Решение № 186 от 23.11.2023 г. на ВКС по г.д. № 20238002102798/2023 г.

Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена на 28.04.2023г. от Д. Е. Г.. Предмет на отмяна е влязлото в сила решение на Момчилградски районен съд № 9 от 10.01.2023г. по гр.д. № 413/2022г., с което е признато за установено по отношение на молителя, че Б. Х. Д. е собственик на основание давностно владение на УПИ *-* в кв.3 по плана на [населено място], с площ 640 кв.м., с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, застроена на 80 кв.м. Решението не е било обжалвано. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят - ответник в процеса твърди, че по делото е представляван от особен представител по чл. 47, ал.6 ГПК, без да са спазени изискванията на сочената разпоредба за назначаването му, доколкото не е ясно дали и кога действително е бил търсен на постоянния адрес, а и кметът, който е дал сведение, че живее в чужбина, разполага с телефонния му номер. Посочени са и други нарушения и несъответствия, опорочаващи назначаването на представителя. Ответникът по молбата Б. Х. Д. счита молбата за неоснователна. С определение № 2076 от 11.07.2023г. молбата е приета за допустима. По повдигнатото в молбата за отмяна възражение досежно точната дата на решението е констатирано от справка в Е., че решението на Момчилградски районен съд е постановено и подписано в електронна форма на 10.01.2023г., а отразената на хартиения носител дата 19.01.2023г. се дължи на грешка. По основателността на молбата настоящият състав намира следното: Визираните от молителя процесуални нарушения са свързани с процедурата по чл. 47 ГПК вследствие на която му е бил назначен особен представител по делото. При проверка на данните по делото е видно следното: Посоченият в исковата молба адрес на ответника е в [населено място], [община], без [улица].09.2022г. призовка с препис от исковата молба е върната със саморъчно удостоверяване от кмета на селото, че връчване е невъзможно, тъй като лицето постоянно живее в чужбина. На 03.10.2022г. съдът е разпоредил залепване на съобщение на адреса. На 14.01.2022г. е залепено съобщение на вратата (не е конкретизирано на коя врата) и е отразено: първо посещение на 21.10.2022г., второ на 29.10.2022г. и трето на 04.11.2022г. Тези отбелязвания са направени и подписани от кмета на селото. Следва второ отбелязване от кмета на дата 07.11.2022г., че лицето живее постоянно в чужбина. Съдът е постановил извършване на справка за адреса на лицето, при което е установено, че постоянният адрес на Д. Г. е в [населено място] (без улица и номер), а настоящият адрес е в Турция. При тези данни съдът с разпореждане от 14.11.2022г. е приел, че на основание чл. 47, ал.6 ГПК на ответника следва да се назначи особен представител на разноски на ищеца. Такъв представител е посочен от адвокатската колегия и производството е продължило с негово участие. От името на особения представител е заявено оспорване на иска. При обсъждане на горните обстоятелства се налага извод, че наведените в молбата за отмяна твърдения за нарушения на правото на защита, са неоснователни. В случая сведенията, че ответникът по иска живее в чужбина са дадени от кмета на селото, който двукратно е удостоверил този факт с подпис и печат на кметството. В тази хипотеза съгласно изречение трето на чл. 47, ал.1 ГПК не е необходимо спазване на процедурата по залепване на уведомление. Затова доводите на молителя, че отразените три дати на посещение са в период по-малък от един месец и че не е ясно на коя врата е залепено обявлението, са неотносими и няма да бъдат обсъждани. При събраните сведения от кмета, че ответникът живее в чужбина и след установеното от справката за адреса, че настоящият адрес е в Турция, съдът правилно е пристъпил към назначаване на особен представител на ответника. Сочената от молителя разпоредба на чл. 48 ГПК за връчване чрез публично обявление в Държавен вестник не е приложима, защото тя изисква ответникът да няма постоянен или настоящ адрес, а в случая постоянният адрес на ответника е в страната. Развитите съображения, че кметът знае телефона на молителя са без значение за настоящето производство, доколкото ГПК изисква от кмета да даде сведение дали лицето живее в населеното място, но не създава задължение кметът да уведомява лицето по телефона за заведеното срещу него дело. Отделно, твърдението на молителя, че телефонът му е известен на кмета, не е доказано по делото. Доводите, свързани с качеството на осъществената от особения представител правна защита, не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Приложените към молбата свидетелски показания в писмена форма са по съществото на спора и са неотносими към производството за отмяна по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Предвид горното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. В полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение 1600лв. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение