Решение № 15873 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11100/2018 г.

Решение № 15873 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11100/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на Д. Георгиев, чрез процесуалния му представител адв. Апостолова срещу решение № 4077/18.06.2018 г. постановено по административно дело № 2725/2018 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че при постановяване на оспорваната заповед, дисциплинарно наказващият орган е спазил императивната разпоредба на чл. 206, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Сочи, че по приложената административна преписка, не се съхранява писмена покана до служителя и не се твърди от ответника такава да му е връчена. Съдът е констатирал липсата на доказателства за изслушване на държавния служител, но е приел, че това не опорочава процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, предвид факта, че била изпълнена законовата хипотеза – приемане на писмени обяснения от служителя по образец. Оспорва приетото от съда, че извършеното нарушение на служебната дисциплина е правилно установено и доказано в проведеното дисциплинарно производство, като твърди, че мотиви за този краен извод на съда липсват. Твърди, че административното наказание е наложено въз основа единствено на видеозаписи, от които се изхожда за поведението на наказания служител, но те не са приложени по делото, което е в доказателствената тежест на ответника, поради което съдът не може да достигне до извод за доказаност на нарушението. Съдът неправилно се е позовал на справка рег. № 513 р-1078/5.01.2018 г. Излага доводи, че оспорваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон – не е направена правилна квалификация на дисциплинарното нарушение, липсва уточнение на посоченото бездействие, на са изложени мотиви относно формата на вината. Иска оспорваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което жалбата срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да се отмени. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции по представен списък на разноските. Ответникът по касация – Началникът на 01 група "Пътен контрол" към 01 сектор "Организация и контрол на пътното движение" /ОКПД/ при Отдел "Пътна полиция" – Столична дирекция на вътрешните работи /ОПП-СДВР/, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмени бележки. Иска оспорваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Георгиев срещу Заповед № 4332 з-127/14.02.2018 г. на началника на 01 група "Пътен контрол" към 01 сектор "ОКПД" при ОПП-СДВР, с която на Д. Георгиев на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение второ и ал. 2 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Решението е правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото е установено, че във връзка с постъпил сигнал с рег. № 7855 р-7137/4.10.2017 г. подаден от директора на Дирекция "Вътрешна сигурност", е извършена проверка, разпоредена от директора на СДВР. За резултатите от проверка е изготвена справка рег. № 513 р-1078/5.01.2018 г., в която е посочено, че 28.09.2017 г. за времето от 08:00 часа до 20:00 часа са били назначени като ПКК 91/1 със служебен автомобил с рег. [рег. номер на МПС] младши инспектор К. Огненски като старши на наряда и Д. Георгиев като водач на служебното МПС. След извършен преглед на файлове от камерите, монтирани в служебния автомобил е установено, че на 28.09.2017 г. около 13:34 часа служебният автомобил се движи по ул. "Филип Аврамов". На кръстовището с бул. "Александър Малинов" направил десен завой от лента с указана маркировка, че е за движение направо. В нарушение на забранителен знак Г4 служебният автомобил е извършил завой наляво по бул. "Андрей Ляпчев". След като се изравнил с лек автомобил с рег. [рег. номер на МПС] последният спрял вдясно на платното и пуснал аварийни светлини. Младши инспектор Д. Георгиев се отправил до водача на спрения автомобил, като не е взел със себе си микрофона от АИС "ВПК" /Автоматизирана информационна система "Видеозаснемане на пътен контрол"/. На 04.12.2017 г. от Георгиев са взети писмени обяснения по случая. Снето е и писмено сведение от водача на проверявания автомобил. При преглед на часовия график на РСОД на ППК 91/3 е установено, че и на двете места е отразена проверката на МПС с рег. [рег. номер на МПС] и водач Г. Петков. В справката деянието е квалифицирано като нарушение на т. 6. 1, 6. 7, 6. 9 на раздел II от Указания за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в служебен автомобил, утвърдени със Заповед № 8121 з-1155/1.09.2017 г. на министъра на вътрешните работи във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР. С резолюция на директора на СДВР от 4.01.2018 г. е одобрено направеното предложение справката, заедно с материалите от извършената проверка да бъдат изпратени на началника на ОПП-СДВР. Установено е, че на 21.01.2018 г. младши инспектор Д. Георгиев е запознат със справката лично, срещу подпис. Изразил е писмено несъгласие с резултатите от проверката и е посочил, че има възражения. Приложени са писмени обяснения до дисциплинарно наказващия орган с рег. № 4332 р-3721/29.01.2018 г. От длъжностната характеристика за заеманата длъжност, с която Георгиев е запознат с протокол от 28.07.2015 г. е установено, че едно от основните задължения за длъжността "младши автоконтрольор" II – I степен в 01 и 02 група "Пътен контрол" на 01 сектор ОКПД към ОПП-СДВР е да познава и прилага основните положения, регламентирани в Инструкцията за патрулно – постовата дейност и контрол на пътното движение и другите вътрешни нормативни документи по направление на дейност. Установено е от кадровата справка, че на служителя са налагани и други дисциплинарни наказания, същият не е награждаван. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства – показанията на свидетеля К. Огненски, които е кредитирал като съответни на останалите доказателства по делото, но е посочил, че отчита, че служителят е с наложено дисциплинарно наказание за нарушение по време на същата проверка. Посочил е, че служителят дава показания, че на служителите не е проведен инструктаж, как трябва да се ползват микрофоните в служебния автомобил, няма индикатор дали микрофоните работят, не са запознати кой микрофон следва да се използва по време на проверката. Установено е от протокол рег. № 4332 р-34861/3.11.2017 г., че Георгиев е запознат със заповед рег. № 8121 з-1155/1.09.2017 г. относно Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, технически характеристики и правила за работа. Георгиев писмено е удостоверил, че е запознат с правилата за работа със системата. При тези фактически установявания правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна. Съдът е посочил, че е спазен срокът по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, който касае тежките нарушения на служебната дисциплина, а нарушението, за което е наказан Георгиев, не е от тази категория. Това не променя извода, че заповедта е издадена при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който предвижда, че дисциплинарното наказание се налага не по - късно от два месеца от откриване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя и е установено, когато материалите от административното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган (чл. 196 ЗМВР). В конкретния случай нарушението е открито на 4.01.2018 г., когато е поставена резолюцията на директора на СДВР, върху справката, която деловодно е изведена на 5.01.2018 г., т. е. дисциплинарно наказващият орган се е установил нарушението преди деловодното извеждане на справката, а в отдел ПП справката е получена на 16.01.2018 г. Заповедта е издадена на 14.02.2018 г. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е приел, че при постановяване на заповедта, дисциплинарно наказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, съгласно който дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Същото възражение е направено и с жалбата до първоинстанционния съд, като съдът е приел, че е спазена разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, като преди налагане на дисциплинарното наказание са изискани писмени обяснения, приети от дисциплинарно наказващият орган. Смисълът на чл. 206, ал. 1 ЗМВР е да осигури възможност на полицейския служител да даде обяснения по фактите, да направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на своята теза. В този смисъл решение № 12107/3.09.2019 г. постановено по адм. дело № 9815/2018 г. по описа на ВАС. В случая тези изисквания са изпълнени. От служителя Георгиев са взети сведения в хода на разследването относно дисциплинарното нарушение, за което по-късно му е наложено наказание, преди изготвянето на обобщената справка. Отделно в хода на дисциплинарното производство са снети писмени обяснения преди налагането на дисциплинарно наказание, които са приети от ДНО – рег. № 4332 р-3713/29.01.2018 г. Изискванията за приемане на обяснения и за изслушване не са кумулативни, поради което представянето на сведения относно констатираното нарушение и приемането на обясненията е достатъчно да обоснове извода, че изискванията на закона са изпълнени и правото на служителя на защита не е накърнено. Георгиев е запознат и с резултатите от извършената проверка, които се съдържат в изготвената справка, с която е запознат на 21.01.2018 г. Липсата на писмена покана за даване на писмени обяснения, не е съществено нарушение на процедурата. Наличието на приети писмени обяснения гарантира, че правата на служителя при ангажиране на дисциплинарната му отговорност, не са нарушени. Правилни са изводите на съда, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е с изискуемото съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, поради което не следва да се преповтарят. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че е извършена неправилна правна квалификация на дисциплинарното нарушение. Видно от посоченото в заповедта същата е издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР (а не както сочи касаторът чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, която разпоредба е посочена в справката и не е възприета от дисциплинарно наказващият орган) и чл. 200, ал. 1, т. 11 предложение второ ЗМВР. Неоснователно е възражението, че в оспорената заповед липсва уточнение на бездействието на полицейския служител – дали той не носи микрофона или не е включен. В хода на проведеното дисциплинарно производство е установено, че касаторът е бил водач на служебен автомобил в назначения наряд, извършил е проверка на МПС с рег. [рег. номер на МПС] и на неговия водач и не е използвал безжичните микрофони, с които е оборудван служебния автомобил. Показанията на свидетеля Огненски се опровергават от събраните по делото писмени доказателства. Безспорно е установено, че микрофона по време на проверката не е използван, като е без значение дали микрофона не е взет от Георгиев или не е включен от него. Правилно съдът е приел, че извършеното нарушение на служебната дисциплина е правилно установено и доказано в проведеното дисциплинарно производство. Изводите на съда се подкрепят от събраните по делото доказателства и същите не се явяват немотивирани, както се твърди в касационната жалба. Възражението, че нарушението е установено само въз основа на направените видеозаписи се навежда едва пред касационната инстанция. От събраните доказателства се установява, че касаторът в хода на проведеното дисциплинарно производство е бил запознат с видеозаписите и не е направил възражения. Протоколът относно прегледани видеозаписи, предоставени от Дирекция "Вътрешна сигурност" – МВР и справка рег. № 513 р-1078/5.01.2018 г. не са оспорени в хода на съдебното производство. Съдът не е имал основание да изисква видеозаписите. Спазено е изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, като при определянето на вида и размера на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител, поради което този довод в касационната жалба е неоснователен. При служебната проверка на оспорваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че същото е валидно и допустимо. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора своевременно направената от ответника по касация претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд, следва да се уважи. С оглед предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото съдът определя същите в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение