Решение № 8116 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3190/2019 г.

Решение № 8116 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3190/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 13/22.01.2019 г., постановено по адм. дело № 372/2018 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. Първата касационна жалба е подадена от Областна дирекция на МВР – Кюстендил, (ОД на МВР) чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт Г. Бучева, като моли обжалваното решение да бъде отменено, в частта му, в която ОД на МВР – Кюстендил е осъдено да заплати сумата от 1145, 71 лв., представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за причинени му неимуществени вреди и съдебно–деловодни разноски или евентуално намаляване на присъдения размер на обезщетението. В жалбата са посочени доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Бучева, която поддържа подадената касационна жалба, не сочи нови доказателства и оспорва касационната жалба подадена от И. Петров. По първата касационна жалба от страна на ответника по нея е подаден отговор от И. Петров, чрез процесуалния му представител адв. К. Димитрова, в който моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Втората касационна жалба е подадена от И. Петров от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Димитрова против първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 1145, 71 лв. до пълния предявен размер за сумата от 7000 лв. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение, в тази му част поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважен пълния размер на претендираното обезщетение. Редовно призован за съдебно заседание касаторът И. Петров не се явява и не се представлява. От ответника по тази касационна жалба – ОД на МВР – Кюстендил е постъпил отговор, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Бучева в което счита, че същата е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, като намира, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е присъдено в съответствие с представените по делото доказателства и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд – трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С посоченото по-горе решение, Административен съд – Кюстендил е уважил частично исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на И. Петров от гр. Дупница срещу ОД на МВР – Кюстендил за причинени неимуществени вреди за сумата от 1000 лв., като е отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от 7000 лв., както и законната лихва върху тази сума. Присъдил е и сумата от 145. 71 лв. представляваща съдебно-деловодни разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за установено, че със заповед за задържане на лице рег. № 5 от 18.01.2016 г., издадена от Б. Георгиев на длъжност "разузнавач" в група "ПТП", Сектор "КП" в РУ – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР във връзка с ШИС № 0000001008330000001, ищецът е бил задържан за срок от 24 часа, считано от 14. 30 часа до 17. 30 часа на 18.01.2016 г. Съдът е установил, че задържането е осъществено на основание писмо от началник сектор "СИРЕНЕ" в Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" (ДМОС) към МВР до директора на ОД на МВР – Кюстендил с вх. № 277 в-3/11.01.2016 г. Установено по делото е също, че в писмото е посочено, че българският гражданин И. Петров, [ЕГН] е обявен за международно издирване от Република Гърция, въведен в ШИС с шенгенски идентификационен номер, съвпадащ с този по оспорената заповед. Фактите по издирването са свързани с това, че на 12.01.2013 г. Петров е придружил бременната от него И. Желева до гр. Солун, Република Гърция, след това до болница, като целта била жената да роди там и да дадат детето за осиновяване срещу заплащане от 3000 евро, но планът не се осъществил, т. к. полицейските власти се намесили и арестували Желева. В хода на разследването било установено, че Желева извършила горните деяния "по занаят" и с цел да набави за себе си и за други имотна облага. В писмото се моли да бъде установено местонахождението на Петров и същият да бъде задържан. На 12.01.2016 г. писмото е разпределено за изпълнение на началника на РУ, а на 18.01.2016 г. - на полицейския служител Б. Георгиев. С Докладна записка от 19.01.2016 г. инспектор Георгиев е уведомил началника на РУ – Дупница, че лицето е установено пред магазин "Кауфланд" около 14. 30 часа и доведено в РУ – Дупница, че е издадена заповед за неговото задържане, уведомено е бюро "СИРЕНЕ" и дежурен окръжен прокурор, но към 17. 00 часа е получено ново писмо от ДМОС, в което е посочено, че задържаното лице не се издирва поради станала грешка с друго лице със сходни имена и сходни първи шест цифри от ЕГН. Това лице е И. Петров, [ЕГН] с адрес [населено място], област [област]. Това е причината ищецът да бъде освободен в 17. 