Решение № 9 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6026/2007 г.

Решение № 9 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6026/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. М., Е. Ж. Ш. и Е. Е. Р. срещу въззивно решение № 237 от 09.07.2007 г. на С. окръжен съд по гр.д. № 757/2006 г., с което е отменено решението на С. районен съд постановено по гр.д. № 326/2004 г. в частта, в която е отхвърлен предявения от П. Б. Н., Х. Д. Н. и Б. Д. Н. насрещен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Е. Ж. Ш., Е. - Ю. Е. Р. и М. Г. М., че са собственици на основание реституция на земеделски имот - нива от 2,008 дка, находяща се в м. "К", в землището на гр. С. и е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на Е. Ж. Ш., Е. - Ю. Е. Р. и М. Г. М., че П. Б. Н., Х. Д. Н. и Б. Д. Н. са собственици на основание реституция на следния земеделски имот - нива от 2,008 дка, находяща се в м. "К", в землището на гр. С., имот пл. № 1* по плана на С. напоително поле от 1995 г., а понастоящем представляващ 513 кв. м. от парцел **** в кв. 424а, целия с площ от 990 кв. м., 560 кв. м.представляващи парцел **** в кв. 424а, 650 кв. м. представляващи парцел **** в кв. 424а и 285 кв. м. представляващи неосъществена на терена улица в кв. 424а по плана на гр. С. Оставено е в сила решението на С. районен съд в частта, в която е отхвърлен предявения от Е. Ж. Ш., Е. - Ю. Е. Р. и М. Г. М. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на П. Б. Н., Х. Д. Н. и Б. Д. Н., че са собственици на основание реституция на следния земеделски имот - лозе от 2,5 дка, находяща се в м. "К", в землището на гр. С., представляващо имот пл. № 1* по плана на С. напоително поле от 1995 г. В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила е прието допълнителното заключение на техническата експертиза и без обсъждане на гласните доказателства в съвкупност с доказателствата по делото е прието, че ищците не могат да се легитимират като собственици на процесния имот, тъй като не е възможно да се установят границите на имота, притежаван от наследодателя им К. Използвайки различни критерии за едни и същи факти съдът е приел, че имотът на ищците по насрещния иск може да се индивидуализира с две граници, определени по смисъла на чл. 18а и 18б ППЗСПЗЗ като съществуващи или възстановими на терена, поради което те се легитимират като собственици на спорния имот. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение. Претендират разноски. Ответниците по жалбата- П. Б. Н., Х. Д. Н. и Б. Д. Н., считат жалбата за неоснователна и молят въззивното решение, като правилно и законосъобразно по съображения изложени в писмената защита, да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на ищците по първоначалния иск, като наследници на Х. К., е възстановено в реални граници правото на собственост върху лозе от 2,434 дка, находящо се в м. "К", имот № 1447а, в землището на гр. С. с решение № 52412/26.02.1998 г. на ПК - Стара Загора и е отказано да се възстанови 0,066 кв. м. от имота поради извършено строителство. Решението на ПК е въз основа на решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ от 7.08.1997 г. постановено по гр. д. № 1532/96 г. на СтРС. Ищците по насрещния иск са наследници на Д. Х. Н., чието право на собственост е възстановено в съществуващи стари реални граници върху нива от 2,008 дка, находяща се в м. "К", имот № 1* по плана на С. напоително поле с решение № 50055/30.06.1998 г.на ПК - Стара Загора и е отказано да се възстанови 0,592 кв. м. от имота. Решението на ПК е въз основа на решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ от 18.06.1998 г. постановено по гр. д. № 536/98 г. на СтРС. Налице е идентичност на възстановените на двете страни по делото имоти, но тъй като картата на С. напоително поле от 1951 г.е в много лошо състояние, то експертите от техническата експертиза не са могли да идентифицират границите на всички имоти отразени на нея. По отношение на имота на ищците по първоначалния иск съдът е приел, че поради липса на доказателства, от които да се установят границите на претендирания за собствен имот, а оттам той да бъде идентифициран с процесния, не могат да бъдат установени границите на притежавания от наследодателя им Х. К. земеделски имот, поради което за тях не са били налице предпоставките за възстановяване правото на собственост в стари реални граници. Единствения ориентир като граница "старата кланица" не може да служи за такъв за местоположението на имота. И тъй като не е обвързан от констатациите на ПКи на съда в производството по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ относно притежаването на правото на собственост към правнорелевантния момент, по реда на косвения съдебен контрол за законосъобразност на административните актове, от които страните черпят права е приел, че те не могат да се легитимират като собственици на процесния имот. Предявения насрещен иск е приел за основателен и доказан, тъй като имота може да се индивидуализира с две точно определени граници - възстановена собственост, посочена в завещанието от 20.08.1943 г. и съществуващ път и същите могат да се определят като съществуващи или възстановими на терена по смисъла на чл. 18а и 18б от ППЗСПЗЗ, поради което имотът може да бъде реституиран по реда и условията на чл. 145, ал. 1 ЗСПЗЗ и издадените съдебни решение, както и последващите, издадени въз основа на тях такива на ПК - Стара Загора легитимират ищците по насрещния иск като собственици на спорния имот. Решението е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила - нередовна искова молба, които се отнасят до условията на неговата действителност, като годен да породи правни последици. В случая, както ищците по първоначалния иск, така и ищците по насрещния иск са изложили фактически обстоятелства, които сочат на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ - наличие на позитивни решения за възстановяване правото на собственост, докато петитума на исковата молба не съответства на изложените фактически обстоятелства. Когато ПК е възстановила на различни лица собствеността в реални граници върху идентични имоти е налице спор за материално право. Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен иск с право на собственост към един минал момент - моментът на внасянето на земята в кооперативното стопанство. Въззивната инстанция е втора по съществото на спора и тя не извършва проверка на мотивите на първоинстанционния съд, а сама изгражда фактическите и правни изводи и съпоставя своя краен извод с този на първата инстанция, като се съобразява с пределите - обективни и субективни в предмета на жалбата. В изпълнение на задълженията си е следвало да установи допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила и да ги отстрани, като остави исковата молба без движение за поправяне нередовностите й. След изясняване на петитума и правопораждащите юридически факти съдът следва да се произнесе /при нужда от специални знания и чрез съдебно-техническа експертиза/ дали наследодателят на ищците е бил собственик на внесената в стопанството земеделска земя, което право им се оспорва от други лица, също претендиращи права върху същата земя, след справка по емлячния регистър какви по вид и местонахождение земеделски земи са се водили на името на наследодателите на страните към датата на влизане в ТКЗС. С оглед изложеното решението следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за решаването му при изпълнение на задълженията по чл. 100 ГПК /отм./. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение