Решение № 2615 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2736/2018 г.

Решение № 2615 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2736/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски инспектор в група "Охранителна полиция" към РУ-А. при ОД на МВР - Д. срещу Решение № 11 от 15.01.2018 г., постановено по адм. дело № 525 по описа за 2017 г. на Административен съд – Д., с което е обявена нищожността на негова Заповед № 17-3394-000129 от 26.08.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство (ППС)" за срок от 350 дни на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на М. С. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател издателят на административния акт е преназначен на длъжност полицейски инспектор VI степен (ПК) в група "ОП" към РУ – А. при ОДМВР – Д.. Тъй като процесната мярка по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП може да се прилага от полицейски инспектори в звената "Пътен контрол" в РУ при ОДМВР – Д., а съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗМВР в ОД на МВР могат да се създават отдели, сектори, районни управления, участъци и други звена от по-нисък ранг, то полицейският инспектор е разполагал с компетентност да издаде процесната заповед. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът – М. С., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 17-3394-000129 от 26.08.2017 г. на полицейски инспектор в група "Охранителна полиция" към РУ-А. при ОД на МВР - Д. за прилагане на принудителна административна мярка прекратяване на регистрация на ППС за срок от 350 дни по отношение на М. С. на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП. ПАМ е приложена въз основа на констатациите, посочени в АУАН бл. № 421142/26.08.2017 г., че на 26.08.2017 Н. Д. е управлявал лек автомобил, собственост на М. С., без да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС. СУМПС №[номер] е със срок на валидност до 15.10.2014 г., т. е. към момента на проверката срокът е вече е изтекъл. Съдът е обявил нищожност на оспорената заповед поради липса на компетентност на административния орган. Съдът е констатирал, че издателят на заповедта - полицейски инспектор VI степен в група "Охранителна полиция" към РУ А. не е оправомощен да издава заповедите от вида на процесната, тъй като няма данни да е причислен към звено "Пътен контрол" в РУ А., нито да изпълнява длъжността "младши автоконтрольор" към датата на издаване на заповедта. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В изпълнение на принципа на служебното начало и разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът е дал конкретни указания на ответника да представи доказателства относно компетентността на издателя на акта. Представените от ответника доказателства правилно са преценени от съда като недостатъчни да установят компетентността на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2 а ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителя на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По делото органът е представил Заповед № 357 з-815 от 19.04.2017 г. на директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Д., с която в т. 1. 7 е оправомощил полицейските инспектори в звената "Пътен контрол" в РУ при ОДМВР - Д. да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2 а, т. 4, т. 5, б. "а", т. 6 и т. 7 от ЗДвП. Със Заповед 8121 к-3951 от 11.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи, младши инспектор Д. С. – издател на процесната ПАМ, е преназначен на длъжност полицейски инспектор VI степен (ПК) в група "Охранителна полиция" към РУ – А. при ОДМВР – Д.. Видно от заповедта за преназначаване към момента на издаване на процесната ПАМ касационният жалбоподател е полицейски инспектор към група "Охранителна полиция" към РУ – А.. Съгласно Заповед № 357 з-815 от 19.04.2017 г. на директора на ОДМВР – Д. полицейските инспектори към група "Охранителна полиция" не фигурират сред оправомощените да прилагат ПАМ по чл. 171 ЗДвП длъжностни лица. Действително в заповедта за преназначаване е използвана абревиатура "ПК", но от административния орган не са представени доказателства, от които да се установи съдържанието на тази абревиатура, включително, че тя означава "Пътен контрол". Представената по делото типова длъжностна характеристика не представлява годно доказателство, което да установи компетентността на издателя на акта, тъй като няма данни да е била утвърдена и действаща към датата на прилагане на мярката. На последната страница на характеристиката има единствено отбелязване "ПРЕДЛАГА: началник на отдел "Пътна полиция"-ГДНП комисар Б. Р.". В характеристиката няма данни кога и от кого е утвърдена и за какъв период е била действаща. По изложените съображения правилен е изводът на първоинстанционния съд, че административният акт е нищожен поради липса на доказателства за компетентността на издателя му. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 15.01.2018 г., постановено по адм. дело № 525 по описа за 2017 г. на Административен съд – Д. Решението е окончателно.