30 часа /вж. л. 5-8 от адм. д. № 89/2016 г. на КАС/. Установено още е, че ищецът е оспорил заповедта за задържане по адм. д. № 89/2016 г. по описа на КАС. С решение № 189/03.10.2016 г. съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна поради нарушение на административнопроизводствените правила по нейното издаване и противоречие с материалния закон. С решение № 7679/11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13133/2016 г. решението на КАС е оставено в сила, с коригиращи мотиви досежно спазване на процесуалните правила по издаване на заповедта, но незаконосъобразност по същество, т. к. в резултат на последващи допълнителни проверки в МВР е изяснено по категоричен начин, че издирваното лице е друго, като фактът на объркване на компетентните национални органи относно издирваното от гръцките власти лице е в резултат на непълна и неточна информация, съдържаща се в гръцкия сигнал, подаден в ШИС. За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е събрал както писмени доказателства, така и гласни доказателства (свидетелски показания). При съвкупната преценка на тези доказателства административният съд е приел, че от тези незаконосъобразни действия извършени от служители на ОД на МВР – Кюстендил, на Петров са били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психичен стрес, притеснение за своята свобода, чест, добри семейни отношения, добро име в обществото и трудова заетост. Въз основа на така установеното съдът е приел, за основателен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като съобразявайки се с продължителността на негативните преживявания и съобразявайки се с правилата на чл. 52 от ЗЗД е определил за справедлив размер на обезщетението сумата от 1000 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Това е така, защото основният спор по делото въпросът е бил дали са били причинени неимуществени вреди на ищеца, като резултат от задържането на Петров. За да уважи частично тази претенция съдът е приел, че тя е основателна и доказана, както от събраните по делото писмени доказателства, така и от допуснатите и изслушани по делото свидетелски показания – св. Петрова (съпруга на ищеца) и св. Ковачки. Този извод, следва да бъде споделен от настоящата инстанция, както се посочи по-горе. Съображенията за това са, че ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, последицата от което е и уважаването на предявения иск. По делото са събрани представени доказателства за реално претърпени от Петров неимуществени вреди, представляващи физически и душевни болки и страдания, вследствие на задържането му от органите на МВР. Съдът правилно е приел, че от доказателствата по делото следва да се направи извод, че е налице незаконосъобразно действие на административен орган по повод изпълнение на административна си дейност. От представените доказателства по делото е направен правилен извод, от решаващия съд, че е налице и причинна връзка между претърпените от него неимуществени вреди и неговото задържане. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същият за правилно определен. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най-пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. Предвид степента на увреждане, определената от първоинстанционният съд сума за обезщетение в размер на 1000 лв. осъществява критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД. Ето защо касационната жалба, подадена от ОД на МВР – Кюстендил е неоснователна, тъй като правилно и обосновано е прието от административния съд, че на касатора Петров следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконосъобразни действия от служители на касационния жалбоподател ОД на МВР – Кюстендил. При наличието на всички изискуеми елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е формирал правилен извод за дължима от страна на ОД на МВР – Кюстендил обезвреда на касационния жалбоподател Петров за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на незаконната заповед за задържане. Неоснователна е и касационната жалба на И. Петров, в частта за разликата на присъдения размер на обезщетението от 1000 лв. до пълния претендиран размер за сумата от 7000 лв. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на съда относно основателността на претенцията и размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът е обсъдил всички доказателства и подробно е мотивирал в какво се изразяват неимуществените вреди, причинени на ищеца. В тази връзка правилно е отчел, че претендираните вреди от спирането на Петров на ГКПП – Гюешево, страха му да пътува извън страната и страха от друго възможно задържане при проверка на личните документи са неоснователни. Обосновани са изводите на съда, че тези вреди не се намират в пряка причинна връзка с незаконната заповед за арест, тъй като са резултат от неточните данни в сигнала на ШИС, подаден от гръцките власти. Правилно също съдът е приел, като неоснователни вредите за периода след влизане в сила на решението по адм. дело № 89/2016 г. на Административен съд – Кюстендил, т. е. от 12.06.2018 г. до 30.06.2018 г., тъй като на 11.06.2018 г. спорът относно незаконосъобразността на заповедта за задържане е окончателно решен в полза на Петров и липсват доказателства за продължаване на негативните преживявания във връзка с процесната заповед. Като се има предвид, че тези негативни преживявания не са довели до намесата на специализирана медицинска помощ или до трайно увреждане на здравословното състояние на Петров, както и засягане на доброто име, тъй като въпреки случката лицето е със запазен авторитет, правилно съдът е определил размера на обезщетението за сумата от 1000 лв. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,