Решение № 5894 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1953/2017 г.

Решение № 5894 от 11.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1953/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Бойлс фууд къмпани" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., район "Витоша", ул. "Г. К." .№..., представлявано от управителя Б. М. Б., срещу Решение № 12846 от 28.11.2016 г., постановено по адм. дело № 12539/2015 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение с доводи за неправилност и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, по съществото на правния спор. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - Комисията за защита на конкуренцията, редовно призована, представлява се от ст. юрк. Т. Г., който изразява становище за неоснователност на жалбата, представя писмени бележки, като моли Върховния административен съд да отхвърли жалбата на "Б. Ф. К."ООД срещу атакуваното решение на КЗК, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Клас олио" АД в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответната страна - "КМБ България" ЕАД не изразява становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Решение № 790 от 29.09.2015 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-141/2015 г., което съдът е намерил за законосъобразно, поради което е отхвърлил оспорването. В мотивите си съдът е обсъдил събраните от административния орган и в хода на съдебното дирене доказателства, както в тяхната взаимна връзка, така и във връзка с възраженията на страните и въз основа на фактическите установявания е направил извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и за правилно приложение на материалния закон от административния орган. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Възраженията на касационния жалбоподател за допуснато нарушение от съда при тълкуването и прилагането на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, водещо като правна последица до необоснованост на правните изводи в посока осъществяването на фактическия състав на забраната за имитация от страна на "Бойлс фууд къмпани" ЕООД, съдът е приел за неоснователни. За да е осъществено нарушение по специалната разпоредба на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е необходимо наличието на няколко предпоставки при условията на кумулация - реално "предлагане" на стока на пазара с белези /някои от които изрично посочени в закона/, които създават реална опасност за въвеждане в заблуждение на потребителите с друг продукт, който е известен на пазара. От една страна е необходимо изпълнителното деяние да е свързано с "предлагане" на стоки и услуги, а от друга страна - да е налице сходство с белезите/характеристиките на стоки и услуги на конкурентното предприятие, които са добили известност на пазара. Имитацията в хипотезата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е по отношение на общия външен вид на продукта и неговите основни характеристики, с които се е наложил конкурента на пазара, като също така е необходимо на пазара да се предлагат продукти с установените сходни белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката. За да е налице нелоялно поведение, е необходимо търговецът да придаде на предлаганите от него стоки такъв външен вид, който да наподобява други стоки. Целта на подобно поведение е да се въведе потребителят в заблуждение и по този начин да се увредят интересите на конкурентите. Чрез нелоялното си поведение търговецът се стреми да се възползва от изградения имидж на конкурент и да извлече облаги от утвърдената чужда репутация и наложеното добро име на конкурента. Това предполага, че имитираните стока или услуга вече са се наложили сред потребителите и са добили известност на пазара. За да се установи нарушение по този текст, е достатъчно да е създадена потенциална опасност за увреждане интересите на конкуренти, а не непременно реално да е настъпил такъв резултат. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК цели защита на интересите на конкурентите, които могат да бъдат увредени, само ако за потребителите съществува обективна възможност за заблуда по отношение на характерни белези на продуктите. В този смисъл основен елемент от фактическият състав на нарушението е установяване на заблуда, респективно на възможност даден продукт да доведе до заблуждение потребителите. В конкретния случай обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че при сравнение на опаковките на рафинирано слънчогледово олио в бутилки с вместимост 1 литър, разпространявано от "Клас олио" АД и от "Бойлс фууд къмпани" ЕООД, е установена висока степен на сходство във външния им вид, която може да доведе до заблуждение у потребителите относно съществените свойства на процесните продукти. В този смисъл формата на двете бутилки е идентична, налице е и сходно цветово оформление на етикетите, с преобладаващи жълт, зелен и син цвят, като на етикетите присъстват сходни изображения на слънчогледи на фона на синьо небе с бели облаци. Налице са и идентични капачки на бутилките, в жълт цвят, с бял пръстен. Предвид факта, че олио под наименование "Клас олио" се предлага на българския пазар от 2004 г., настоящият съдебен състав счита, че този продукт е разпознаваем сред потребителите и съответно неговият производител се е наложил на съответния пазар със своя продукт. Затова изводът, който съдът е извел, че посочените прилики в процесните продукти са от естество да заблудят потребителите, поради което е възможно последните да объркат продуктите разпространявани от "Клас олио" АД и от "Бойлс фууд къмпани" ЕООД, което уврежда интереса на наложилия се вече на пазара производител "Клас олио" АД е правилен и обоснован. На следващо място съдебният състав е намерил за неоснователно и релевираното в касационната жалба възражение в посока необоснованост на съдебното решение, изразяващо се в липса на мотиви защо не се кредитира заключението на приетата по делото експертиза. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че за преценката дали е налице имитация по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗК не са необходими специални знания, поради което тя следва да се извърши с оглед на цялостния визуален ефект, който се създава у средния потребител. В този смисъл за доказването на възприемането на външния вид на стоката и преценката дали е налице имитация не е необходима експертиза от вещо лице за да бъде формиран извод дали продуктите на двете конкурентни фирми са сходни, тъй като и самите потребители не притежават подобни специални знания. Предвид ниската пазарна стойност на процесните продукти /рафинирано слънчогледово олио в бутилки с вместимост 1 литър/, обосновано е да се смята, че потребителите реализират покупка на такъв продукт без да прибягват до помощта на експерт, който да им съдейства за установяване кой именно е търсеният от тях продукт в магазина. С оглед този факт правилно и обосновано съдът е формирал своите правни изводи съобразявайки гледната точка на средния потребител, а не тази на вещото лице. Поради отсъствието на касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото като валидно, допустимо и правилно ще следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника /Комисия за защита на конкуренцията/ за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Комисия за защита на конкуренцията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,