен орган по приходите, в предписаната от закона форма и в съответствие с процесуалния и материалния закон. В решението е обсъдено и основното възражение на дружеството в несъстоятелност с твърдение за приложимост на разпоредбата на чл. 645 от ТЗ, като съдът е приел, че разпоредбата на чл. 645, ал. 1 ТЗ, на която се позовава жалбоподателят, не се отнася до публичните вземания, каквито са данъчните, като по отношение на тях специалните разпоредби за прихващане се съдържат в ЗДДС и ДОПК. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът е установил правнорелевантните за спора факти и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Единственият касационен довод се изразява в твърдението за приложимост на чл. 645 от ТЗ, уреждащ условията за извършване на прихващане от кредитор на дружество в открито производство по несъстоятелност. Този довод е наведен и пред административния съд, който го е обсъдил подробно в мотивите на обжалваното решение и е дал съответно на закона тълкуване на спорния въпрос. В ЗДДС са уредени всички въпроси, засягащи правото на възстановяване на данъка и съответно прихващане на непогасени данъчни задължени. Разпоредбата от Търговския закон, на която се позовава касаторът, не се отнася до публичните задължения (вземания), а данъчните безспорно са такива и по отношение на тях специалните разпоредби за прихващане и възстановяване се съдържат в ЗДДС и ДОПК. Касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че е било налице законово основание да се извърши прихващане на подлежащия на възстановяване данък с дължимия ДДС по СД за данъчен период м. 02.2013 г., защото изискуемостта на публичното вземане е настъпила. Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК предпоставка за прихващането е единствено публичното вземане да е изискуемо, за разлика от разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, която изисква насрещните вземания да са ликвидни и изискуеми. Това следва и от разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която задълженото лице е длъжно да внесе данъка по справката -декларация по ЗДДС в рамките на срока за подаването и. Същото се отнася и до прихванатите задължения за осигурителни вноски, които безспорно представляват публични такива с оглед разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 2 от ДОПК и към датата на извършване на прихващането са били изискуеми. Съдът правилно е тълкувал и приложил закона, в резултат на което е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение