Решение № 1796 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5167/2011 г.

Решение № 1796 от 6.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5167/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Вардан Кехаян, гражданин на Армения, срещу решение № 747 от 21.02.2011 г. по адм. д. № 6524/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлено като неоснователно оспорването на заповед № ЗДС-4041/23.08.2010 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), издадена на основание чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ, с която е задължен да се явява ежедневно в 9.00 часа в 4-то Районно управление (РУ) - СДВР. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Счита, че изводите на съда противоречат на съображение 9 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО). Претендира отмяна на оспореното решение. Ответникът не е взел становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото решаващият съд е установил, че със заповед № ЗДС-1745/2.03.2010 г. на директора на СДВР, на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ на касатора са наложени принудителни административни мерки (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България" и "Забрана за влизане в страната" за срок от 5 години. С процесната заповед № ЗДС-4041/23.08.2010 г. на същия издател, на основание чл. 44, ал. 5 и чл. 44б ЗЧРБ е отложено изпълнението на заповедта за принудително отвеждане до границата до отпадане на пречките по изпълнението, като жалбоподателят е задължен да се явява ежедневно в 9.00 часа в 4-то РУ - СДВР. Съгласно чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ, когато съществуват пречки чужденецът да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна, със заповед на органа, издал заповедта за налагане на ПАМ, чужденецът се задължава да се явява ежедневно в териториалната структура на МВР по местопребиваването му по ред, определен в правилника за прилагане на закона. В разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ППЗЧРБ е предвидено, че в заповедта по чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ се посочват съществуващите пречки чужденецът да напусне незабавно страната, населеното място, адресът на пребиваване на чужденеца и часът, в който той следва да се явява в дежурната част на териториалната структура на МВР. Преценявайки установените релевантни за спора факти на плоскостта на цитираната нормативна уредба, решаващият съд е приел, че заповедта за ежедневно явяване на жалбоподателя в РПУ е издадена от компетентен орган, съдържа нормативноустановените реквизити и след като по отношение чужденеца са постановени ПАМ "Принудително отвеждане до границата на Република България" и "Забрана за влизане в страната" и съществуват пречки, осуетяващи изпълнението им, е налице законно основание за постановяването й. В настоящото производство касаторът се позовава на влязло в сила решение № 2678/2.06.2011 г. по адм. д. № 2278/2010 г. на АССГ, с което се отменя заповед № ЗДС-1745/2.03.2010 г. на директора на СДВР за прилагане на ПАМ "Принудително отвеждане до границата на Република България" и "Забрана за влизане в страната". По аргумент на чл. 297 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, настоящият съд е длъжен да зачете влязлото в сила решение на АССГ, разрешил спора досежно законосъобразността на заповед № ЗДС-1745/2.03.2010 г. Доколкото последиците на отменената заповед съставляват елемент от фактическия състав, пораждащ правото на органа да постанови последващият акт за прилагане на ПАМ по чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ, между двете заповеди съществува процесуална и материалноправна обусловеност. С отмяната на акта за прилагане на ПАМ по чл. 41, т. 2 ЗЧРБ, отпада и възможността за прилагане на обезпечаваща изпълнението му мярка по чл. 44, ал. 5 с. з. Ето защо е налице условието по чл. 142, ал. 2 АПК и при преценка законосъобразността на заповед № ЗДС-4041/23.08.2010 г. следва да бъде взет предвид този новонастъпил факт, погасяващ упражненото право на директора на СДВР да приложи ПАМ на описаното в акта основание. С оглед на това, жалбата на Вардан Кехаян е основателна и следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение