Решение № 4120 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9150/2019 г.

Решение № 4120 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9150/2019 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 1170 от 03.06.2019 г., постановено от Административен съд Пловдив, I отделение, III състав по адм. д. № 786/2019 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение. Иска присъждане на разноски за двете инстанции и при условията на евентуалност възразява за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответника. Ответникът И. Стехова, с представен писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което иска обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Акт за прекратяване на екологичен ангажимент по мярка 10"Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2017 г. изх. № 01-6500/287 от 21.01.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с който акт на основание чл. 63, т. 1 във връзка с чл. 77, т. 4 буква "в" от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 Декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба № 7/24.02.2015 г./ е прекратен поетият от И. Стехова, агроекологичен ангажимент по направление "Контрол на почвената ерозия" от мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Съдът е отменил оспорения акт. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност, съдът е приел, че административният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон – при липсата на условията с които приложената правна норма на чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 7/25.02.2014 г. свързва своето проявление и поражда правомощията на административния орган да прекрати поетият агроекологичен ангажимент по направление Контрол на почвената ерозия, код АК6, от Мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Съдът е приел, че приложената правна норма изисква кумулативното наличие на две обстоятелства – нарушение на изискването на чл. 36, ал. 4 и липсата на възстановяване на постоянно затревената площ в нормативно установените за това срокове. Според решаващия съд второто от кумулативните изисквания не е налице, поради което актът е издаден при липса на законовите предпоставки. Изводът е направен след прецизен анализ на събраните по делото доказателства, в това число приложените от административния орган писмени доказателства, които макар нередовни от външна страна са ценени от съда. Обжалваното решение е правилно. С касационната жалба, която основно преповтаря съдържанието на обжалваното решение, не се сочат конкретни данни и факти, които да оборват изводите на съда. В последния абзац на касационната жалба се съдържа твърдение за необоснованост на извода на решаващия съд относно липсата на една от кумулативните предпоставки за прекратяване на ангажимента. Твърди се от касационния жалбоподател, че за кампания 2017 г. след извършена проверка на място е установено разораване на процесния парцел и установени култури люцерна, рози и пшеница. Такива факти по преписката не са установени. В приложения протокол за извършена проверка на място не е отразена такава констатация. Освен това следва да се подчертае, че приложеният към преписката доклад не е подписан от експерта, извършил проверката и от кандидата, което от формална страна го лишава от доказателствената сила на официален удостоверителен документ. Сочените в касационната жалба факти, релевантни към основанието за прекратяването на ангажимента, не се установяват от доказателствата по делото. С разпореждане от 26.03.2019 г. съдът е разпределил доказателствената тежест и е дал конкретни указания на административния орган относно представяне на относими доказателства. Такива не са представени. Относими писмени доказателства, съобразно дадените от съда указания, не са представени и с молбата, с искане за възобновяване на съдебното дирене. Не са представени и с касационната жалба. С оглед установените по делото релевантни факти, изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения акт е обоснован и законосъобразен. От представените по делото доказателства безспорно е установено, че след като през 2016 г. е констатирано нарушение на чл. 36, ал. 4 от Наредбата № 7/24.02.2015 г. и част от парцел № 36186-193-1-1 е била разорана, кандидатът е изпълнил задължението си по ал. 5 като е възстановил парцела най-късно до последния ден за подаване на заявлението за плащане на следващата 2017 година. Налице е поведение на кандидата, което изключва прилагането на санкционната норма на чл. 18, ал. 3, т. 5 от Наредба № 7/24.02.2015 г. При конкретно установената фактическа обстановка по делото, административният съд е извел законосъобразни и обосновани изводи от фактическа и правна страна, които се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да се приповтарят и се препрати към мотивите на първата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение