Решение № 3485 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7782/2011 г.

Решение № 3485 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7782/2011 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Йордан Деянов Донков против решение № 1820 от 18.04.2011 г. по адм. дело № 7239/2010 г. на Административен съд - София град в частта му, в която е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № РД-09-73 от 10.02.2009 г. на кмета на Столична община, район "Панчарево" за одобряване застроената част от бивш имот № 4519 в землището на Кокаляне. Прави доводи за противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че с експертизата е установена свободна площ само от 194 кв. м и заключението не е оспорено от страните. По отношение на претендираните 33 кв. м не е извършено застрояване, но те съставляват части от дворни места. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба, подадена от Йордан Деянов Донков против заповед № РД-09-73 от 10.02.2009 г. за определяне на застроената площ от бивш имот № 4519 в землището на Кокаляне. Възразил е в три насоки: че за изградения трафопост няма необходимите разрешителни документи; частта от имота в УПИ II е продадена на частно лице и частта от имотите, попадаща в уличното платно не е отчуждена. От приложената административна преписка, съдът е установил, че с обжалваната заповед, административният орган е одобрил решение по протокол № 1 от 27.01.2009 г. на техническа комисия за застрояването на бивш имот № 4519, попадащ в кв. 29 и кв. 22 по плана на в. з. "Михово блато". Определено е, че частта от имота, попадаща в УПИ I - "За павилион" в кв. 29 /част А/ е застроена с трафопост и със сервитутните отстояния обхваща 194 кв. м. Втора част от имота, попада в същия УПИ, но част Б с площ от 124 кв. м е свободна. Трета част от имота попада в УПИ II-518 с площ от 221 кв. м и не е свободна. Четвърта част попада в улично платно и тротоари с 293 кв. м и също не е свободна. Последната пета част от 33 кв. м попада в УПИ I -522 и УПИЕ II-522 в кв. 22 в частни имоти и не е свободна от застрояване. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза. Тя е дала заключение, че в първата част на имота с площ от 318 кв. м е изграден трафопост. След изключване на терена, който заема той и прилежащите му площи, остават свободни от застрояване 194 кв. м. Четвъртата част, която попада под уличното платно не е свободна, тъй като улицата е прокарана, макар да не са изградени тротоарите. Четвъртата и петата части от имота попадат в имоти, отредени с дворищната регулация на трети лица и застроени. Експертизата е приета от съда и въз основа на нея са направени правните изводи. В тази връзка съдът се е съобразил изцяло със заключението на вещото лице и е отменил заповедта в частта й, в която описаната част от 194 кв. м, попадаща в УПИ I в кв. 29 е определена, като застроена. Решил е спора по същество и е определил същата част за свободна от застрояване. В тази част решението не е обжалвано от ответната страна и е влязло в сила. Частта от имота, попадаща в УПИ I-522 е определена от съда, като застроена, доколкото върху част от нея попада жилищна сграда, а другата е сервитутно отстояние. Що се касае до частта от 33 кв. м, попадаща в двата имота в кв. 22, то съдът е отбелязал, че няма застрояване, но жалбоподателят не е оспорил констатациите на администрацията в заповедта. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Решението в отхвърлителната му част е правилно. В жалбата се правят доводи за неправилно определяне на застроената част около трафопоста в УПИ I в кв. 29 в размер на 124 кв. м. Твърди се, че съгласно нормативната база сервитутната площ е по-малка. Доколкото съдът не разполага с възможността сам да прави измерванията на заетите части от имота, се използва, като доказателствено средство съдебно-техническа експертиза. В случая такава е била назначена от съда. Заключението е изготвено след преглед от вещото лице на документите по делото, цифровия модел на действащите регулационен и кадастрален план на с. Кокаляне и след оглед на място. Заключението е депозирано в съда на 23.03.2011 г. и е било на разположение на страните, за да се запознаят с него. Изслушването на вещото лице е извършено в съдебно заседание на 6.04.2011 г. и по този начин е спазено императивното изискване за минимален срок от една седмица от представянето на заключението до съдебното заседание, въведено в нормата на чл. 199 от ГПК, приложима на основание препращащата норма на чл. 144 от АПК. Жалбоподателят е присъствал при изслушването на вещото лице. Поискал е допълнително от съда да му се осигури възможност да се запознае със заключението и искането му е уважено от съда. Видно от отразяването в протокола налице е прекъсване на заседанието от 11.43 часа до 11.57 часа. Така в предоставените му дванадесет минути, жалбоподателят се е започнал със заключението и в протокола е записано изрично това негово изявление. Той самият е посочил, че вярно е описано всичко в заключението и е изразил желание да се приеме експертизата, като само е заявил, че трафопостът е построен незаконно. При липсата на каквото и да било оспорване от жалбоподателя, съдът е дал ход на съдебните прения и е обявил делото за решаване. Не е допуснато никакво нарушение на съдопроизводствените правила. Поради това неоснователно се прави опит да се оспорва експертизата при касационното обжалване, под формата на касационни доводи. Неоснователно е и възражението в жалбата за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за липса на оспорване на заповедта в частта й относно 33 кв. м, включени в двата УПИ I-522 и II-522 в кв. 22 по плана на селото. Наистина жалбоподателят е обжалвал заповедта на кмета на район Панчарево в цялост, но в нито един момент от производството не е правил твърдения или доводи за незаконосъобразността й в частта, в която и тези 33 кв. м са определени, като незастроени. Изводите на съда и в тази насока са обосновани, тъй като изрично е уточнено в мотивите към съдебния акт, че в тази част липсва оспорване от страна на жалбоподателя на констатациите, направени от административния орган. Решението в отменителната му част е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение