Решение № 11376 от 8.12.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение 117 от 24.02.2022 г., постановено по административно дело 614/2021 г., Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на А. Славова, против Решение 1012-26-217-1/03.06.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу Задължителни предписания ЗД-1-26-00918505/11.05.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ Хасково. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от А. Славова, подадена от пълномощника й адвокат Челебиев. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли атакувания съдебен акт да бъде отменен и вместо него да се постанови нов, с който да бъдат отменени процесното решение на директора на ТП на НОИ Хасково и потвърдените с него задължителни предписания. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за съдебното производство пред двете инстанции, представляващи заплатени адвокатско възнаграждение и държавни такси. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Хасково, действащ чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Запрянова, в писмена молба оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на атакувания с нея съдебен акт, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а съдебното решение да се потвърди. Претендира присъждане на разноски в полза на ТП на НОИ Хасково за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение на Административен съд Хасково, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, която е следната: А. Славова е регистрирана като самоосигуряващо се лице земеделски стопанин, от 01.08.2018 г. с дейност отглеждане на домашни птици. След извършена справка към 12.02.2021 г. е установено, че тя няма вписан/регистриран животновъден обект. Ангелова е декларирала към 29.11.2018 г., че ще отглежда 30 броя птици, а към 04.11.2019 г. е заявила 15 броя птици. Към дата 08.05.2020 г. декларира, че има засети 0.4200 ха с други зеленчуци в землището на с.Голям извор, а от 03.12.2020 г. декларира засети естествени ливади с площ 0.6901 ха в землището на с.Голям извор. Подадените данни за нея по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за вид осигурен, за периода м.08.2018 г. м.03.2021 г., са с код 13 (регистриран земеделски производител). Във връзка с постъпил на 17.03.2021 г. сигнал от отдел Пенсии е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) на А. Славова. На същата дата тя декларирала, че възнамерява да гледа тютюн, но няма разсад. Няма сключен договор за продажба на тютюна. На база на установеното са издадени процесните задължителни предписания от 11.05.2021 г., с които контролният орган на ТП на НОИ Хасково е предписал на А. Славова да подаде в НАП декларация за заличаване на неоснователно подадената информация по чл. 5, ал. 4 от КСО, съдържаща данни за периода м.08.2018 г. до м.01.2021 г. с код 13 (регистриран земеделски стопанин) за вид осигурен и коригиращи данни за м.02.2021 г. с вид осигуряване 13, като в декларация, обр.1 се вписва 14/ден, от който осигуряването е възникнало/4 ти,в т.16.1/отработени дни/8 р.д., осигурителен доход 168,00лв.1 процент 18,3 % и в т.16.3 /дни за отглеждане на малки деца/-9 р.д. Контролният орган е приел, че Ангелова не отговаря на изискванията на § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО, според която регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Посочено е още, че отглежданата от Славова продукция е за лични нужди, а не с цел продажба, което рефлектира върху статута й на земеделски производител по смисъла на КСО. Прието е, че тя не е упражнявала трудова дейност, която да е основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и съответно няма качеството на осигурено лице. Предписанията са връчени на техния адресат и оспорени пред директора на ТП на НОИ Хасково, който с обжалваното пред първоинстанционния съд решение от 03.06.2021 г. е отхвърлил жалбата на Славова. В мотивите си е посочил, че макар жалбоподателката да е регистрирана като земеделски стопанин, последното не е достатъчно да обоснове възникване на осигурително правоотношение, понеже тя не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, предвид липсата на регистриран животновъден обект по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Стопанството й било определено като такова за добив на суровини и храни за лична консумация, поради което нямала право да предлага на пазара произведените суровини и храни по аргумент от чл. 13, ал. 4 от Закона за животновъдството, което от своя страна води до липса на предпоставките, обуславящи права на самоосигуряващо се лице. За да не уважи сезиралата го жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ - Хасково, Хасковският административен съд е формулирал решаващ извод за неговата законосъобразност, както и тази на потвърдените с него предписания. Приел е, че са издадени от компетентни органи в изискуемата форма, при спазени административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е изложил мотиви за липса на упражняване на трудова дейност от страна на жалбоподателката в качеството й на земеделски производител от момента на регистрирането й като такава. Приел е, че регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 10, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 4 от КСО, във връзка с § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Посочил е, че елемент от фактическия му състав е и реалното осъществяване на тази дейност, съгласно легалното определение за земеделски стопанин в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, дефиниращо понятието за целите на КСО като физическо лице, което произвежда растителна и/или животинска продукция с цел продажба. Акцентирал е в тази връзка, че Славова няма регистриран животновъден обект, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, от своя страна разпоредбата на чл. 4а, ал. 1, т. 6 от Наредба 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания определя стопанствата с до 50 птици като такива за лични нужди, а същевременно, съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за животновъдството, животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни. Макар и жалбоподателката да е регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ, същата не е регистрирала в ОДБХ животновъден обект, съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД, поради което не притежава изискуемо по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условие да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Съдът е посочил и че по силата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт са регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, а съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. В кръга на задължително осигурените по КСО попадат тези физически лица, които произвеждат продукция, предназначена за пазара, ако са регистрирани за това по установения ред. Регистрираният по реда на ЗПЗП и Наредба 3/29.01.1999 г. земеделски стопанин, който е собственик/ползвател на животновъден обект, но не е регистрирал този обект по реда на чл. 137 от ЗВМД и този обект е лично стопанство, тоест не произвежда продукция за пазара, не е регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Съдът е направил извод, че към датата на издаване на оспорения акт жалбоподателката не е била самоосигуряващо се лице, тъй като не попада сред изброените в чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, във връзка с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО лица, и съответно подадените от нея данни с декларация като самоосигуряващо се лице регистриран земеделски стопани, са некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са и задължителните предписания, поради което потвърдилото ги решение на директора на ТП на НОИ Хасково се явява правилно, а жалбата срещу него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на административните актове съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Освен това, противно на твърденията в касационната жалба, първоинстанционният съд не само не е игнорирал възраженията срещу доказателствената стойност на писмените документи в административната преписка, а е мотивирал надлежно съдебния си акт, фактическите и правни изводи в който съответстват с установените по делото обстоятелства. В мотивите му е изяснен категорично основният спорен между страните въпрос, който е сведен до това притежавала ли е през процесния период А. Славова качеството на самоосигуряващо се лице, като материалнозаконосъобразно решаващият съдебен състав е преценил, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ - Хасково, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи за неговата незаконосъобразност. Жалбоподателката и настояща касаторка не е упражнявала трудова дейност, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, във връзка с т. 5 от ДР на КСО. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали. Наличието на регистрация като земеделски стопанин и внасянето на осигурителни вноски без регистрираното физическо лице да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба (каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от КСО), не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания. По този начин разписаните в тази връзка действия в процесните задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО съответстват на материалния закон и неговата цел. От обсъденото по-горе се установява, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се стреми да докаже касатора за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая контролният административен орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Хасково също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но само за производството пред ВАС, защото за първата съдебна инстанция такова не е претендирано своевременно, а и страната не е поискала от първоинстанционния съд, по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), да измени или допълни решението си в частта за разноските. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, в полза на ТП на НОИ Хасково следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лева). Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган депозирал е писмена молба със съображения по съществото на спора, но пък не се е явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити каузата на упълномощителя си и евентуално да възрази аргументирано на доводите на касатора и да коментира заключението на прокурора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение