Решение № 14605 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 83/2019 г.

Решение № 14605 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 83/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Пловдив, подадена от пълномощника му юрисконсулт Ставрева, против решение № 2382 от 15.11.2018 г., постановено по административно дело № 819/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С подложения на касация съдебен акт съдът е: 1) отменил по жалба на Д. Димитров от [населено място] заповед № 3 СП/Д-РВ/424/24.01.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, потвърдена с решение № 16-РД04-0147/23.02.2018 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив, като незаконосъобразна; 2) изпратил преписката, образувана по заявление-декларация от Д. Димитров с вх. № 3 СП/Д-РВ/424/18.01.2018 г. за отпускането на еднократна социална помощ по реда на чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Касаторът излага съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли за отмяната му и отхвърляне на първоначалната жалба срещу отменената от първоинстанционния съд заповед като неоснователна. Ответникът по касация Д. Димитров от [населено място], действащ чрез процесуалния представител адвокат Славчев, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор, и моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваният с нея съдебен акт да се потвърди. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Фактическата обстановка по делото правилно е установена от първоинстанционния съд. Със заявление-декларация до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив с вх. № 3 СП/Д-РВ/424 от 18.01.2018 г. Д. Димитров е поискал отпускане на еднократна помощ за операция и по-конкретно – поставяне на леща на лявото око, която струва 600 лв., както и за закупуване на лекарства и комунално-битови нужди. По случая е изготвен социален доклад (приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 ППЗСП). В него е отразено, че молителят е с 60 % трайно намалена работоспособност, признато с експертно решение на ТЕЛК № 1284 от 11.04.2014 г., и получава пенсия в размер на 170 лв. Той живее сам в жилище на [адрес] с една стая и заплаща наем в размер на 15. 12 лв., но получава интеграционна добавка за наем на общинско жилище по чл. 31 от ППЗИХУ, която изцяло покрива този разход. Лицето е подпомагано и по реда на Наредба 07-5/16.05.2008 г. с целева помощ за отопление с електрическа енергия. В доклада е направено предложение за отказ на исканата помощ по чл. 16 ППЗСП поради това, че няма инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства. Предложението е мотивирано със следното: по данни на лицето преди две години при преглед му е поставена диагноза "Начална старческа катаракта". През 2016 г. то е подало молба-декларация с вх. № ПЦ2-09-09/12.01.2016 г. за еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП със същия мотив – операция на очите, на простатата, лекарства и социално-битови нужди. Със заповед № ПЦ2-09-09/29.01.2016 г. му е отпусната социална помощ в размер на 250 лв. През 2017 г. Димитров отново е подал заявление-декларация за еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП – вх. № 3 СП-/Д-РВ/548/16.01.2017 г. с мотив "предстояща операция на лявото око, която струва 850 лв. и е запланувана за 23.01.2017 г., нужди от социално-битов характер и закупуване ежемесечно на лекарства". Със заповед № 3 СП-/Д-РВ/548/25.01.2017 г. е отказано отпускането на помощта. Според извършилите анкетата, нормата на чл. 16 ППЗСП не предвижда отпускане ежегодно на помощи за едно и също събитие, а еднократно за инцидентно възникнали жизнено важни нужди. По отношение на представените фактури за закупувани лекарства е посочено, че се касае за лекарства, които Димитров закупува ежемесечно, и които частично се заплащат от НЗОК (общо заплатената от него сума по трите фактури е в размер на 23. 52 лв.). С процесната заповед № 3 СП/Д-РВ/424/24.01.2018 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив е отказал да бъде отпусната на Д. Димитров еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. Като мотиви за отказа в заповедта е посочено, че помощта се отпуска при непредвидени инцидентни събития, възникнали към момента на подаване на заявлението-декларация, но не и ежегодно за едно и също събитие. Смисълът на помощта не е да възстановява ежемесечните разходи за лекарствени средства, а да подпомага лицата при инцидентна необходимост от закупуване на скъпоструващи и животоспасяващи лекарства. Заповедта е оспорена по административен ред пред директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Пловдив, който не е намерил основание за ревизия на обжалвания административен акт и го е потвърдил с решение № 16-РД04-0147/23.02.2018 г. Позовал се е в мотивите на своето решение на констатациите в социалния доклад и е приел, че жалбоподателят не е доказал, че към момента на подаване на заявлението-декларация са се случили събития, които той не е очаквал и не е могъл да предвиди, т. е. не е доказал наличието на внезапно възникнала за него потребност, във връзка с която да му бъде отпусната помощта. Административният съд е обосновал извод за това, че оспореният административен акт е валиден, издаден от компетентен орган при спазване на изискванията относно неговата форма. За да уважи сезиралата го жалба на Димитров срещу същата заповед, той е приел атакувания административен акт за издаден в нарушение на административнопроцесуалните правила и по-конкретно на това по чл. 35 АПК, изискващо от административния орган да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Според съда от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява влошаване на здравословното състояние на жалбоподателя към момента на подаване на заявлението, обуславящо необходимост от оперативно лечение, за което е била представена в административното производство и служебна бележка от УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД. Посоченото обстоятелство административният орган е бил длъжен да изясни и чрез запитване до съответното лечебно заведение за нуждите от лечение на лицето. Неизпълнението на това негово задължение съдът е счел за достатъчно, за