Решение № 12743 от 30.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12496/2017 г.

Решение № 12743 от 30.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12496/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби, подадени от кмета на Столична община и "Форин Импортс България" ЕАД, срещу решение № 4904 от 19.07.2017 г. постановено по адм. дело № 4387/2015 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), поправено с определение от 11.09.2018 г. и определение № 6672 от 23.10.2018 г. по същото дело за поправка на ОФГ. Касационният жалбоподател – кметът на Столична община (СО), чрез процесуален представител, обжалва решението в частта, с която е отменен ревизионен акт (РА) № МДТ- РД-01-07-66 от 2.10.2014 г., издаден от органи по приходите на СО, потвърден с решение № С015-РД-22-01-9/20.03.2015 г. на кмета на СО. Счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част. Не претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба - "Форин Импортс България" ЕАД е взел становище, че същата е неоснователна. Касационният жалбоподател – "Форин Импортс България" ЕАД, оспорва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част, като РА бъде отменен изцяло. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба – кметът на СО е взел становище, че касационната жалба е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По касационната жалба на кмета на Столична община: Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил РА № МДТ- РД-01-07-66 от 2.10.2014 г., издаден от органи по приходите на СО, потвърден с решение № С015-РД-22-01-9/20.03.2015 г. на кмета на СО, в частта с която на "Форин Импортс България" ЕАД са начислени задължения за ДНИ и ТБО за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2013 г. за имоти с номера 27, 28, 29, 31, 32 и ЗЗ. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че РА е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Относно спорния по делото въпрос, дали процесните имоти представляват облагаем обект по смисъла на общото правило на чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) или са изключени от данъчно облагане предвид нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, тъй като представлява земеделска земя, съдът е анализирал посочените разпоредби, както и приетите по делото доказателства. Спорните имоти представляват земеделски имот, за който няма данни за промяна на предназначението. В кадастралния регистър имотите са отбелязани с трайно предназначение на територията - земеделска и начин на трайно ползване – "нива". За тях няма одобрен ПУП. Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че процесните недвижими имоти не попадат в обхвата на общия принцип за облагане, въведен в чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, а спрямо същите следва да се приложи нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, която изключва облагането с ДНИ. Поради това съдът е отменил РА, в частта на установените с него задължения за ДНИ за имотите. По отношение на установените с РА задължения за ТБО, съдът е анализирал разпоредбите на чл. 63, чл. 64, чл. чл. 71 от ЗМДТ. Посочил е, че ТБО не са дължи за процесните имоти, защото липсват облагаеми с данък недвижими имоти. Решението е правилно в частта, с която е отменен РА. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчна тежест отделни категории имоти са лимитативно изброени от законодателя в разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 и чл. 24 от ЗМДТ. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образования, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Видно от разпоредбата, за целите на данъчното облагане законодателят е приел, че релевантно е предназначението на недвижимия имот. Правопораждащ за промяната на предназначението на земеделска земя е фактът на влизане в сила на подробен устройствен план, ако определеното с плана предназначение е такова по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ, независимо дали имотът се намира в строителните граници на населеното място. Посоченото разрешение е в съответствие с нормата на чл. 103, ал. 3 от ЗУТ, тъй като именно с подробния устройствен план определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните поземлени имоти, обхванати от плана. С изменението на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ (ДВ бр. 39 от 2011 г.) е въведено и допълнително изискване, освен влезлия в сила подробен устройствен план, с който е определено предназначение на имота по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ, да бъде извършена и промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В случая правилно АССГ е приел, че процесните имоти са изключени от данъчно облагане. Видно от приетите по делото доказателства процесните имоти не са урегулирани и не попадат в територия, обхваната от действащ подробен устройствен план. Те представляват земеделска земя с начин на трайно ползване – "нива". Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, конкретното предназначение на един поземлен имот по чл. 8, т. 1 от ЗУТ се доказва с влязъл в сила подробен устройствен план. На облагане с данък подлежат имотите, които имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ, независимо къде се намират - в строителните граници на населеното място или в границите на неговото землище. Предвид посоченото, противно на възраженията в касационната жалба, обстоятелството, че имотите попадат в територия, определена с общия устройствен план на СО в строителните граници на гр. София, не е достатъчно, за да се приеме, че те вече не представлява земеделска земя. Наред с изискването в чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ поземленият имот да е в строителните граници на населеното място, за да е обект на данъчно облагане, същият трябва да има конкретно предназначение измежду посочените в чл. 8, т. 1 от ЗУТ, което да е определено според подробен устройствен план. Последното изискване в настоящия случай не е изпълнено. Общият устройствен план на СО определя характера на територията, на която се намират процесните имоти - урбанизирана, но той не установява, а и не би могъл с оглед на чл. 106 от ЗУТ, конкретното предназначение на тези имоти. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ, т. е. собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Облагаеми с ДНИ са имотите по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Тъй като процесните имоти собственост на "Форин Импортс България" ЕАД не са облагаеми с ДНИ, дружеството няма качеството на задължен за ТБО правен субект, както правилно е приел и административният съд. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е отменил РА по отношение на ДНИ и ТБО за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2013 г. за имоти с номера 27, 28, 29, 31, 32 и ЗЗ. Решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Форин Импортс България" ЕАД: Касационната жалба е неоснователна. С определение от 11.09.2018 г. постановено по адм. дело № 4387/2015 г. по описа на АССГ е допусната поправка на ОФГ в диспозитива на решение № 4904 от 19.07.2017 г. постановено по адм. дело № 4387/2015 г. по описа на АССГ, като вместо "Отменя решение № С015-РД-22-01-9/20.03.2015 г. на кмета на СО, в частта на определените задължения за ДНИ и ТБО за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2013 г. за имоти с номера 27, 28, 29, 31, 32 и ЗЗ" да се чете" "Отменя решение № С015-РД-22-01-9/20.03.2015 г. на кмета на СО, в частта на определените задължения за ДНИ за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2013 г. за имоти с номера 27, 28, 29, 31, 32 и ЗЗ" С определение № 6672 от 23.10.2018 г. постановено по адм. дело № 4387/2015 г. по описа на АССГ е допусната поправка на ОФГ в диспозитива и мотивите на определение от 11.09.2018 г. по същото дело, като вместо "Отменя решение № С015-РД-22-01-9/20.03.2015 г. на кмета на СО, в частта на определените задължения за ДНИ и ТБО за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2013 г. за имоти с номера 27, 28, 29, 31, 32 и ЗЗ" да се чете "Отменя РА № МДТ-РД-01-07-66 от 2.10.2014 г., издаден от органи по приходите на СО, потвърден с решение № С015-РД-22-01-9/20.03.2015 г. на кмета на СО, в частта на определените задължения за ДНИ и ТБО за периода 1.01.2009 г. - 31.12.2013 г. за имоти с номера 27, 28, 29, 31, 32 и ЗЗ". В проведено съдебно заседание на 19.02.2019 г. касаторът, чрез адв. Темелкова е посочил, че поддържа касационната жалба, с изключение частта относно ТБО за имоти с номера 27, 28, 29, 31, 32 и ЗЗ, във връзка с които има ново произнасяне на АССГ. Задълженото лице обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу РА, а именно по отношение на определените задължения за ДНИ и ТБО за имоти с номера 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26 и 30. Съдът е посочил, че имоти от 2 до 24 вкл. се намират в район "Студентски", имот 26 - в район "Връбница", а имот 30 - район "Искър". Съдът е обсъдил приложимите разпоредби и заключенията на вещите лица по ССЕ и СТЕ и въз основа на тях е приел, че задълженията в РА по отношение на спорните имоти са правилно определени от административните органи. Съдът е посочил, че по отношение на горепосочените имоти общинският съвет и кметът на общината са създали изискуемите от закона нормативни предпоставки за дължимост на таксата за услугите обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и решение по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ. АССГ е приел, че услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане са престирани от страна на СО. Настоящият състав споделя изводите на административния съд. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключенията на вещите лица по ССЕ и СТЕ, съдът правилно е приел, че с РА законосъобразно е начислена ТБО и ДНИ за горепосочените имоти. Обоснован на събраните доказателства е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на РА, в частта на установените задължения за ДНИ за спорните недвижими имоти. По отношение на установените задължения за ТБО, правилно съдът е установил, че декларираните имоти попадат в териториалния обхват на заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета на СО и в процесните периоди услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е реално извършена от общината, както и че общината е разполагала с депо за обезвреждане на битови отпадъци, което обуславя дължимостта на ТБО за тях. Първоинстанционното решение е правилно, в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание на чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение