Решение № 135 от 21.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1024/2011 г.

Решение № 135 от 21.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 1024/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на осъдения С. Р. М. за възобновяване на решение № 34 от 12.01.2011 г. по внохд № 1204/2010 г. на Плевенски окръжен съд и отмяна на изменената с него присъда № 559 от 24.04.2010 г. по нохд № 3060/2008 г. на Плевенски районен съд, като бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение или наказанието се намали с приложението на чл. 66 НК. Искането за възобновяване е изготвено от осъдения М.. Според него не е извършил престъплението за което е осъден. Обвинението почива на предположения. Кредитирани са изцяло показанията на пострадалата С., за която се установило, че е психически непълноценна, което обстоятелство не е знаел. Добросъвестно е заплатил жилището за сумата от 2 000.00 евро, което се потвърждава и от свидетелите по делото. Наложеното наказание е явно несправедливо, след като не е осъждан, трудоустроен, съдействал за установяване на истината, създал е семейство и има две малки деца. Искането е да бъде оправдан, или присъдата на бъде отменена и делото се върне за ново разглеждане, и алтернативно наказанието се намали с приложението на чл. 66 НК. Осъденият не се явява и не изпраща процесуален представител. По факса в съда са постъпили писмени бележки от адв. Т., упълномощена за предишните инстанции. Становището на прокурора е за липса на основания за възобновяване на делото. На всички доводи с които се оспорва авторството на деянието, след правилна оценка е отговорено мотивирано от двете предишни съдебни инстанции, за да ги приеме като неоснователни. Наложеното наказание е съответно на извършеното. ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното: С присъда № 559 от 24.04.2010 г. по нохд № 3060/2008 г., Плевенския районен съд е признал подсъдимия С. Р. М. за виновен в извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на три година лишаване, условно с изпитателен срок от пет години. По протест и жалба на подс. Меишев с решение № 34 от 12.01.2011 г. по внохд № 1204/2010 г. Плевенският окръжен съд е изменил присъдата, като е отменил приложението на чл. 66 НК и определил първоначален "общ" режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип. В останалата част е потвърдена, и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Издадената осъдителна присъда е потвърдена правило от въззивната инстанция след цялостна служебна проверка на фактическата и правилност и приложимия към приетите факти материален закон, да което са изложени убедителни съображения. Неоснователно е възражението за липса на доказателствена основа, която по категоричен начин да установява, че осъденият М. е извършил измамата, за която е обвинен и осъден. Същите доводи които го подкрепят са правени и пред въззивната инстанция и за да ги отхвърли като несъстоятелни в изпълнение на задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК в мотивите на решението е отговорено с подробни съображения които се споделят от касационния състав. При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, правилно е прието, че вината на дееца е установена по категоричен и несъмнен начин. След пълно, всестранно и обективно изследване на фактите и обстоятелствата по делото, включени в кръга очертан от разпоредбата на чл. 102 НПК, въззивният съд е извел верни правни изводи. Основателно са възприети за достоверни обясненията на пострадалата С.. В тях подробно е описала хронологията на осъществената измама. По какъв начин М. я намерил и убедил да му даде пълномощно за продажба на процесния апартамент, като обещал да и осигури малка къща и, че от разликата в цената ще останат достатъчно средства от които да се издържа. Установено е, че на следващият ден след упълномощаването продал апартамента на подставено лице /формален собственик-св. Й., действащ по нареждане и от името на св. Р./. По нареждане на последния /след като разбрал, че сделката може да бъде развалена/, месец по късно апартамента е продаден на св. В. /съпруг на сестрата на подсъдимия/. Видно от мотивите на въззивното решение /л. 3 - 9 абз. първи/отново в детайли е изследвана достоверността на доказателствените източници, като са посочени основанията, поради които съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия, че срещу издаденото от пострадалата пълномощно е заплатил сумата от 2 000.00 евро. Те са напълно опровергани от показанията на незаинтересовани и безпристрастни свидетели-М., П. и Й. и от писмените доказателства по делото. При правилно установените факти закона е приложен правилно. Осъденият М. е използвал психическата непълноценност на св. С., неопитността й в сключване и изповядване на сделки с недвижимости, съзнателно я въвел в заблуждение, и поддържал неправилно представи, че срещу пълномощното ще и закупи по евтин имот и остави средства за преживяване, с което и причинил вреда. Налице е пряк умисъл и користна цел. В. това разкрива признаците на обективната и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, поради което правилно е ангажирана наказателното отговорност на искателя. Неоснователно е и оплакването на явна несправедливост на наложеното наказание, главно без приложението на чл. 66 НК. Наказанието е индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния размер предвиден в закона. Въззивната инстанция с основание е отменила приложението на института на условното осъждане, отчитайки висока стенен на обществена опасност на деянието и последиците от него за пострадалата. Посочените в искането влошено здравословно състояние и семейно положение на осъдения не водят до друг извод. Наложеното наказание три години лишаване от свобода по размер и начин на изтърпяване не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и затова е справедливо, за да бъдат постигнати и целите на наказанието, както е приел и въззивният съд. Писмените бележки изготвени от адв. Т., с които се доразвиват доводите изложени в искането не могат на бъдат обсъждани, след като по делото не е упълномощена от осъдения М.. Производството по Глава 33 НПК е извънреден способ за проверка на влезли в сила съдебни актове. Пълномощията на договорният защитник приключват със защитата на подсъдимия, пред двете редовни инстанции. Правомощието на осъдения да прави искане по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е самостоятелно право и не предоставя основание за участие в това производство на защитника, осъществявал функция по защита в приключилото наказателно дело. Поради това няма причини за отмяна на съдебния акт по реда на възобновяването, с оправдаване на осъдения по предявеното му обвинение, връщане на делото в предходен процесуален стадии, намаляване на наказанието, или отмяна приложението на чл. 66 НК. Не са налице основанията за по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК за възобновяване на наказателното дело, поради което искането следва да се остави без уважение. По изложени съображения и на основание чл. 424, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,