да бъде отменен актът. Независимо от това е изложил мотиви и за несъобразяване на акта с целта на закона, регламентирана в чл. 1, ал. 2, т. 1 ЗСП, а именно – подпомагане на гражданите, които не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. Така постановеното решение е неправилно. Настоящият касационен състав преценява като неправилен изводът на първостепенния съд, че административният орган не е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 35 АПК да издаде административния акт, след като изясни фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая. Напротив, те са точно установени още в изготвения социален доклад. По делото е представена цялата административна преписка, образувана във връзка с подадената от Димитров молба-декларация с вх. № ПЦ2-09-09/12.01.2016 г. за еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП във връзка с операция на очите, на простатата, лекарства и социално-битови нужди. Със заповед № ПЦ2-09-09/29.01.2016 г. му е отпусната социална помощ в размер на 250 лв. Към молбата-декларация с вх. № ПЦ2-09-09/12.01.2016 г. е приложено направление за хоспитализация от 08.01.2016 г. с диагноза [диагноза] и не е бил приложен документ, установяващ необходимост от операция на простатата. Помощта по чл. 16 ППЗСП е отпусната със заповед № ПЦ2-09-09/29.01.2016 г. за това, че заявителят не е в състояние да покрие разходите си за операция на окото, които според него възлизат на около 800 лв. – 1 000 лв. Очевидно операцията не е била направена, тъй като на 21.11.2016 г. жалбоподателят отново се е явил на преглед, видно от представения от него по делото амбулаторен лист № 2087 от посочената дата. Той е подал заявление-декларация за еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП – вх. № 3 СП-/Д-РВ/548/16.01.2017 г. с мотив "предстояща операция на лявото око, която струва 850 лв. и е запланувана за 23.01.2017 г. Заповедта, с която му е отказана помощта - № 3 СП-/Д-РВ/548/25.01.2017 г. е оспорена от него по съдебен ред и с решение № 1581 от 5.10.2017 г. по административно дело № 890/2017 г. на Административен съд – Пловдив жалбата му е отхвърлена като неоснователна. Това решение е оставено в сила с решение № 5086/19.04.2018 г. по административно дело № 13248/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Следващи прегледи са извършвани на 11.07.2017 г. и на 23.11.2017 г., които обстоятелства отново се установяват от представените амбулаторни листове. Според заключението на вещото лице д-р Крумова според двата амбулаторни листа от 2017 г. функцията на дясното око е намаляла от VOD=0. 6/60% формено зрение/ през м. юли 2017 г. на VOD=0. 4/40 % формено зрение/ през м. ноември 2017 г., но от амбулаторните прегледи се установява, че не е настъпила динамична промяна, т. е. влошаване на зрението на лявото око от м. юли до м. ноември 2017 г. В чл. 16, ал. 1 ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Анализът на събраните по делото доказателства не води до извода, че в конкретния случай е налице инцидентно възникнала потребност към момента на подаването на заявлението-декларация (инцидентно възникнала жизненоважна здравна нужда) в резултат на непредвидени обстоятелства, която е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че налага отпускането на еднократна социална помощ в размер на необходимите му средства за заплащане на леща във връзка с операция на лявото око и купените от лицето лекарства във връзка с други негови заболявания. Диагнозата [диагноза] и [диагноза] е била поставена още на 8.01.2016 г. и жалбоподателят е бил наясно с необходимостта от операция още към този момент, поради което е поискал отпускането на социална помощ по чл. 16 ППЗСП през м. януари 2016 г. и искането му е било уважено. С оглед така установените факти правилен е изводът на административния орган, че заболяването на очите на жалбоподателя не е възникнало инцидентно и не е доказано по делото неочаквано обостряне на съществуващо заболяване, което да обуславя инцидентно възникнала здравна потребност от операция, разходите за които той е в невъзможност да покрие. Правилни са констатациите на административния орган и направените от него правни изводи и по отношение на лекарствата, за закупуването на които лицето претендира отпускане на помощ по чл. 16 ППЗСП. Фактите по настоящия спор са различни от тези по спора, във връзка с който е постановено решение № 2849 от 15.03.2016 г. по административно дело № 10657/2015 г., на което ответникът по касация се позовава, както и от тези по спора, по който е постановено решение № 5969 от 26.04.2013 г. по административно дело № 2131/2013 г. (двете на Върховния административен съд, шесто отделение), тъй като от мотивите на посочените решения е видно, че независимо от хроничния характер на заболяванията на заявителите, те са претърпели спешни операции във връзка с влошеното им здравословно състояние и тези обстоятелства са били доказани с представените по делата медицински документи. Както сочи касаторът в касационната си жалба, по идентичен спор между същите страни е налице друго, постановено от Върховния административен съд, шесто отделение решение, а именно – решение № 5086/19.04.2018 г. по административно дело № 13248/2017 г., посочено по-горе. Приетото в мотивите му, а именно, че заявените от Димитров искания в заявлението декларация вх. № 3 СП-/Д-РВ/548/16.01.2017 г. за закупуване на леща за операция, за лекарства, които той приема постоянно и частично се заплащат от НЗОК, както и необходимостта му да покрива своите социално-битови потребности, нямат инцидентен характер, поради което не могат да бъдат удовлетворени по реда на чл. 16, ал. 1 ППЗСП, се възприемат изцяло като правилни и от настоящия съдебен състав. По изложените съображения, оспореното първоинстанционно решение като неправилно поради несъответствието му с приложимия материален закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Д. Димитров против заповед № 3 СП/Д-РВ/424/24.01.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Пловдив. Разноски в полза на касатора и ответник в първоинстанционното производство не се присъждат, тъй като няма заявено искане за това. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение