Решение № 14375 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6212/2020 г.

Решение № 14375 от 19.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6212/2020 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Анези, лице без гражданство, подадена чрез пълномощник адв. В. Иларева. Жалбата е срещу решение № 1416 от 27.02.2020 г., постановено по адм. дело № 2655/2019 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на касатора С. Анези срещу заповед УРИ 5364 з-383/15.02.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" – МВР, с която на чужденеца е наложена обезпечителна мярка ежеседмично явяване на чужденеца в териториална структура на МВР по местопребиваване във връзка с изпълнението на принудителна административна мярка – "Връщане в страна по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", наложена със заповед № 5392-153/12.03.2018 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е нарушил материалния закон, защото по отношение на лицето следвало да се приложи Закона за убежището и бежанците, поради което оспорваната заповед се явявала незаконосъобразна. Иска се касационният съд да отмени постановеното решение на АССГ и вместо него да постанови друго, с което да отмени наложената обезпечителна административна мярка "Ежеседмично явяване на чужденец в териториална структура на МВР по местопребиваване" на С. Анези. Ответникът – директорът на Дирекция "Миграция" при МВР, чрез пълномощника си юриск. Г. Миланова с представено писмена защита оспорва изцяло касационната жалба. При подробно изложени съображения прави искане касационната жалба да бъде оставена без уважение и да се оставен в сила обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от касатора, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е направил правилни изводи, които следва да бъдат споделени, въз основа на подробна преценка на събраните по делото доказателства и правилно тълкуване на материалния закон, и приложимите процесуални норми. Счита, че административният съд правилно е приел за законосъобразна заповед №УРИ 5364 з-383/15.02.2019 г., издадена от директора на Дирекция "Миграция" в МВР, с която на чужденеца С. Анези е наложена обезпечителна мярка за ежеседмично явяване в териториална структура на МВР по местопребиваване, във връзка с изпълнението на принудителна административна мярка – "Връщане в страна по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", наложена със Заповед № 5392-153/12.03.2018 г., която е влязла в сила. Счита, че подадената молба за закрила не води до неприложимост на обезпечителната заповед, която гарантира разположението на чужденеца за принудителното изпълнение на ПАМ "връщане" и от друга страна молбата за международна закрила е последващо подадена от чужденеца, т. е. след влизане в сила на заповедта за налагане на ПАМ за "връщане". С оглед на изложеното счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение № 1416 от 27.02.2020 г. е отхвърлена жалбата на С. Анези, лице без гражданство, срещу заповед УРИ 5364 з-383/15.02.2019 г., издадена от директора на Дирекция "Миграция" – МВР, с която на жалбоподателят е наложена обезпечителна мярка "Ежеседмично явяване на чужденеца в териториална структура на МВР по местопребиваване". Административният съд е констатирал, че процесната заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел, че са изложени фактически и правни основания за нейното издаване, както и че процесната заповед съответства на материалния закон и целта му. Съдът е извършил анализ на относимата правна уредба и преценил, че фактическите констатации на органа обосновават извода, че са налице кумулативно предвидените от законодателя материалноправни предпоставки за налагане на обезпечителната мярка спрямо С. Анези, защото спрямо него е издадена заповед за ПАМ на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 и чл. 41, т. 4 ЗЧРБ. Същата е влязла в сила, но не са извършени действия за неговото принудителното извеждане от територията на Република България, тъй като било налице забавяне поради липсата на документ или удостоверение за самоличност, издадени от властите в държавата на произход, необходими за пътуването от Република България до страната по произход. Приел, че обжалваната марка няма за цел принудително отвеждане на лицето извън границите на страната и молбата на жалбоподателя за международна закрила не представлява обстоятелство, което да се тълкува като основание за незаконосъобразност на приложената обезпечителна мярка. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил акт за налагане на обезпечителна административна мярка "Ежеседмично явяване на чужденеца в териториална структура на МВР по местопребиваване", издаден на основание чл. 44, ал. 5, т. 1 ЗЧРБ, до момента на отпадане на пречките по изпълнение на наложената му принудителна административна мярка "Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Правилно административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът правилно приел, че са изложени фактически и правни основания за нейното издаване, както и че съответства на материалния закон и целта му. Видно от извършил анализ на относимата правна уредба, съдът приел, че фактическите констатации на органа обосновават извода, че лицето не може да бъде изведено от страната, поради извършена преценка на индивидуални обстоятелства и липса на данни за опасност от укриване на чужденеца. В настоящия случай е безспорно установено от данните по преписката, че с предходна заповед УРИ 5392 ПАМ-153/12.03.2018 г. на началника на сектор "Миграция"– СДВР, по отношение на касатора е приложена ПАМ по чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 2 ЗЧРБ – "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Чужденецът притежавал ганайски паспорт с изтекъл срок на валидност, поради което спрямо него не би могло да се изпълни наложената ПАМ. Видно от предложение №УРИ 5364 р-3555 от 15.02.2019 г. на началник отдела "Противодействие на незаконната миграция при дирекция "Миграция"-МВР", се установява, че са изпратени запитвания до посолствата на Гана и Кувейт, но без отговор, във връзка с установяване на самоличността на чужденеца. Същите са необходими за издаването на временен документ за пътуване на касатора, с цел изпълнение на заповед УРИ 5392 ПАМ- 153/12.03.2018 г. Административният орган е приел, че за лицето няма данни за опасност от укриване, поради което е счел, че по отношение на чуждия гражданин би могло ефективно да бъде приложена мярката по чл. 44, ал. 5, т. 1 ЗЧРБ. Неоснователно е възражението на касатора, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, тъй като лицето е подало молба за международна закрила по ЗУБ. Според чл. 67, ал. 1 ЗУБ принудителни административни мерки: "отнемане правото на пребиваване", "връщане", "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" да не се изпълняват до приключване на производството с влязло в сила решение. Това означава, че производството по съдебна проверка на законосъобразността им може да бъде проведено, те дори могат да влязат в сила, но само тяхното изпълнение е отложено до решаването на въпроса за предоставянето на търсената международна закрила. Видно от текста на самата разпоредба на чл. 67, ал. 1 ЗУБ, тя не визира процесната обезпечителна мярка "Ежеседмично явяване на чужденеца в териториална структура на МВР по местопребиваване". Това е логично, защото посочените в чл. 67, ал. 1 ЗУБ мерки са такива, които фактически извеждат гражданина на третата държава, респективно препятстват влизането му. Докато мярката "Ежеседмично явяване на чужденеца в териториална структура на МВР по местопребиваване" е мярка, която само подготвя връщането и/или процеса на извеждане. Процесната обезпечителна мярка по чл. 44, ал. 5, т. 1 ЗЧРБ няма за цел предприемане на действия по изпълнение на наложената ПАМ "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Тази обезпечителна мярка се налага защото са налице пречки чужденецът да напусне страната и има за цел да обезпечи изпълнението на наложената ПАМ. Затова така наложената обезпечителна мярка не е пречка касаторът да се ползва от правото си по чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗУБ - по време на производството по искането за закрила да остане на територията на Република България. Но това негово право няма отношение към законосъобразността на обезпечителната мярка по чл. 44, ал. 5, т. 1 ЗЧРБ, наложена с обжалваната пред първоинстанционния съд заповед. По тези съображения не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,