Решение № 12879 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5690/2009 г.

Решение № 12879 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5690/2009 г., IV о., докладчик съдията Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Даринка Тодорова Алексова от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Димитър Пелов, срещу решение № 14/14.03.2009 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 33 състав, по адм. д. № 6238/2007 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, административният съд е отхвърлил жалбата на Даринка Тодорова Алексова против заповед № РД-09-358/18.07.2007 г. на кмета на район "Надежда", Столична община. За да постанови решението си съдът е приел следното: Оспорената заповед е подписана за кмета на район "Надежда", Столична община от заместник-кмета на района по силата на предоставено правомощие по заместване със заповед № РД-15-4819/11.07.2007 г. на кмета на район "Надежда", Столична община. Тази констатация се подкрепя и от изслушаното по делото заключение от съдебно-графологична експертиза. Въз основа на това съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган-кметът на район"Надежда", Столична община по силата на делегирани със заповед № РД-09-846/19.11.1998 г. на кмета на СО правомощия, като същата е подписана по заместване от зам. кмета на района, въз основа на изрична заповед за заместване. Приел е също, че при издаването на обжалвания адм. акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и той е съобразен и с материалния закон. В настоящия казус от изслушаните по делото съдебно-технически експертизи е установено, че върху имота попадат части от изградени двуетажни сгради - стокова борса, заедно с прилежащи рампи за транспортна дейност, части от асфалтирани улици и паркинг и сервитут на ж. п. линия при тези данни е направил извод, че площта на процесния имот е изцяло застроена и жалбата е неоснователна. Посочено е, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не се изследват предпоставките за приложението на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и не се обсъжда въпросът дали върху имотите има проведени такива мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността. Предмет на това производство е единствено определянето на застроената площ и прилежащия и терен. Законността на строителството и годината на неговото осъществяване не са предмет на изследване в административното производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че административният съд неправилно приема, че е ирелевантно за спора обстоятелството дали постройките са законно изградени или не, както и датата на тяхното изграждане, съобразно изискванията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, както и че този въпрос следва да бъде разгледан от ОСЗГ в производството по реституцията. Именно защото представителите на ОСЗГ нямат специални знания по отношение на изградените постройки, е дадена възможност на техническите отдели към общините да издават необходимите удостоверения. При издаването на решението за възстановяване на правото на собственост ОСЗГ няма да прави проверка дали постройките са законно изградени и кога са построени, а вероятно директно ще вземе пред вид заповед № РД-09--358/18.07.2007 г., с която е одобрено решение № 4 по протокол 14/23.04.2007 г., с която е определена застроената площ в размер на 1860 кв. м, а свободната площ за възстановяване в размер на 0 кв. м. Всички тези изводи и действия на съда представляват по същество отказ от правосъдие, тъй като то ги лишава от възможност да докажат, че съществуващите в имота сгради са незаконно построени и че строителството на законно построените сгради е започнало след 01.03.1991 г. Съгласно чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, правата на собствениците на зем. земи се възстановяват, освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешения строеж към 01.03.1991 г. е започнал. От заключението на СТЕ става ясно, че не е установено наличието на каквито и да било строителни книжа за постройките в процесния имот и не са реализирани мероприятия, съгласно одобрения застроителен план, нито строежът им е започнал към 01.03.1991 г. От тук може да се направи извода, че не е налице нито една от отрицателните предпоставки на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ за определянето на един имот като застроен, което пък да рефлектира върху последващото произнасяне по искането за възстановяване на процесния имот. От изслушаната тройна СТЕ е установено, че всички сгради, попадащи върху процесния имот са изградени след 01.03.1991 г. и то само върху 744 кв. м, а площта от 1116 кв. м се ползва за паркинг, но няма статут на такъв, поради което не представляват сгради и съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Ответната страна - Кметът на СО - район"Надежда", редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Решението на Софийски административен съд е правилно. При постановяването му е преценен доказателствения материал по делото, включително заключенията на три съдебно-технически експертизи и една съдебно-графологическа експертиза, като е направен обоснован извод за законосъобразността на заповед № РД-09-358/18.07.2007 г. на кмета на район "Надежда" - Столична община. Експертните заключения, които не си противоречат относно наличието в имота на сгради и съоръжения на техническата инфраструктура, са кредитирани изцяло от съда. Установено е, че реализираното строителство съответства на визираното в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Това е единственото релевантно обстоятелство, като законността на строителството и годината на неговото осъществяване не са предмет на изследване в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. С оглед посоченото, касационната жалба следва да бъде отхвърлена. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: От представените по делото доказателства и приетата и неоспорена тройна СТЕ е установено следното: Наследниците на Тодор Стефанов Веселинов са подали заявление вх. № 58/20.01.1992 г. за възстановяване правото им на собственост върху зем. земи в землището на "Илиенци". В делото има приложено разрешение за строеж № 358/19.05.2006 г., издадено от ДАГ - гл. архитект на София за "Стоков базар Илиенци" АД, като за обекта има одобрени инвестиционни проекти на 19.05.2006 г. от ДАГ за двуетажни магазини, свързани с покрита пешеходна зона и кабини охрана в УПИ ХVI, кв. 1 по плана на м. "Складова зона Илиенци - Връбница". В същата документация е приложено и Писмо № ТК-94-В-22/13.05.2008 г. от ДАГ-Директор на Д-ия "Контрол по строителството", от което е видно, че до момента на издаване на писмото Удостоверение за въвеждане в експлоатация не е издавано, тъй като административната преписка не е съдържала всички изисквани документи, съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗУТ и е била върната на възложителя за доокомплектоване. При извършен оглед на място се е установило, че върху процесния имот с пл. № 60235, к. л. 139, попадат части от изградените двуетажни сгради-стокова борса, заедно с прилежащите рампи за транспортните дейности, части от асфалтирана улица и паркинг и сервитут на ж. п. линия, които са означени на скицата-копие от скица № 4/28.06.2007 г., издадена от ГИС "София" ЕООД, както следва:-част от имот пл. № 60235 по контура АБВЗИА с площ от около 696 кв. м, означени със зелен цвят на скицата е застроена с части от двуетажните сгради-стокова борса, заедно с прилежащите рампи за транспортните дейности - част от имота по контура ВГЕЖЗВ с площ от около 1116 кв. м, означени с червен цвят на скицата, представлява асфалтирана улица и паркинг, като на скицата, изработена от ГИС "София" ЕООД е отбелязано наличие на водопровод и канал - част от имота по контура ГДЕГ с площ от около 48 кв. м, означени със син цвят на скицата, попадат в сервитут (шкарпа) на жп линия. В съдебното заседание на 17.02.2009 г. вещите лица са обяснили, че при огледа са установили, че площта от 1116 кв. м, която са означили с червен цвят на скицата, се ползва за паркинг, но няма статут на паркинг съгласно регулационния план. При тези данни решението на административният съд е правилно, тъй като от цитираното заключение на тройната експертиза е установено, че върху имота има фактически осъществено строителство и няма свободна площ. Неоснователни са доводите на касатора, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ съдът следва да се произнася по предпоставките на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ и за незаконността на извършеното строителство и срокът за неговото започване. Предмет на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е само размера на застроената, респективно-свободна от застрояване площ на процесните бивши зем. земи, включени впоследствие в границите на урбанизираните територии, съобразно съществуващото фактическо положение, а въпросът за наличието на основания за реституция на имота и възстановяването на собствеността върху него е от компетентност на друг орган - ОСЗ, респективно - на съда, но в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Предмет на жалбата е заповедта на кмета по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ се издава след влизане в сила на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, тъй като в него, съгласно чл. 13, ал. 5, т. 3 от ППЗСПЗЗ следва да се съдържат данните за размера на застроените и свободни площи от имота. В това удостоверение следва задължително да се съдържат и данните по чл. 13, ал. 5, т. 4 от ППЗСПЗЗ, а именно:информация учредено ли е право на строеж и дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Въз основа на тези данни ОСЗ постановява решението си за възстановяване на собствеността върху бившите зем. земи в границите на урбанизираните територии. Това е органът, който преценява наличието на предпоставките по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ или съдът в производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, като последните не са предмет на преценка в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. От данните по делото е установено, че разрешението за строеж за двуетажните магазини с покритата пешеходна зона и кабини охрана е издадено през 2006 г. - след 01.03.1991 г., както и че асфалтирания паркинг не е със статут на такъв съгласно регулационния план, но тези обстоятелства следва да се отразят в удостоверението по чл. 13 и не са предмет на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения решението на административният съд като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 121, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV отделение,