Решение № 8200 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3390/2009 г.

Решение № 8200 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3390/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административно - процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д "ОУИ") против Решение № 150/30.12.08 г. по адм. д. 3905/05 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменен Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 472/14.06.02 г. на ТДД-София, ДП "Триадица", в частта, потвърдена с Решение № 69/16.01.03 г. на Директор на Регионална данъчна дирекция (РДД) - София. В жалбата се поддържа, че решението на СГС е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против ДРА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба "Жоди" ЕООД оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато особено съществено процесуално нарушение. Атакуваното съдебно Решение № 150/30.12.08 г. по адм. д. 3905/05 г. по описа на Софийски градски съд е постановено в състав Татяна Нецова, Анелия Маркова и Мария Вранеску. Съдия Мария Вранеску е участвала при разглеждане на същия спор и при постановяване на съдебно Решение от 9.12.2003 г. по адм. д. 1401/2003 г. по описа на Софийски градски съд. При формиране на съдебния състав, постановил обжалваното решение, е допуснато особено съществено процесуално нарушение на на чл. 12, ал. 2 от ГПК (отм.) във връзка с § 2 от ПЗР на ГПК, § 21 от ПЗР на ДПК (отм.) и § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК. Съгласно цитираната разпоредба съдия, който е взел участие при решаване на делото се отстранява и не може да участвува отново при решаване на същия спор. Процесуалното нарушение, изразяващо се в постановяване на решение в незаконен състав представлява касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от ДОПК, поради което след отмяната му следва да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг законен съдебен състав. По водене на делото касаторът не е направил разноски, но претендира заплащането на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции, но с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 226, ал. 2 от АПК не следва да бъдат присъждани разноски, а те да бъдат взети предвид при определянето им с оглед изхода на спора по същество при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд