Решение № 5041 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8208/2019 г.
ВАСV отделение28.04.2020 г.докладчик Емил Димитров
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 198 от 16.04.2019 г., по адм. д. № 133/2019 г. на Административен съд Велико Търново, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. на ДФЗ, изх. № 02-040-6500/4004 от 12.11.2018 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ. ВРЪЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по подаденото заявление, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящето решение. ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК 30-дневен срок за издаване на административния акт. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Р. Згурев [ЕГН], сумата от 970 (деветстотин и седемдесет) лева, направени разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5041 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8208/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Згурев, чрез процесуален представител, срещу решение № 198 от 16.04.2019 г., по адм. д. № 133/2019 г. на Административен съд Велико Търново /АС-Велико Търново/, с което е отхвърлено оспорването на Згурев срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. на ДФЗ, изх. № 02-040-6500/4004/12.11.2018 г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ и мълчалив отказ на министър на земеделието и храните да се произнесе по подадената от него жалба срещу това уведомително писмо. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът - Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред АС-Велико Търново е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-040-6500/4004/12.11.2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансиране за направление "Биологично пчеларство" по заявени 181 бр. пчелни семейства с код БПП-6 –за биологично пчеларство в преход. За да достигне до извод за законосъобразност на УП, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от материално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на относимите специални административнопроизводствени правила, регламентирани в Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. По отношение довода в жалбата пред АС-Велико Търново за липса на мотиви, съдът е счел, че макар в колона 7 от уведомителното писмо като основание за отказ за подпомагане да е посочено, че се налага санкция за неспазени базови изисквания за управление за направленията по мярка 11 от ПРСР за периода 2014-2020 г., б. b Направление "Биологично пчеларство" от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г., без отразяване кои изисквания се имат предвид, за жалбоподателя мотивите на заповедта не са останали неясни, тъй като в самото оспорено уведомително писмо ясно и недвусмислено е посочено "2016 г. е втора година от последно поетия от вас ангажимент по това направление". В тази връзка съдът е приел, че спорът не обхваща факта на заявено подпомагане за 2016 г. за биологично пчеларство в преход. Съдът е извел заключение, че оспореното уведомително писмо е съобразено с приложимото материално право. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., плащанията по ал. 1 – за преминаване към биологично земеделие /периода на преход/, се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент (ЕО) № 889/2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 г. на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола(ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.), а съгласно чл. 38, ал. 3 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 г., пчелните продукти могат да бъдат продавани с означения за биологичен начин на производство само когато разпоредбите, посочени в настоящия регламент, са спазвани в течения най-малко на една година. След анализ на тези норми, съдът е приел, че не е налице противоречие между националното и европейското законодателство относно периода на биологично земеделие, вкл. пчеларство в преход. В Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 срокът е посочен като минимален, но след като във вътрешното право срокът е регламентиран като фиксиран и при липса на колизия с европейското право, съответният административен орган е длъжен да го съобрази при вземане на решението си. Съдът е посочил, че при действието на чл. 26, т. 5 от Наредба № 1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането ; , а след отмяната й при пряко приложение на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008, преходният период за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от тях, е 12 месеца/1 година. След като в заявлението за подпомагане с УИН 04.17.0516/68431 е с код БПП6 - код за биологично пчеларство в преход, а жалбоподателя е получил за 2015 г. финансово подпомагане за биологично пчеларство в преход, налице е хипотезата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за отказ да бъде изплатено финансово подпомагане по заявлението на Згуров. Решението е неправилно. Необоснован и в противоречие с доказателствата по делото е извода на решаващият съд за мотивиране на оспореното решение, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо /Таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление "Биологично пчеларство/, като мотиви/ в случая - за постановен отказ/ са както разясненията отразени в съответните 15 колони на таблицата, така и поясненията дадени под таблицата относно всяка колона. От съдържанието на процесното уведомителното писмо е видно, че административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане с данни относно установено неспазване на базови изисквания / колона 4 – установени пчелни семейства след проверка за базови изисквания и колона 7 – неспазване на базови изисквания от таблицата на страница 2 от УП/. В настоящия казус административният орган е посочил /колона 7/, че се налага санкция за неспазени базови изисквания, съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020, б. b "Направление "Биологично пчеларство"" от Методиката за намаляване и отказване на плащания по м. 11 "БЗ" от ПСРС 2014-2020, утвърдена със Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Съгласно чл. 13 от Наредба № 4/2015 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. На осн. цитираната разпоредба министърът на земеделието, храните и горите е издал Заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., с която е утвърдил Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 /Методиката/, съгласно приложението, която се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г. Раздел V от Методика се отнася за намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2010 г., като за направление "Биологично пчеларство" (б. b) в т. А) "Базови изисквания" е посочено, че когато информацията от съответното контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от земеделския стопанин за този пчелин (кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай), ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина. Отчита се, че за този брой пчелни семейства, за които не е спазен ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой пчелни семейства. Базовите изисквания са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. Тяхното неспазване се установява чрез административни проверки или проверки на място. По отношение на биологичното пчеларство изискванията, посочени в т. 2 от приложението са както следва: Постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и 3). