Решение № 7979 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13372/2009 г.

Решение № 7979 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13372/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефан Василев Кънев против Решение № 7 от 23.03.2009 г. по адм. дело № 5288/2008 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на Кънев против отказа на началника на отдел "Български документи за самоличност" - София, обективиран в писмо изх. № ЖИ -1397 от 29.07. 2008 г., да отмени приложената по отношение на оспорващия принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност, сега Закон за българските лични документи (ЗБЛД). Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът на административния орган да бъде отменен. Ответникът е на становище, че жалбата е неоснователна. Моли решението на окръжния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София-град е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен от компетентния съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗБДС орган (Заповед № Iз-1025/2006 г. на министъра на вътрешните работи), в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Аргументирано и в съответствие с нормативната уредба съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения в производството отказ на административния орган да отмени приложената принудителна административна мярка, тъй като същият е постановен при осъществяване на материалноправните основания за това. Волеизявлението на началника на отдел "Български документи за самоличност" при Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция", обективирано в писмо изх. № ЖИ - 1397 от 29.07.2008 г., е направено по заявление на касатора Кънев с искане за отмяна на приложената спрямо него принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС, след като при проверка при държавен съдебен изпълнител при Софийския районен съд, органът констатира, че задължението на дружеството, представлявано от Кънев като управител не е погасено и образуваното против последния изпълнително производство не е прекратено, а спряно. При тези данни правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на приложената против жалбоподателя Кънев принудителна мярка. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗБЛД овластява компетентния орган да отмени приложената мярка след получаване на акт от органа, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на принудителната административна мярка (чл. 78а, ал. 1 от ЗБЛД). В случая след като от писмото на държавния съдебен изпълнител е установено, че паричното задължение на дружеството, представлявано от жалбоподателя Кънев като управител ( в това качество по отношение на последния е приложена мярката по чл. 76, т. 3 от ЗБЛД) не е погасено и образуваното против жалбоподателя изпълнително производство не е прекратено, съвсем аргументирано и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съдебен състав приема, че горните данни са достатъчни да обосноват отказа на органа да отмени принудителната мярка, тъй като основанията за прилагането й не са отпаднали. Поради това като приема, че действията на административния орган са в нормативно очертаните рамки и оспорения отказ е издаден при спазване на материалноправните разпоредби, Административен съд - София град постановява съдебен акт в съответствие със закона и събраните доказателства. Ето защо доводите в касационната жалба за нарушение на закона и необоснованост на съдебния акт не могат да бъдат споделени. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изпълнение на задължението, предвидено в чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт и при правилно разпределение на доказателствената тежест съобразно нормата на чл. 170 от АПК обсъжда всички събрани доказателства и на доводите на страните, като излага подробни мотиви, обосноваващи изводите за отсъствието на основания за отмяна на оспорения административен акт. Изложени са съображения относно компетентността на издателя на акта, формата и спазването на административнопроизводствените правила, както и съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,