Решение № 11 от 6.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 2939/2011 г.

Решение № 11 от 6.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 2939/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от осъдения Л. г. Атакува се решение № 127 от 21.11.11 г., постановено по ВНОХД № 320/11 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдена присъда № 540 от 13.04.11 г. по НОХД № 967/09 г. на Шуменския районен съд. Визира се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 НПК. Иска се възобновяване на делото и оправдаването на Г. или алтернативно - отмяна на решението и присъдата и връщането му за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Осъденият не се явява в съдебно заседание, ненамерен на посочения по делото адрес. Обявен е за общодържавно издирване с телеграма № 42497от 13.12.11 г. Частният обвинител и граждански ищец Н. Д. също не се явява, редовно призован. Прокурорът излага доводи за неоснователност на искането по същество и липсата на допуснати съществени процесуални нарушения. Пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид сочените основания и доводи и становището на прокурора, намира искането за ОСНОВАТЕЛНО. С цитираната присъда Г. е признат за виновен в това, че на 24.12.08 г. в [населено място], обл. Шумен, при условията на повторност и в съучастие като съизвършител с И. И., причинил средна телесна повреда на Н. Д., поради което и на осн. чл. 131, ал. 1, т. 7, вр. чл. 29, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода, които да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим. Съдът на осн. чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение присъда по НОХД № 155/08 г. на ШОС. Зачел е предварителното задържане на осъдения. Произнесъл се е по предявения граждански иск, разноските по делото и държавната такса. С присъдата е осъден и И. И. По протест на прокурора и жалби от страна на двамата подсъдими окръжният съд е разгледал делото и с решението си е потвърдил присъдата. При разглеждане на делото от въззивната инстанция е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 НПК, довело до ограничаването на процесуалните права на осъдения. Въззивното производство е било насрочено за 20.06.11 г. Отсрочено е в закрито заседание за 26.09.11 г., поради служебна ангажираност на двамата защитници на подсъдимия г. На последната дата производството отново е отсрочено в закрито заседание за 11.10.11 г., поради служебна ангажираност на съдията-докладчик по друго дело. На 11.10.11 г. Г. не се е явил, редовно призован. Защитата му е поискала отлагане на производството, поради претърпяна операция от подзащитния й и изричното му желание да присъства лично при разглеждане на делото. Представил е медицинско удостоверение № 13113 от 10.10.11 г., приложено на л. 53 от делото, което да послужи пред окръжния съд. Съдът е приел, че представения документ не отговаря на изискванията на приетата с ПМС № 99/31.05.05 г., Наредба за медицинската експертиза на работоспособността (отм.). Дал е ход на делото и го е разгледал по същество. Заседанието е приключило 11.52 часа. С искане от страна на осъдения, вх. № 6307/11.10.11 г., постъпило в деловодството в 15.20 ч. /л. 60/, е потвърдено желанието за лично присъствие в производството по делото, към което е представено ново медицинско удостоверение със същия изходящ номер и дата, в което изрично е отразено, че Г. е на лечение в МБАЛ - I ХО от 10.10.11 г. и не е в състояние да присъства в съдебно заседание на ШОС. Оттеглени са правомощията от адв. Ж. - защитник на осъдения. Съдът е приложил искането към делото и е постановил, че ще се произнесе по него в срока за решаване. Изрично произнасяне по искането от състава на съда няма. С молба, вх. № 6564 от 21.10.11 г. от втория защитник на осъдения-адв. П., постъпила в деловодството в 15.50 ч., окръжният съд е сезиран да се произнесе по искането от 11.10.11 г. за отмяна на определението за решаване на делото по същество от същата дата. Към молбата са приложени епикриза от 12.10.11 г. и медицинско удостоверение изх. № 252/21.10.11 г., надлежно подписани и подпечатани, с които отново се установява, че Г. е опериран и е пролежал в болницата два дни от 10 - 12.10.11 г., като е в процес на вторично заздравяване на раната с продължителност 20-30 дни. На 21.11.11 г. решението, с което е потвърдена присъдата, е обявено. От отразените фактически обстоятелства следват определени изводи. Второинстанционното производство по делото не е отлагано многократно по вина на осъдения. Той изрично е поискал лично присъствие в открито съдебно заседание за решаване на делото по същество. Своевременно е представен съответен документ от медицинско заведение за болестното му състояние. На Г. и защитата му е вменено, че документа не отговаря на изискванията на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността. Не е дадена възможност на защитата да уточни липсата на съответната забележка или да бъде проверено по друг начин на какво се дължи това - виновно поведение на осъдения, адвокатите му, длъжностно лице от болничното заведение или непознаване на нормативната уредба. Липсва произнасяне от състава на съда по своеобразното искане от страна на Г. за отмяна на хода по същество на делото с балансирана преценка между право на защита и съзнателен стремеж за отлагане на процеса, преценени на базата на новопредставеното медицинско удостоверение от 10.10.11 г., че осъденият не може да присъства в съдебно заседание, обстоятелство, потвърдено и с последващата медицинска документация, приложена към молбата на адв. П. от 21.10.11 г. По силата на чл. 329, ал. 2 НПК неявяването на дадена страна без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. От друга страна, видно от отразеното по-горе, за Г. са съществували уважителни причини за неявяването му в заседанието на 11.10.11 г., като чрез адвоката си при даване ход на делото и по-късно е изразил изричното си желание да упражни лично правото си на защита в процеса. Докладчикът по делото и председател на съдебния състав, до някъде, се е съобразил с представеното след приключването на заседанието медицинско удостоверение, че осъденият не може да се яви лично, поради настаняването му в здравното заведение за операция. Разпоредил е, че съдът ще се произнесе по молбата на Г. в срока за решаване на делото, но не е внесъл последното в закрито заседание за решаване на въпроса. Не е отменен хода по същество съгласно чл. 317, вр. чл. 302 НПК. По този начин Г. е лишен от лична защита по делото и последна дума. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като стремежът за срочното приключване на делата, не може да е в ущърб на правото на лична защита и последна дума при наличие на уважителни причини за неявяване в съдебно заседание на жалбоподател във въззивното производство. Посоченото по-горе налага извода, че настоящата инстанция следва да упражни правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, да възобнови производството по делото и да върне последното за разглеждане от друг състав на въззивния съд по протеста на прокурора и жалбите на двамата осъдени. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,