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа. В процесното уведомително писмо данните в таблицата на стр. 2, колони 4 и 7, са относими изцяло към неспазване на базови изисквания, но в поясненията към съответните колони липсва конкретизация кои точно базови изисквания не е спазил Р. Сгурев. Препратка за фактически установяване в тази насока не се съдържа в УП, а информация за това не може да се извлече и от доказателствата- част от административната преписка по издаване на оспорения акт. Въпреки възприетите от органа в пояснението към колона 7 "неспазени базови изисквания" съгласно Методиката, липсва описание на конкретни факти, сочещи на неспазени базови изисквания, които да са основание за прилагане на тази методика. Действително в делото се съдържа придружително писмо изх. № 02-040-6500/4004 от 14.01.2019 г., с което заместник изпълнителния директор на ДФЗ, след оспорване на уведомителното писмо пред министъра на земеделието, храните и горите, е изпратил възражение /жалба/ на земеделския производител до горестоящия орган. В това писмо е посочено, че бенефициера е поел ангажимент през 2015 г., а заявлението за кампания 2016 г. се явява поредна на поетия многогодишен ангажимент, като в резултат на извършените административни проверки е установено, че заявения пред кампания 2016 код за подпомагане е код БПП6-биологично пчеларство "в преход" и в този случай са надвишени минималните периоди на преход за заявените за подпомагане пчелни семейства. Изложена са приложимата норма на чл. 26 от Наредба № 1/07.02.2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането ; ; , но приложима за периода на кампания 2016 г., според която преходният период за отглеждане на пчелни семейства по биологичен начин и продукти, произведени от тях, е дванадесет месеца при спазване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008, както и нормата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г., според която плащания по ал. 1 (за преминаване към биологично земеделие – периода на преход) се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. Като аргумент за отказ е посочен текста на Раздел ІV "Изчисления и налагане на намаления" – абзац 2 от Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020, въпреки, че в самото уведомително писмо, предмет на оспорване, позоваването е на Раздел V от същата Методика. Съображенията в цитираното придружително писмо не може да се приемат като мотиви на оспорения административен акт /предвид становището в ТР № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК, че мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и допълнително, след издаването му, в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната и административното производство се изпращат на горестоящия административен орган за разглеждане/, защото в случая възприетите от органа в оспореното УП правни и фактически основания "неспазени базови изисквания", са несъответни на изложените в цитираното придружително писмо на Зам. ИД на ДФЗ, които касаят друг вид изисквания- тези за управление на земеделското стопанство /т.
от преамбюла на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година, вр чл. 36 Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008/– надвишаване на минималните периоди на преход за заявените за подпомагане пчелни семейства. В допълнение процесната Методика е с характер на подзаконов нормативен акт/чл. 75, ал. 1 от АПК/. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми органа е придал обратно действие на Методиката, приемайки, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година. Няма данни нормативния акт да е обнародван в Държавен вестник, каквото е императивното изискване на чл. 37, ал. 1 от ЗНА. Предвид изложеното настоящият състав приема, че оспорения акт е издаден при липса на мотиви и същия е материално незаконосъобразен - основания за отмяната му по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК. В допълнение не става ясно защо първостепенния съд с диспозитива на обжалваното решение е постановил отмяна на мълчалив отказ на министъра на земеделието, храните и горите /записан в решението като министър на земеделието и храните/ да се произнесе по жалба срещу това/оспорено в процесния случай/ уведомително писмо. Съгласно чл. 98, ал. 2, предложение второ от АПК, при потвърждаване на оспорения на административен ред акт, каквото е налице при мълчалив отказ, на оспорване пред съда подлежи първоначалния административен акт, а не отказът на горестоящия орган. С оглед горното, настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено при наличие на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК- нарушения на материалния закон и необоснованост. Решението на АС-Велико Търново следва да бъде отменено и вместо него се постанови такова по същество на спора, с което се отмени оспорения административен акт, като преписката се върне за ново разглеждане от административния орган с указания за ново произнасяне по процесното заявление за подпомагане, с посочване на относимите правни и фактически основания. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените за настоящото производство разноски, които съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 970 лв., като претенцията за присъждане сума за "такса превод" не се уважава- тази такса не е разноски по производството, а направеното възражение от ответната страна за прекомерност не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото.
Цитирани разпоредби
1- чл. 11, ал. 4