Решение № 312 от 5.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 658/2011 г.

Решение № 312 от 5.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 658/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на А. К. Ф. и К. Д. Ф., и двамата от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 13 от 18.03.2010 г. по гр. дело № 237/2009 г. на Панагюрския районен съд, потвърдено с решение № 321 от 22.06.2010 г. по в. гр. дело № 411/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е прието за установено, че Б. Д. А. и Н. Л. А. са собственици на дворно място с пл. № * в кв. * по плана на [населено място] с площ от * кв. м., при граници: ДИП "Р.", наследници на Д. П. Т. и от две страни път и е отменен нотариален акт № *, т. *, нот. дело № */* г., с който молителите са признати за собственици на гореописания имот. Молителите представят и се позовават на заповед № 338 от 27.05.2010 г. на кмета на [община] и съобщение, изх. № 37 от 31.05.2010 г., че с нея е одобрен проект за изменение на ПУП-* за УПИ"* *" в кв. * по плана на [населено място]. Твърдят, че със заповедта е бил одобрен проект, съгласно който се заличава УПИ-*"*" от действащия план и се създават два урегулирани поземлени имота - УПИ VIII-*, *, * "За комплексно обслужване" и УПИ-*"*", включващ ПИ пл. № *, ПИ пл. № *, ПИ пл. № * и част от ПИ пл. № *. Поддържат, че посоченото изменение било инициирано от Б. и Н. А., като заповедта се отнасяла и до процесния имот с пл. № * в кв. * и валидирала решение № 805 от 8.12.1998 г. на ПК - П., с която им била призната и възстановена собствеността върху процесния имот. Поддържат, че тъй като заповед № 338/27.05.2010 г. влиза в сила след приключване на устните състезания във въззивното производство, не е могла да бъде представена като важно доказателство в процеса, а и действащият ГПК не позволявал събиране на нови доказателства в производството по допустимостта на касационното обжалване и произнасянето по съществото на касационната жалба. Ответниците по молбата за отмяна Б. Д. А. и Н. Л. А. намират същата за недопустима като просрочена, а по същество за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е допустима и подлежи на разглеждане по същество, защото е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Първоначално молбата за отмяна, озаглавена "жалба срещу определение № 466 от 29.11.2010 г. по гр. дело № 466/2010 г. на ВКС, II г. о." /вх. № 1149 от 10.02.2011 г./, е била подадена направо във Върховния касационен съд. С разпореждане № 38 от 4.05.2011 г. на председателя на II г. о. на ВКС, преписката е върната на Панагюрския районен съд за проверка на редовността и отстраняване нередовностите на молбата за отмяна. С молба от 20.05.2011 г. е уточнено, че с "жалбата" се иска отмяна на влязлото в сила на 29.11.2010 г. решение № 13 от 18.03.2010 г. по гр. дело № 237/2009 г. на Панагюрския районен съд и се излагат основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. След като с определение № 466 от 29.11.2010 г. по гр. дело № 466/2010 г. на ВКС, II г. о. е оставено в сила разпореждане № 3572 от 21.09.2010 г. по в. гр. дело № 411/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 3555 от 26.07.2010 г. срещу въззивното решение № 321 от 22.06.2010 г. Следователно, въззивното решение /именно то е предмет на молбата за отмяна/ е влязло в сила на 29.11.2010 г., а молбата е постъпила във Върховния касационен съд на 10.02.2011 г., т. е. преди да е изтекъл тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. С атакуваното по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК въззивно решение е оставено в сила първоинстанционното решение, постановено по предявен срещу молителите установителен иск за собственост, който е бил уважен, като е прието, че ищците са придобили чрез покупко-продажба, предмет на нотариален акт № *, т. *, рег. № *, нот. дело № */* г., недвижим имот, представляващ ПИ № * в кв. * по плана на [населено място] с площ * кв. м. с построените в него сгради. Прието е, че ответниците /сега молители/ не установяват наличието на приключила реституционна процедура по ЗСПЗЗ - заповед № 431 от 27.07.1998 г. на кмета на общината, с която е била изменена регулацията на парцел *"*" и са били създадени нови граници на новообразувания имот № * с площ * кв. м., е била отменена с влязло в сила решение от 18.11.2003 г. по адм. дело № 1794/2002 г. на Пазарджишкия окръжен съд, потвърдено с решение № 5787/21.06.2004 г. по адм. дело № 4202/2004 г. на ВАС. С оглед на това е прието, че регулационното изменение, послужило като предпоставка за постановяване на позитивното решение на поземлената комисия - П. № 805 от 8.12.1998 г., отменящо решение № 805 от 27.05.1993 г. на същата комисия, не е настъпило и не е произвело правни последици. Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Основание за отмяна по този текст от процесуалния закон са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т. е. от тях зависи възникването, изменението, прехвърлянето или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право факти са се осъществили или не са се осъществили. С представената с молбата за отмяна заповед № 338 от 27.05.2010 г. на кмета на [община] не се установява ново обстоятелство, което да е от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В заповедта е посочено, че е издадена по заявление на Б. Д. А., на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ - нови инвестиционни намерения на възложителя, във връзка с § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, като е одобрен проект за изменение на ПУП-* за УПИ" * *" в кв. * по плана на [населено място]. С одобрения проект се заличава УПИ-"* *" от действащия план и се създават два урегулирани поземлени имота - УПИ *-*, *, * "За комплексно обслужване" и УПИ "* *", включващ ПИ пл. № *, ПИ пл. № *, ПИ пл. № * и част от ПИ пл. № *, а вътрешната регулационна линия между УПИ *-*, *, * "За комплексно обслужване" и УПИ * да минава по съществуващата имотна граница според надписите и означенията в плана за регулация. Съобразно § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ, собствениците на поземлени имоти по алинея първа могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Разпоредбата има предвид промяна на вътрешните регулационни линии на имоти, които принадлежат на един и същи собственик, с цел поставянето им в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Доколкото по искане на Б. Д. А. са променени вътрешните регулационни граници на имотите, като на мястото на предишния УПИ-"* *" в кв. * са създадени два урегулирани поземлени имота - УПИ *-*, *, * "За комплексно обслужване" и УПИ"*-*", включващ ПИ пл. № *, ПИ пл. № *, ПИ пл. № * и част от ПИ пл. № * и е предвидено вътрешната регулационна линия между първия от тях и УПИ * да минава по съществуващата имотна граница, регулационното изменение не води до промяна в собствеността върху поземлените имоти, включени в новосъздадените урегулирани поземлени имоти. При положение, че като собственик в имотния регистър за имот пл. № */както и за останалите имоти, включени в УПИ"* *"/ фигурира Б. Д. А.; само последният е могъл да поиска изменението на вътрешните регулационни линии, поради което заповед № 338 от 27.05.2010 г. не рефлектира върху решение № 805 от 8.12.1998 г. на поземлената комисия-П., тъй като то е основано на отменената заповед № 431/27.07.1998 г. за изключване на терен от *"*". В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените от тях разноски за настоящото производство в размер на 1 200 лева адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.