Решение № 9246 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8575/2019 г.

Решение № 9246 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8575/2019 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община М., чрез пълномощника му - юрисконсулт Пенева, против решение № 1001 от 09.05.2019 г. по адм. дело № 693/2019 г. на Административен съд П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответницата: А. Пакетова, редовно призована, не се явявя и не се представлява. От същата, чрез пълномощника й - адв. Драгиева, е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция по представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред АС-Пловдив Анка Пакетова е оспорила Заповед №РД-09-243/18.02.2019 г. на кмета на община М., с която на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ е забранено ползването и достъпа на невъведен в експлоатация по законноустановения ред строеж: "Паянтова сграда", находящ се в имот - частна общинска собственост, с идентификатор 11845.17.20 по КККР на [населено място], община М., оббаст П.. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна, на основание чл. 146, т. 3 АПК. Приел е, че разпореденият за забрана за ползване строеж не е индивидуализиран достатъчно, тъй като в имота са налични шест постройки, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК. Отделно е изложил правни изводи за съответствие на акта с чл. 178, ал. 6 ЗУТ, както и че строежа не отговаря на изискванията за търпимост в нито една от хипотезите на § 16, ал. 1, 2 и 3 ПР ЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, спрямо действащите за тези периоди правни актове и правила и норми. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка са изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, на основание чл. 146, т. 3 АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Забраненият за ползване строеж: "Паянтова сграда" в общински имот, с идентификатор 11845.17.20, е описан в съставения КА № 25/08.02.2019 г. и в заповедта най-общо, по размери и вид, което не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК за фактическо описание и възможен начин за изпълнение. По делото е установено, че в същият имот са разположени общо шест сгради, с подобни характеристики, което прави описанието на процесната сграда неясно, възпрепятстващо индивидуализацията й по отношение на останалите. При издаване на заповедта по чл. 178, ал. 1 и 6 от ЗУТ административният орган, извън липсата на надлежно въвеждане в експлоатация на проверявания обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават административно-производствените правила, а от друга - установяването на тези факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. Липсата на точно описание на подлежащия на забрана за ползване обект води до невъзможност за изпълнение на разпоредените със заповедта правни и фактически последици, а отделно от това съставлява съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност само на това основание. Споделят се и другите изводи на съда, за съответствие на акта с материалния закон и за нетърпимостта на строежа, на всяко едно от основанията по § 16, ал. 1, 2 и 3 ПР ЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, но предвид допуснатото нарушение по чл. 146, т. 3 АПК, заповедта е отменена правилно. В тази връзка неоснователно е оплакването, че видът на бланката на констативния акт е възпрепятствало индивидуализацията на строежа по местонахождение спрямо останалите постройки и че от съставен КА № 7/08.01.2019 г. в производство по чл. 225 а, ал. 1 ЗУТ, строежът е описан ясно. Позоваването на друг КА, в друго административно производство по чл. 225 а ЗУТ, е недопустимо. Индивидуализацията на забранената за ползване и достъп постройка по чл. 178 ЗУТ може да бъде описана и без ръчно и ориентировъчно изчертана скица, поради което вида на бланката на констативния акт не е с водещо значение при индивидуализацията на обекта. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид своевременно и надлежно заявената от ответницата претенция за разноски и изхода на делото, Община М. дължи направените от Пакетова разноски по представения списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на 600 лв. адв. възнаграждение, реално заплатено от Сдружение "Български хелзински комитет". Възражение за прекомерност не е направено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,