Решение № 7123 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3140/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба от директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), подадена от пълномощника главен юрисконсулт Колева, срещу решение № 849 от 08.01.2026 г., постановено по административно дело № 8518/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) отменена заповед за налагане на санкции № РД-12-273 от 28.07.2025 г. на директора на СЗОК; 2) осъдена СЗОК да заплати на жалбоподателя сторените по делото съдебно-деловодни разноски. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяната му, вкл. в частта за разноските, и отхвърляне на жалбата на „Ортомедикс“ ЕООД против отменената със съдебния акт заповед, за чиято законосъобразност се навеждат доводи. Ответникът „Ортомедикс“ ЕООД, действащ чрез процесуалния представител адвокат Христова, изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното с нея решение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се остави в сила. Претендира и да бъдат присъдени направените разноски за производството пред настоящата инстанция. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед от 20.07.2025 г. директорът на СЗОК е наложил на „Ортомедикс“ ЕООД, изпълнител по договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия (ППСМИ), в това число ремонтни дейности, заплащани от НЗОК, за нарушение на чл. 1 от договора, „финансова неустойка“ в размер на 2000 лв., определена в чл. 23, ал. 1 от договора, която санкция съгласно чл. 22, ал. 3 от договора се налага за всяко реализирано одобрение, в случая за 54 реализирани одобрения (за заплащане на ортопедични обувки) е на обща стойност 108 000 лв. Прието е, че съдържанието на предоставените задания не отговаря в пълнота на изискванията на § 1, т. 23 от допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за медицинските изделия (ЗМИ) за изработване на ортопедични обувки по индивидуална мярка. Посочено е, че липсват данни, че: документите са изготвени от квалифициран медицински специалист или лице с подходяща професионална квалификация; са определени специфичните проектни характеристики на ортопедичните обувки, в т.ч. информация за взети размери; в производствената база са налични 5 машини за производство на ортопедични обувки, но не е наличен персонал и обувки, оставени на съхранение. Издаването на поканата е предшествано от извършена по заповед на директора на СЗОК проверка на дружеството по изпълнение на договора, констатациите от която са обективирани в протокол от извършилите я контрольори, на които тя е била възложена. Разгледано е от нарочна комисия и е прието за неоснователно възражението на „Ортомедикс“ ЕООД срещу този протокол. За да отмени оспорената пред него санкционна заповед първоинстанционният съд е формирал решаващ извод, че тя е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с преследваната от него цел. Констатирал е, че са представени 54 задания за изработка на ортопедични обувки по индивидуална мярка, в които са посочени имената на лицата с увреждания като възложител, материала, от който ще се изработят обувките, датата на задаване на заданието, лицето, което ще ги изработи и са подписани от ортопедичен техник и доктор по медицински науки. Посочил е, че е налице компетентен персонал за изработка на поетите поръчки - от представените трудови и граждански договори и сертификат за преминато обучение е видно, че работещите в търговските обекти на дружеството лица имат специална подготовка, в т.ч. и за вземане на индивидуални мерки на лица с увреждания. Деловодните разноски е присъдил с оглед изхода на спора и според представените доказателства за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение, като е съобразил, че не е направено възнаграждение за прекомерност. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а доводите на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени. В хода на производството пред Административен съд – София-град (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея индивидуален административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса писмени доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за казуса факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Установените от съда по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното му вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Първоинстанционният съд е обсъдил в проверяваното решение нормативната уредба, която регламентира процедурата по предписването, изработката и предоставянето на ортопедичните обувки. Съдът е анализирал цитираните от него правни норми във връзка с клаузите на индивидуалния договор и е установил от представените по делото доказателства тяхното спазване от изпълнителя по договора. Въз основа на задълбочената съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу заповедта поради нарушения на относимите материалноправни изисквания и несъответствието й с целта на закона (отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК). При изготвянето на проверявания съдебен акт са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред ВАС. Настоящата инстанция се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на АССГ. За пълнота във връзка с доводите в касационната жалба следва изрично да се отбележи, че дружеството не е допуснало твърдяните от органа еднотипни нарушения, за да му бъде наложена предвидената в индивидуалния договор за извършването им санкция. Произведените от „Ортомедикс“ ЕООД и предоставени на правоимащи лица ортопедични обувки изцяло попадат в легалната дефиниция на § 1, т. 23 от ДР на ЗМИ за медицинско изделие, изработено по поръчка: те са произведени по писмено задание на квалифициран медицински специалист (доктор по медицински науки) по взета индивидуална мярка на всяко от лицата от служител с подходяща професионална квалификация (за начина на придобиването й законът не поставя специални изисквания), съдържащо всички проектни характеристики на изделието (материал, от който се изработва обувката, вид подметка, индивидуален размер, и т.н.). В хода на производството пред първостепенния съд е изяснен какъв е технологичния процес по изпълнение на договорните задължения, неговото стриктно спазване и документиране, което установява изпълнението на процесните 54 поръчки при доказана кадрова и техническа обезпеченост в дружеството за целта. Констатирано е наличие на нужните машини за производство на ортопедични обувки по поръчка и е установено, че такива се произвеждат, когато се съберат искания за това, след което се предават на нуждаещите се от тях пациенти, което изключва съхраняването им на склад, защото не става въпрос за серийно производство. Съществено е да се отбележи в този контекст, че дори в самата заповед за налагане на финансови неустойки, след обтекаемите по характера си констатации за допуснати нарушения от изпълнителя по договора (опровергани категорично в хода на съдебното производство) и диспозитива за санкционирането им, органът изрично е отбелязал, че „възстановяване на неоснователно получени суми – няма“, т.е. предоставените от дружеството помощни средства са подлежали на заплащане от контрагента му по сключения между тях административен договор – НЗОК, което изключва визираната по-горе дейност по изпълнение на договора да е съпътствано от нарушения. Неоснователна е касационната жалба и в частта й за присъдените разноски. Тяхното присъждане е поискано още с първоначалната жалба на „Ортомедикс“ ЕООД, вкл. и на адвокатско възнаграждение. При това положение непредставянето на списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) до приключване на устните състезания не преклудира правомощието на съда да се произнесе по тяхната дължимост, нито е условие за възникване на правото на другата страна да направи възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предвид изложеното тезата, която поддържа касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него заповед, не може да бъде възприета. Като е уважил подадената до него жалба като основателна, АССГ е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора се явява основателно своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на сторените разноски (платими от НЗОК - по арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК) за настоящата инстанция, които са доказани в размер на 5503,55 евро, заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява страната в това производство адвокат. Касаторът и в този процес не е направил възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар от другата страна за осъществената й защита в съдебното производство пред ВАС. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо и изреч. второ от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение