Решение № 8282 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3330/2017 г.

Решение № 8282 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3330/2017 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПк вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Подадена е касационна жалба от "Жилстрой 2015" ЕООД, гр. П., чрез процесуалния представител срещу решение № 2397 от 16.12.2016 г., постановено по адм. дело № 713 по описа за 2016 г. на Административен съд П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 160421600000104 от 07.01.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение № 144/12.03.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения акт за регистрация по ЗДДС. Ответникът по касационна жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в депозирани писмени бележки, оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд П. е била жалба подадена от "Жилстрой 2015" ЕООД срещу акт за регистрация по ЗДДС № 160421600000104 от 07.01.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение № 144/12.03.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че атакувания акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при съобразяване на материалноправните и процесуални предпоставки. Съдът е приел за установено, че на 17.07.2015 г., едноличния собственик на капитала на ревизираното лице - Р. Т. Д. е направил непарична вноска /апортна вноска/ на стойност 41 300 лв. Приел е, че Р. Т. Д. е регистрирано по ЗДДС лице - ЕТ "РД - Р. Д.". Установено е, че на 11.11.2015 г. в ТД на НАП, "Жилстрой 2015" ЕООД подава заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е намерил за правилен извода на органа по приходите, че е налице обстоятелство налагащо регистрация по чл. 132, ал. 1 от ЗДДС, а именно придобиване на стоки /непарична вноска/ от регистрирано лице, а не на общото основание по чл. 96 от ЗДДС - наличие на облагаем оборот, на което се е заявил регистрация ревизирания субект. Решението е неправилно. По делото няма спор от фактическа страна. "Жилстрой 2015" ЕООД е вписано на 17.07.2015 г., като към същата дата от страна на едноличния собственик на капитала Р. Д. в дружеството е направена непарична вноска /апортна вноска/ на стойност 41 300 лв. - извършен е апорт на негов личен недвижим имот. Безспорно е, че към момента на осъществяване на апорта Д. е бил регистриран като едноличен търговец с фирма "РД - Р. Д.". От страна на дружеството е било подадено искане за регистрация по ЗДДС при условията на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Спорен е въпросът - в какво качество е извършен апорта на недвижимия имот от Д. - дали в качеството му на физическо лице или на едноличен търговец и налице ли е фактическият състав за регистрация по специалния ред на чл. 132 от ЗДДС. Съдът неправилно е намерил, че за "Жилстрой 2015" ЕООД е възникнало задължение за регистрация по реда на чл. 132 от ЗДДС, тъй като дружеството придобива чрез апортна вноска недвижим имот от регистрирано по ЗДДС лице, а именно от Д. в качеството му на ЕТ. Изложените мотиви не намират подкрепа в закона, тъй като не може да бъде възприета тезата, че е налице пълна идентичност между физическото лице и регистрирания от него едноличен търговец. Разграничаването на качествата (физическо лице/едноличен търговец) е видно и от Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС по гр. д. № 2/2001 г. Независимо, че в последното се касае за спорове, свързани със съпружеската имуществена общност, ясно е посочено разграничаване. Разпоредбата на чл. 614, ал. 2, т. 1 и 2 от ТЗ визира, че "предприятието на едноличния търговец е обособено от неговото останало имущество". Водим от горното, настоящата инстанция намира за категорично неправилни съжденията на първоинстанционния съд. Наличието на регистрация по ЗДДС на едноличния търговец на Д., не води автоматично до изводът, че извършения от него апорт на недвижим имот е сторен в качеството му на едноличен търговец, респективно, че е налице особената хипотеза на чл. 132, ал. 1 от ЗДДС за регистрация по ДДС. Действително възможно е апортираният недвижим имот да е включен в предприятието на търговеца, но това обстоятелство не е доказано от ревизиращите органи. Констатацията им дори е опровергана от заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице изрично и безпротиворечиво посочва, че процесния недвижим имот (апортиран в дружеството) не е заведен в счетоводството на едноличния търговец "РД-Р. Д.". Настоящата инстанция намира, регистрацията извършената по реда на чл. 132 от ЗДДС за незаконосъобразна, в нарушение на материалния закон. Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да се отмени като вместо него се постанови друго, с което да се отмени Акт за регистрация по ЗДДС № 160421600000104 от 07.01.2016 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП П., потвърден с решение № 144/12.03.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП, като незаконосъобразен. С оглед изхода на спора решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените в полза на данъчната дирекция разноски. На касатора следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции, а именно сторените такива в размер на 475 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,