Решение № 15882 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2010 г.

Решение № 15882 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8498/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Веселина Петрова, в качеството й на процесуален представител на Съвета за електронни медии, чрез председателя му Георги Лозанов, срещу решение № 6418 от 15.05.2010 г. по адм. дело № 8456 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, първо отделение, в частта с която по жалба на "Радио ФМ Плюс" ЕАД е отменен частично обжалвания АУПДВ за сумата над 19 299,21 лв., представляващо годишни лицензионни такси за периода 16.06.2006 г. - 31.12.2008 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Радио ФМ Плюс" ЕАД чрез процесуалния представител адв. Анна Съева, оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, първо отделение е бил сезиран с жалба от "Радио ФМ Плюс" ЕАД срещу акт за установяване на публично държавно вземане № 15 от 15.05.2009 г., с който на основание чл. 32, ал. 1, т. 18, чл. 102 от ЗРТ, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност, във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от ДОПК, решение на СЕМ по протокол № 19 от 26.03.2009 г. и при условията на чл. 24, ал. 1 от АПК е определено такова за такси за надзор по спазването на условията на радио- и телевизионната дейност по 12 броя лицензии за периода от отпускането или придобиването им до 31.12.2008 г., описани в т. 1 до т. 51 по лицензии и тримесечия в общ размер от 34 545,79 лв. и лихва за забава. В мотивите на решението си съдът е приел, че не се спори, че по лицензии № 441-00434 от 26.07.2001 г. за гр. Плевен по т. 1 - т. 11; № 441-00435 от 26.07.2001 г. за гр. Кюстендил за периода на акта 16.06.2006 г. - 31.12.2008 г. по т. 34 - т. 44; № 441-00397 от 26.07.200 1 г. за гр. Сливен; № 441-00398 от 26.07.2001 г. за гр. Хасково; № 441-00396 от 26.07.2001 г. за гр. Враца; № 441-00357 от 5.07.2001 г. за гр. Бургас; № 441-00356 от 5.07.2001 г. за гр. Варна по т. 50 -т. 51 дружеството не е ползвало лицензиите в периодите, за които е издаден акта. При преценката си относно частична незаконосъобразност на обжалвания акт се е позовал на чл. 102, ал. 3, т. 3, б."а" от ЗРТ, според която лицензираният радио- и телевизионен оператор заплаща годишна такса за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията; и по б."б" - за надзор върху дейността на регистрирания радио- и телевизионен оператор за спазване на заявения програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема. Законът предвижда заплащане на такса за предоставена услуга от СЕМ по надзор върху дейността на оператора, като според съда след като по описаните лицензии дейност не е осъществявана и ответника признава, че поради това не е извършвал надзор върху дейност по лицензиите, не са налице условията на чл. 102, ал. 3, т. 3 б. "а" и "б" за определяне на таксите по т. 1 - т. 11 и т. 34 - т. 44 от акта в общ размер от 15 246,58 лв. за лицензиите за гр. Плевен и гр. Кюстендил. В частта по т. 50 - т. 51 не се оспорва определеният размер на таксата, а само посоченото основание, което е по чл. 8, ал. 1, т. 1 от тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, а не по чл. 8, ал. 2 от нея. Според съдържанието на акта в т. 50 - т. 51 е определена такса за използвани придобитите от "Мила ФМ" ООД лицензи без този за гр. Кюстендил по чл. 8, ал. 2 от тарифата в размера по ал. 1 от тарифата. От посочените в тези точки лицензии жалбоподателят е ползвал само № 441-00355 от 5.07.2001 г. за гр. Пловдив, поради което основателно поддържа, че основанието за определяне на таксата е по чл. 8, ал. 1, т. 1 от тарифата. Промяната на квалификацията на спорното право не е отменително основание, достатъчно е да се посочи в мотивите на решението, след като не води до промяна в размера на дължимата такса. Съдът е приел, като неоснователен довода на ответника, че таксата се дължи поради факта, че е издадена лицензия и до нейното прекратяване. Според съда за издаването на лицензията се събира първоначална лицензионна такса и първоначална регистрационна такса, а годишната такса е за упражнен надзор върху дейността на оператора и излъчваните от него програмни продукти. По изложените фактически и правни съображения, съдът е отменил акта в частта, с която е определено дружеството да заплати публично държавно вземане за сумата над 19 299,21 лв., представляващо годишни лицензионни такси за периода 16.06.2006 г. - 31.12.2008 г. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона. По делото е безспорно установено, че съгласно посочените в акта индивидуални лицензии за радиодейност задълженото търговско дружество е лицензиран радиооператор с право да създава и разпространява програма на територията на посочените в тях населени места, респ. региони. В случаите когато операторът не извършва дейността, за която е лицензиран, е следвало да поиска съгласно чл. 121, ал. 4 от ЗРТ предсрочно прекратяване на лицензията, което е станало на 17.11.2009 г. с решения № 444, № 445, № 446, № 447, № 448, № 449 и № 450 от тази дата. Следва да бъде споделено касационното възражение, че таксата се дължи за осъществяване на надзор по спазване на условията на радио- и телевизионна дейност, а не както е приел решаващият съд, че заплащането на такса е за предоставена услуга от СЕМ по надзор върху дейността на оператора. Лицензирането не се свързва с предоставяне на услуга на физически и юридически лица, а представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори. Осъществяваната от СЕМ надзорна дейност, предмет на обсъждане, представлява част от дейността му по чл. 20 от ЗРТ, като времевото й дефиниране е от датата на издаване на лицензия, респ. от датата на решението за регистрация до датата на решението за прекратяване на лицензията, респ. до датата на решението за заличаване на регистрацията. Това е свързано и с дължимостта на лицензионните такси, които са установени по основание и размер чрез законови и подзаконови норми. При условие, че лицензията не е прекратена или отнета по реда на чл. 121, съответно чл. 122, от ЗРТ, няма законови основания регулирането на отношенията между лицензирания оператор и регулаторния орган да се третират по начин, различен от този установен в закона. Лицензиите на дружеството са действащи за процесния период, независимо как и в какъв обем е осъществявана надзорната дейност. Неосъществяването на последната, според твърденията на задълженото дружество, не е правоизключващ факт по отношение на визираната в чл. 102, ал. 3, т. 3, б."а" от ЗРТ дължимост на годишната такса за надзор върху дейността на лицензирания радио- и телевизионен оператор за спазването на закона и на условията, при които е издадена лицензията. Процесната такса се явява законосъобразно определена и по размер, като съобразно изложеното и дължима. Последното обстоятелство следва да бъде обвързано и с чл. 98 от ЗРТ, според който се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио- и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата в този фонд се набират и от първоначалните, и от годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. Очевидно законодателят определя за тези такси и финансова обвързаности функция, с оглед осъществяване дейността на регулаторния орган. Обжалваното решение в посочената част следва да се отмени като неправилно постановено и понеже спорът е изяснен от фактическа страна, трябва да се постанови решение по съществото му. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски, поискани за настоящата инстанция в размер на 150.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и съгласно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,