Решение № 441 от 18.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2166/2011 г.

Решение № 441 от 18.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2166/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е инициирано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ЧНД № 719/2011 г. по описа на Районен съд /РС/- Стара Загора и изменение на постановеното по него определение от 12.05.2011 г. за групиране наказанията на М. И. И., при условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, в частта по приложението на материалноправната норма на чл. 24 от НК, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В съдебно заседание на 11.10.2011 г., депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият М. И. се явява лично и със защитник пред настоящия състав. В хода на съдебните прения те изразяват воля за необходимост от точно и стриктно прилагане на чл. 24 от НК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 12.05.2011 г. по ЧНД № 719/2011 г., Старозагорски РС, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и при съблюдаване изискванията на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК е групирал наказанията на М. И. по НОХД № 778/2010 г. на Окръжен съд /ОС/ - Стара Загора и по НОХД № 15/2011 г., по описа на Старозагорски РС, като определил едно общо наказание на осъденото лице - ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Със съдебния акт, лимитираното за включените в множеството престъпления най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, е увеличено на основание чл. 24 от НК на ДВЕ ГОДИНИ. Определението не е проверявано по реда на инстанционния контрол, влязло в сила на 30.05.2011 г. и спрямо него са приложими процесуалните разпоредби на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1 от НПК. Атакуваният с искането на Главния прокурор за възобновяване на ЧНД № 719/2011 г. съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, в частта по правоприлагането на чл. 24 от НК. Правилна и юридически аргументирана е обективираната в съдебния акт преценка за усложнена форма на множество престъпления, при която престъпните деяния, предмет на НОХД № № 778/2010 г. и 15/2011 г. са в отношение на реална съвкупност. Времето на реализираната престъпна дейност и датите на влизане в сила на постановените определение за одобряване на споразумение и присъда по НОХД № 778/2010 г. и по НОХД № 15/2011 г., индицират на материалноправните предпоставки в чл. 23, ал. 1 от НК - извършени отделни престъпни посегателства, преди да е имало влязла в сила присъда. РС - Стара Загора е игнорирал обаче съдържанието на нормата на чл. 24 от НК, като увеличил размера на наложеното общо най-тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с ДЕСЕТ МЕСЕЦА. Визираната императивна разпоредба предписва възможност за увеличаване на наложената най-тежка санкция, при кумулирани еднородни наказания, при спазване на определени ограничения. Съгласно установения регламент е допустимо увеличаване на общото наказание най-много с една втора, като увеличената санкция не следва да надвишава сбора от наказанията, индивидуализирани за престъпленията от съвкупността, нито максималния размер, предвиден за съответния вид санкционни последици. Конкретиката по настоящото дело сочи, че при лимитираните параметри на общото най-тежко наказание от ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА лишаване от свобода, възможното увеличение е СЕДЕМ МЕСЕЦА, което съдът е пренебрегнал. Очертаните фактически констатации и формираното юридическо заключение за несъобразяване на материалния закон в обявения на 12.05.2011 г. съдебен акт, обосновава основателност на депозираното искане на Главния прокурор за възобновяване на делото и ревизия на постановеното от РС - Стара Загора определение по ЧНД № 719/2011 г. досежно приложението на чл. 24 от НК, чрез ограничаване на правното действие на нормата до допустимите предели. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение