Решение № 8928 от 29.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5362/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика/ОДОП/ - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, чрез юрк. Панова срещу Решение 738 от 25.03.2025 г. постановено по адм. д. 229/2024 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отменен Ревизионен акт Р-16000923004170-091-001/05.02.2024 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение 180/24.04.2024 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика-Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Б. И. П. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в качеството му на управител на Бовиста-С ЕООД, за задълженията на дружеството за данъци и задължителни осигурителни вноски. В касационната жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда за липса на кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на П. за непогасените задължения на Бовиста-С ЕООД. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Касационната жалба се поддържа в писмено становище и в съдебно заседание. Претендират се разноски. Ответникът - Б. И. П. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Кърджали е бил Ревизионен акт Р-16000923004170-091-001/05.02.2024 г., издаден от органи по приходите към ТД на НАП- Пловдив, потвърден изцяло с Решение 180/24.04.2024 г., издадено от директора на Дирекция ОДОП-Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на Б. И. П. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, за невнесени задължения на Бовиста-С ЕООД за задълженията на дружеството за: ДОО за осигурители, в размер на 31 953,39 лв. главница, както и лихви в размер на 16 405,43лв. и Универсален пенсионен фонд /УПФ/ - за осигурители, в размер на 7 107,29 лв. главница, ведно с лихви в размер на 3 650,23 лв.; Здравно осигуряване /ЗО/ - за осигурители, в размер на 12 577,31 лв. главница, ведно с лихви в размер на 6 481,65 лв.; Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношение, в размер на 13 557,25 лв. главница, ведно с лихви в размер на 6 838,95 лв., за периода м.12.2017 г. м.02.2021 г.; задължения на дружеството за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за периода 2017 г. - 2019 г., в размер на 626.10 лв. главница, ведно с лихви в размер на 327.10 лв., както и за данък добавена стойност по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, за данъчни периоди м.05.2018 г. 31.05.2020 г., в размер на 7 753,21 лв. главница и лихви в размер на 3 565,22 лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия Р-16000923004170-020-001/14.07.2023 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП Пловдив, изменена по отношение на срока със заповеди за изменение на заповедта за възлагане на ревизия (ЗИЗВР), издадени от органа, възложил ревизията Р-16000923004170-020-002/26.10.2023 г. и Р-16000923004170-020-003/02.11.2023 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-16000923004170-092-001/05.01.2024 г., връчен на ревизираното лице на 08.01.2024 г. Ревизията е приключила с РА Р-16000923004170-091-001/ 05.02.2024 г., потвърден с Решение 180/24.04.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив. На първо място административният съд е приел, че ревизионния акт е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта решаващият съд е посочил, че спорът между страните се свежда до това дали са налице кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на П. за непогасените задължения на Бовиста-С ЕООД. За да отговори на спорните въпроси, съдът е дал тълкуване на относимите правни разпоредби, въз основа на което е посочил кои са отделните елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19 ДОПК. С решението е прието, че в случая са налице първият и вторият елемент на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Прието е за безспорно установено, че жалбоподателят е управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 ДОПК, в периодите, за които са установени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, като задълженията са определени от самото дружество по основание и размер, с подаване на съответните декларации. Установена е също така и невъзможността да бъдат събрани задълженията на това дружество. За недоказани са приети останалите елементи от хипотезата на приложимата правна норма, включително и изводите на приходните органи, че ревизираното лице, в качеството си на управител и едноличен собственик на Бовиста-С ЕООД, е теглил парични суми от банковите сметки на дружеството, които средства не били разходвани за дейността на последното, а за лични нужди. Според съда, този извод е опроверган от събраните в хода на съдебното производство доказателства и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Именно от последното е установено, че изтеглените от банковите сметки на дружеството суми, са намерили отражение в счетоводството на Бовиста-С ЕООД, респ. са осчетоводени като приход по дебита на счетоводна сметка 501 Каса и са разходвани за последващи разплащания към доставчици. По отношение на сумите, изтеглени от РЛ от личните му банкови сметки, по които в периода 2019 г. 2021 г. са постъпвали парични средства от клиенти на Бовиста-С ЕООД, експертизата също е потвърдила счетоводното им отразяване по счетоводна сметка 501. В допълнение съдът е посочил, че независимо, че доказателствата не са били представени в хода на ревизията, а са приложени едва в хода на съдебното производство, следва да се кредитират, доколкото истинността на същите не е оспорена по реда на чл. 194 от ГПК. Решението е валидно , допустимо и правилно. Съдът е изложил изводите си след извършен анализ на всички доказателства по делото, като същите се потвърждават от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза. По делото няма спор по фактите и същите са правилно установени от първоинстанционния съд. С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти, и съгласно която тези лица носят отговорност за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на публични задължения на дружеството. Тъй като отговорността на задълженото лице по чл. 19, ал.2 от ДОПК е субсидиарна, т.е. дотолкова доколкото в резултат на тези действия се стига до невъзможност за събиране на задълженията на субекта по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, то доказването на обстоятелствата във връзка с ангажиране отговорността на лицата е в тежест на административния орган. В настоящия случай правилно първоинстанционния съд е приел, че не е налице основание за ангажиране отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Цитираната норма урежда изчерпателно елементите, които следва да са изпълнени кумулативно: 1. Субект на отговорността - управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Наличие на непогасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 3. Недобросъвестно извършване на някое от посочените в текста на разпоредбата действия; 4. Обективно намаление на имуществото на задълженото лице, водещо до неизплащането на задълженията; 5. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и намалението на имуществото на задълженото лице. В случая не са спорни първите две предпоставки на посочената хипотеза - ревизираното лице е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения на Бовиста-С ЕООД, възникнали в ревизирания период, през който е бил управител на задълженото лице. Видно от доказателствата по делото, задълженията на главния длъжник съществуват. Установена е също така и невъзможността да бъдат събрани задълженията на това дружество. От страна на ревизиращите органи са конкретизирани действия на управителя по теглене на парични средства от банкови сметки на дружеството, като въпросното разпореждане с пари от имуществото на Бовиста-С ЕООД, е прието от ревизиращите органи като скрито разпределение на печалбата под формата на дивидент. По смисъла на § 1, т. 4 и т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО дивидент е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително доходи от акции, доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции. Скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица. В настоящия случай, приходните органи, чиято е и доказателствената тежест, се позовават именно на "скрито разпределение на печалбата" в горепосочения смисъл, но съгласно заключението на вещото лице по приетата ССчЕ и от представените в съдебното производство писмени доказателства, изтеглените от банковата сметка на дружеството и от лични банкови сметки на ревизираното лице средства са намерили отражение в счетоводството на Бовиста-С ЕООД в сметка 501 Каса и с тях са извършвани разплащания във връзка с дейността на дружеството. Тази връзка, правилно съдът е кредитирал представените в съдебното производство доказателства, предвид липса на оспорване на истинността им по реда на чл. 194 от ГПК. Доказателствата по делото безспорно сочат, че през ревизираните периоди дружеството е осъществявало стопанска дейност, имало е наети работници, изплащало е трудови възнаграждения и се е разплащало с контрагенти, както по банков път, така и в брой, като по отношение на последното, сумите на извършените плащания за всяка една година в периода на ревизията, са установени в приетото по делото заключение. Предвид изложеното, обосновано съдът е приел, че те не са изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на едноличния собственик на капитала или свързани с него лице. Релевантни за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК са не всички намаляващи имуществото на задълженото лице действия на разпореждане, а само изчерпателно изброените във визираната норма, и след като не е установено, че актът на имуществено разпореждане, извършен от ревизираната, е от категорията на изброените в чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, правомерен се явява крайния извод, че не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на Б. И. П. по чл. 19, ал. 2 ДОПК. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, поради което следва да го остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,