Решение № 11045 от 2.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел Оперативни дейности гр. София, в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу Решение 1160 от 11.11.2021 г., постановено по адм. дело 752/2021г. по описа на Административен съд - София област. С решението е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК С1041-0041808/28.04.2021 г., издадена от Л. Христов - Началник отдел "Оперативни дейности- гр. София в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Кооперация Потребителна кооперация, [ЕИК] е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) Запечатване на търговски обект, представляващ магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Ярлово, и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС вр. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че от доказателствата по делото безспорно се установява извършеното нарушение, при издаването на заповедта са спазени всички процесуалноправни разпоредби и че административния орган е мотивирал заповедта и в частта относно срока на мярката. Въз основа на горното се иска отмяна на решението и потвърждаване на ЗПАМ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. С писмена защита от 19.08.2022 г. се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Константинова оспорва касационната жалба в писмено становище. Иска оставяне в сила на оспореното решение. Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 03.03.2021 г. в 11:00 часа при извършена проверка в търговски обект, представляващ магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Ярлово, стопанисван от ответника по касационната жалба, е установено извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. При осъществена контролна покупка на минерална вода на стойност 1 лв., заплатени в брой, не е издаден ФКБ от монтираното в обекта фискално устройство (ФУ) ИН на ФУ DT 523194 и ИН на ФП 02523194 и рег. 4034938, което е в изправност. Установеното нарушение се потвърждава от Протокол за извършена проверка сер. АА 0041808 от 03.03.2021 г. В протокола се твърди, че е извършено скрито наблюдение при което е констатирано системно неизпълнение на задължението за издаване на фискални бонове в обекта. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при липса на конкретни мотиви относно срока на мярката, което възпрепятства проверката за съответствие на административния акт с материалните разпоредби и законовата цел, в преследване на която се издава той. Административният съд е приел, че изложените мотиви за определяне на продължителността на срока освен, че са общи и бланкетни не кореспондират с фактите по делото. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС регламентират налагане на ПАМ при неспазване реда за отчитане при извършване на продажби съобразно изискванията на чл. 118 ЗДДС, които са доразвити в Наредба Н-18/2006 г. Видно от текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС ПАМ се налага за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, което означава, че при установяване на някое от изброените нарушения, органът действа в условията на обвързана компетентност, като няма право на преценка дали да наложи ПАМ или не. Съгласно същия законов текст, относно срока на ПАМ органът преценява каква да е продължителността на мярката, упражнявайки правомощията си при оперативна самостоятелност. Именно поради последното, административният акт, с който се налага ПАМ следва да съдържа мотиви кои особености на конкретния случай се явяват съображения за издаване на акта и продължителността на мярката. Настоящият състав напълно споделя правните съображения на първоинстанционния съд, според които определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката е немотивиран, тъй като са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. Органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката, като не са съобразени характерът на търговията и местоположението на обекта. Правилно съдът е приел, че не са изложени достатъчно мотиви които обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е запечатан обекта и не е извършен анализ на конкретните факти установени при проверката. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. По изложените съображения, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение