Решение № 6817 от 22.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производство по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на Министерски съвет на Република България чрез процесуален представител за отмяна на влязло в сила решение 130/09.03.2023г. постановено по адм. дело 60/2023г. на Административен съд Монтана. В молбата се излагат съображения, че поради нарушение на процесуалните правила е бил лишен от възможността да участва в съдебното производство по цитираното дело. Поддържа, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, поради което моли решението да бъде отменено. Ответникът по искането за отмяна - ЕТ "С. Спасов-Р. Славчов" чрез пълномощника си адв. Е. Каменов е депозирано писмено възражение срещу молбата за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Счита че молбата е неоснователна, тъй като изложените в същата твърдения противоречат на доказателствата по делото. При изложени съображения се иска същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Ответникът по искането за отмяна - Агенция "Пътна инфраструктура", не изразява становище по молбата за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Ответникът по искането за отмяна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт С. Василева, в депозирано писмено становище поддържа подадената от Министерски съвет на Република България молба за отмяна на съдебното решение. Ответникът по искането за отмяна - Министърът на финансите чрез процесуалния си представител юрк. Цветанова, в съдебно заседание е заявила, че молбата за отмяна е основателна и моли същата да бъде уважена със законните последици. Ответникът по искането за отмяна - Министъра на земеделието и храните чрез процесуалния си представител юрк. Тодоров, в съдебно заседание е заявила, че поддържа молбата за отмяна и прави искане същата да бъде уважена. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на искателя, намира, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. С решение 130/09.03.2023 г., постановено по адм.д. 60/2023 г. на Административен съд - Монтана, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 38, ал. 8 от ЗДС е ИЗМЕНЕНО решение 12/06.01.2023г. на Министър председателя на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: Модернизация а път I-1 /Е-79/ Видин Ботевград, участък от км 61 + 750 /километраж по съществуващ път I-1 / съвпадащ с км 58+128.47 /километраж по проект/ до км 102+060 /километраж по съществуващ път I-1/ съвпадащ с км. 99+193 /километраж по проект/ на територията на областите Видин и Монтана, в ЧАСТТА И ПО ОТНОШЕНИЕ размера на паричното обезщетение за поземлен имот с идентификатор 11137.148.35 от КК на Винище, целият имот с площ от 11.802 дка, като отчуждената площ от 6.393 дка е оценена на 1237 лева като увеличава размера на паричното обезщетение в размер на 12 007 лева. От материалите по делото е видно, че Министерски съвет на Република България е бил ответник по адм. дело 60/2023 г. на Административен съд - Монтана. С определение от 01.02.2023г. съдът е насрочил делото за открито съдебно заседание на 09.02.2023г. от 15.45ч., за която дата да се призоват страните, при условията на чл. 18, ал. 5 от АПК на официалните им електронни адреси. На лист 250 от делото е приложен списък на страните като в забележка е посочено, че ответника Министерски съвет на Република България е уведомен по електронна поща на 01.02.2023г., а на лист 252 от делото се съдържа кореспонденция между ответника и административния съд, според която е видно, че в Министерски съвет е регистриран подаденият от съда по електронната поща документ с входящ номер 23.00-22. По делото се установява наличие на призовка от 01.02.2023г., адресирана до Министерски съвет на Република България, в качеството му на ответник. В същата е посочено, че известява последния, че следва да се яви на 09.02.2023г., в 15:45 часа в Административен съд Монтана за участие в открито съдебно заседание по административно дело 60/2023г. с посочени страни. Върху същата е направено отбелязване ел. поща. В протокола от проведено съдебно заседание от 09.02.2023г. е посочено, че Министерски съвет на Република България е редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител. В същия са докладвани и приети постъпили писмени доказателства, в това число и представено становище от Министерски съвет на Република България с вх. 774/08.02.2023г. по описа на Административен съд Монтана, с което се оспорва изцяло представеното от вещо лице заключение. Делото е отложено и насрочено за 16.02.2023г. от 09.30 ч, за която дата страните съгласно чл.137 АПК следва да се считат за известени от проведеното съдебно заседание. На 16.02.2023г. е проведено открито заседание, съдът е установил, че не са изпълнени дадените с предходно определение указания, поради което същите са дадени повторно и делото е отложено и насрочено за 02.03.2023г. от 10.30 ч. Видно от протокола за проведено съдебно заседание на 02.03.2023г. от 10.34ч. Министерски съвет на Република България не е изпратил представител, но на 02.03.2023г. в деловодството на съда е регистрирано становище от Министерски съвет на Република България с вх. 1425/02.03.2023г. в 15.00ч. При така установеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема доводите на искателя за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Основанието е относимо само спрямо засегнатата от нарушението страна. Разпоредбата предвижда няколко хипотези със самостоятелно приложно поле, като общ техен белег е отнемането на страната на възможността да упражни надлежно правото си на защита. Нормата на чл. 239, т. 5 от АПК визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита. Следователно, не всички процесуални нарушения, а само тези, лишили страната от възможността да участва в делото, от надлежното й представляване или от явяването й по него лично или чрез повереник са основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Липсват данни при постановяване на атакуваното решение да са допуснати нарушения, които биха могли да попадат в хипотезите на чл. 239, т. 5 от АПК, в частност първата хипотеза. В случая не е налице такова нарушение. От приобщените по делото доказателства не се установява правото на участие в процеса на ответната страна да е било възпрепятствано или ограничено. Съгласно гореизложеното може да се обоснове извода, че Министерски съвет на Република България е бил надлежно призован за открито съдебно заседание. На лист 250 е приложен списък на страните като в забележка е посочено, че ответника Министерски съвет на Република България е уведомен по електронна поща на 01.02.2023г., а на лист 252 от делото се съдържа кореспонденция между ответника и административния съд, според която е видно, че в Министерски съвет е регистриран подаденият от съда по електронната поща документ с входящ номер 23.00-22, както по горе е отбелязано по делото се установява наличие на призовка от 01.02.2023г., адресирана до Министерски съвет на Република България, в качеството му на ответник, с която е уведомен за провеждане на съдебно заседание. Този извод не се опровергава от искателя, т.к. в настоящото производство не са представени доказателства, от които да е видно, че подаденият към съда документ съдържащ информация, че е регистриран документ с вх. 23.00-22, по своята същност не представлява в случая надлежно изпратена призовка, с която същия е бил надлежно уведомен за първото съдебно заседание. За следващите съдебни заседания Министерски съвет при Република България е бил редовно уведомен по реда на чл. 137, ал. 7 от АПКП, т.к. същия е бил редовно призоваване за съдебното заседание на 09.02.2023 г., което е било открито. В допълнение следва да се посочи, че съгласно гореизложеното Министерски съвет на Република България е представил две писмени становища, с които са изложени съображения за оспорване на представените съдебни експертиза, следователно същия е проявил процесуална активност в унисон с провежданите съдебни заседания, поради което може да се обоснове извода, че ответникът не е бил лишен от участие в съдебното производство. Но дори и да се приеме, че е допуснато нарушение относно призоваването, същото не следва да се определя като съществено, тъй като страната изразявайки становища е проявила процесуална активност, т.е. е участвала макар и не лично чрез процесуален представител в съдебното производство, но по начин, по който е преценила. При тези данни Административен съд - Монтана при даване ход на делото не е допуснал процесуално нарушение, което да обуславя наличие на основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на постановеното решение. Изложените фактически обстоятелства и правни констатации обуславят извода на настоящия съдебен състав за неоснователност на претендираното отменително основание по чл. 239, т. 5 от АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,