Решение № 8657 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1951/2013 г.

Решение № 8657 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1951/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на председателя на Национално бюро за правна помощ против решение по адм. д. № 721/2012 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна с доводи за материална незаконосъобразност. Жалбоподателката е искала предоставяне на правна помощ по наказателно дело, което не попада в обхвата на Директива 2003/8/ ЕО на Съвета от 27.01.2003 г. В отговора по касационната жалба ответницата признавала, че иска именно такава правна помощ във връзка с образувано наказателно дело, като е посочен номера и съдебния състав. Ответната страна Иванка Петрова Петрова- Цекова оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна, тъй като иска правна помощ за процедура по ЗАПСП за защита на авторско право, а не по наказателно дело. Твърди, че е "много важен артист на Република България", тъй като е френско-български професионален художник и сред "редките български артисти, ако не и единственият, който съществува официално на международния пазар и има кота", поради което й се полага правна помощ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Първоинстанционното решение е издадено след изпълнени указания на Върховния административен съд с отменително решение. По делото е установено, че с молба вх. № 08-06-57/09.12.2010 г. жалбоподателката е поискала правна защита относно защита на авторските права, отнасящи се до произведенията на нейния баща и нейните произведения в София, за които твърди, че са продавани с фалшив подпис. Въз основа на това изявление административният орган е отказал правна защита, защото се касае за защита по наказателно дело, а не за искове по реда на ГПК за защита на авторски права. Налице са данни за образуване на прокурорска преписка /пр. пр. № 8021/2008 г./. Съгласно националното и европейско законодателство Директива 2003/8/ ЕО правна помощ не се предоставя по наказателни дела. За да отмени отказа на НБПП съда е приел, че търсената от жалбоподателката защита попада в обхвата на гражданскоправната защита по ЗАПСП. Така изведени изводите на съда не съответстват на приложимите правни норми. Поисканата защита е извън обхвата на гражданската материя посочено в (ЗАПСП) - иск за обезщетение или други граждански искове, обезпечителни или привременни мерки или административни мерки или воденето на административни съдебни производства. Същевременно административният орган е имал възможност да откаже и по друга причина. Видно от представеният документ за доходите на жалбоподателката и декларираното от същата, установяват наличието на достатъчно финансови средства, за да й бъде отказано предоставяне на безплатна правна помощ. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: След отменително решение № 828/17.01.2012 г. по адм. д. № 11770/2011 г. по описа на Върховния административен съд, VII отделение, с решение № 6617/4.12.2012 г. по адм. д. № 721/2012 г. по описа на АССГ е отменено решение № 08-06-57-1/8.04.2011 г. на председателя на Националното бюро за правна помощ, с което е отказана правна помощ по молба вх. № 08-06-57-1/9.10.2010 г., като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искане за правна помощ за защита по спор по гражданско дело по ЗАПСП, но след преценка дали е налице основание с оглед имотното състояние на молителката. За да постанови този резултат, съдът е приел за неточна преценката на административния орган, че молбата на Иванка Петрова, с която е поискана правна помощ за разрешаване на международен спор по гражданскоправен въпрос по ЗАПСП е в съответствие с предвиденото съдържание по чл. 3 от Директива 2003/8/ ЕО. Решението е правилно. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за правната помощ, разпоредбите на тази глава се прилагат при предоставяне на правна помощ по международни спорове по граждански дела пред всички съдебни инстанции. Международен спор по смисъла на цитираната разпоредба е спор, при който страната, кандидатстваща за правна помощ, е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или лице, законно пребиваващо в държава - членка на Европейския съюз, и спорът се решава от компетентен орган в друга държава - членка на Европейския съюз. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗПП кандидатът има право да подаде молба за предоставяне на правна помощ или до компетентния орган на държавата - членка на Европейския съюз, в която той пребивава постоянно или обичайно, или пряко до Министерството на правосъдието на Република България, в случай че делото предстои да се гледа от съдебна инстанция в Република България или в случай, че съдебното решение трябва да се изпълни в Република България. С оспореното пред административния съд решение по молбата за предоставяне на правна помощ е постановен отказ, поради факта, че е имало твърдение за престъпни действия относно притежавани от молителката произведения на изкуството. С разпоредбата на чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПП са определени видовете правна помощ: консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или завеждане на дело (т. 1); подготовка на документи за завеждане на дело (т. 2) и процесуално представителство (т. 3). С разпоредбите на глава VIII от ЗПП, са транспонирани разпоредбите на Директива 2003/8/ ЕО на Съвета от 27.01.2003 г. относно подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове. Целта е насърчаване прилагането на правната помощ при презгранични спорове за лица, които не притежават достатъчно средства, когато е необходима помощ за гарантиране на ефективен достъп до правосъдие, както и установяване на минимални общи стандарти за гарантиране на адекватно ниво на правната помощ. Следователно при новото произнасяне административният орган трябва да се съобрази с дадените му указания, като разгледа отново молбата за правна помощ, но за спор от гражданскоправно естество за защита на авторски права по ЗАПСП, както е предявена в молба-формуляр на л. 17 по делото, с дата 5.10.2010 г., постъпила в НБПП с вх. № 08-06-57/9.12.2010 г., като извърши преценка на искането с оглед всички условия за предоставяне на правна помощ по Директива 2003/8/ЕО на Съвета и транспониращите я разпоредби на Глава Осма на ЗПП, в това число на чл. 42 от ЗПП относно имотно състояние на молителката като предпоставка за предоставяне на правна помощ. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, VII отделение