Решение № 10762 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1241/2017 г.

и наименование на длъжностното ниво ("Специалист 1). Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 2, т. 2 вр. чл. 4, ал. 3 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (Наредбата), експертните длъжности със спомагателни функции са посочени в длъжностни нива от 11 до 13 включително с наименование "ниво специалист" - 1, 2, 3 включително и "ниво сътрудник". За разлика от новосъздадената, съкратената длъжност старши експерт "Административно обслужване" спада към експертните длъжности с аналитични и/или контролни функции (чл. 3, ал. 2, т. 1 вр. чл. 4, ал. 2 от Наредбата), видно от предвидените за нея с утвърдена длъжностна характеристика - длъжностно ниво "10" и наименование на длъжностното ниво "Експертно ниво 6", отговарящи на изискванията по чл. 4, ал. 2 от Наредбата. Предвид така изяснените факти, неясни и необосновани са мотивите на съда, с които същият приема, че двете съпоставяни длъжности се характеризират с еднаква позиция по Класификатора на длъжностите в администрацията - те съставляват различни по вид експертни длъжности съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата, за които са установени различни длъжностни нива и наименование на длъжностното ниво в съответствие с правилата на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата. Същевременно следва да се съобразят разпоредбите на чл. 7, ал. 3 и чл. 9, ал. 2 от Наредбата, които очертават по общ начин характера на вменените на всяка от конкретните длъжности "старши експерт" и "главен специалист" служебни задължения - същите се различават по степен и обхват на извършваната дейност съобразно изпълняваните при първата длъжност аналитични и контролни, а при втората - спомагателни функции. Така установените нормативни изисквания са изцяло съобразени в съдържанието на утвърдените за тези позиции длъжностни характеристики. Видно от т. 4 на същите, за длъжността главен специалист "Прием, регистрация и архивиране на документи и куриерска дейност" се предвижда извършване на дейност единствено във връзка с приема, регистрацията и архивирането на документите на администрацията, както и куриерски услуги, докато на премахнатата длъжност старши експерт "Административно обслужване" са били вменени дейности с по-широк обхват и компетентности - отнасящи се до качеството на предоставяните услуги, актуалността на информацията по предоставяните услуги в приемната за граждани. Изброените в т. 5 от длъжностните характеристики преки задължения кореспондират с така очертаните за всяка от длъжностите области на дейност. Налице е и съответно на установените различия разминаване в обхвата на отговорността при организацията на работата, управление на персонала и ресурсите (т. 7 от длъжностните характеристики), както и в условията за вземане на решения от по-високо естество (т. 8). Не на последно място, от значение е и установяването на съвсем различни изисквания за заемане на длъжността главен специалист "Прием, регистрация и архивиране на документи и куриерска дейност" (т. 10), както и отпадане на една от изискуемите компетентности по т. 11- аналитична компетентност. Съвкупният сравнителен анализ на всички изброени и включени в съдържанието на двете длъжностни характеристики функции, задължения и изисквания, сочи категорично на извод за наличие на една качествено нова длъжност, утвърдена съгласно нормативните изисквания на ЗДСл и Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Запазването на част от функциите и задълженията, изпълнявани на съкратената длъжност "старши експерт", в рамките на новосъздадената експертна длъжност със спомагателни функции "главен специалист" не е от естество да опровергае факта на реално премахване на старата длъжност като система от определени функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Същите, именно като система, са престанали да съществуват след приемането на новото длъжностно разписание и утвърждаване на новата експертна длъжност, разкриваща различна система от функции, задължения и изисквания. При тези мотиви, следва да се приеме, че материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл са изпълнени, поради което административният орган законосъобразно е упражнил правото на едностранно прекратяване на служебното правоотношение със служителя на посоченото основание. Обстоятелството, дали съкратеният служител би отговарял на изискванията за заемане и на новата длъжност, е ирелевантно за изясняване на спорния по делото въпрос, а именно - съкратената длъжност престанала ли е да фигурира едновременно като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Въпрос на преценка за целесъобразност на органа по назначаването е да определя вида на длъжностите и броя за всяка една от тях в рамките на нормативно определените с устройствения правилник на съответната администрация структура и обща численост на персонала (чл. 2, ал. 3 ЗДСл във връзка с чл. 11 от Закона за администрацията). В този смисъл правилни са дадените от първоинстанционния съд разяснения относно правомощията на административния орган да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация, включително чрез съкращаването на едни и откриването на други длъжности, при което органът действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Именно въз основа и в изпълнение на нормативно установените му правомощия, областният управител на област П. е извършил конкретната длъжностна промяна, като е взел предвид доклад вх. № 32-03-59/12.04.2016 г., изготвен от директора на дирекция АПОФУС, относно необходимостта от трансформация на длъжността, заемана от А. К. А. до 13.04.2016 г. С цел преодоляване недостига на длъжности, които да подпомагат и осигуряват дейността на служителите, заемащи длъжности в по-високи длъжностни нива, както и с оглед оптимизиране на средствата за персонал в бюджета на областна администрация П., органът по назначаването е взел решение за трансформиране на експертната длъжност с аналитични и контролни функции "старши експерт" в експертна длъжност със спомагателни функции "главен специалист", с което се въвежда по същество една нова длъжност, съставляваща отделна система от функции, задачи и изисквания. Предвид гореизложеното, незаконосъобразно е заключението на административния съд за издаване на оспорената пред него заповед в противоречие с целта на закона. Длъжностната трансформация в Дирекция АПОФУС на областна администрация П., довела до прекратяване на служебното правоотношение с А. К. А., е извършена в рамките на законоустановените правомощия на органа по назначаването и отговаря на целта за привеждане на структурата и длъжностното разписание на съответната администрация в съответствие с нуждите и реално изпълняваните от нея задачи. При тези данни, следва да се приеме, че заповед № ЧР-13/13.04.2016 г. на областния управител на област П. за прекратяване на служебното правоотношение с А. К. А. е издадена след осъществяване на правното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - налице е реално съкращаване на длъжността, извършено по законоустановения ред от компетентен орган и в съответствие с целта на закона. С оглед гореизложеното, административният съд, като приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 и т . 5 АПК, е постановил съдебно решение в нарушение на материалния закон. Същото е и необосновано поради несъответствие на установеното от съда със събраните по делото доказателства. По тези съображения, обжалваното решение на АС - П. следва да бъде отменено. В хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като се отхвърли жалбата на А. К. А. срещу заповед № ЧР-13/13.04.2016 г. на областния управител на област П. за прекратяване на служебното й правоотношение. При този изход на спора, основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на областна администрация П., платимо от ответната страна в настоящото производство, в размер на 100.00 (сто) лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.