Решение № 3801 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4403/2015 г.

Решение № 3801 от 4.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4403/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Приходи" при Община Димитровград против решение № 32/26.03.2014 г., постановено по адм. д. № 3/2014 г. по описа на Административен съд - Хасково в частта, в която АУЗД № АУ001050/10.04.2013 г. на орган по приходите в община Димитровград е отменен по отношение на установени от органа задължения на Паско Тошев Запрянов за данък превозни средства за периода 2010 г. - 2012 г. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че служебното прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства е различно от служебно прекратяване на действието на регистрационни табели, поради което данък върху пътните превозни средства, които не са спрени от движение по надлежния ред, се дължи от адресата на административния акт. В този смисъл иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отхвърли оспорването в тази част като неоснователно. Паско Тошев Запрянов от гр. Димитровград обжалва решение № 32/26.03.2014 г. по адм. д. № 3/2014 г. на Административен съд - Хасково с твърдения за неговата нищожност и неправилност. Развива съображения за допуснато от съда нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навежда доводи за недължимост на определения данък върху превозни средства за 2008 г. и 2009 г., като поддържа съображенията си за нищожност и на административния акт. Иска отмяна на решението като неправилно. Оспорва подадената от началника на отдел "Приходи" при Община Димитровград касационна жалба. Паско Запрянов обжалва и решението от 4.03.2015 г. по адм. д. № 3/2014 г. на АС - Хасково за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 32/26.03.2014 г., като съдът е отхвърлил жалбата на Запрянов срещу АУЗД № АУ001050/10.04.2013 г. на орган по приходите в община Димитровград, потвърден с решение № 1050/12.12.2013 г. на началник-отдел "Приходи" при общината в частта, в която са установени задължения за ДПС за 2008 г. и 2009 г. Иска отмяната му. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, след като провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваните решения, приема следното: С оспорения пред първоинстанционния съд АУЗД № АУ001050/10.04.2013 г. на орган по приходите в Дирекция "Финансово-счетоводни дейности", отдел "Приходи" в община Димитровград на Паско Тошев Запрянов са определени задължения за заплащане на ДНИ, ТБО и данък превозни средства за периода 2008 г. - 2012 г. По административен ред задълженото лице е обжалвало АУЗД само по отношение на установени задължения за данък върху превозни средства за периода 2008 г. - 2012 г., определен за мотоциклет рег. № Х0871А и трактор с рег. № Х1078Е. Актът е потвърден с решение № 1050/12.12.2013 г. на началника на отдел "Приходи" към общината. С обжалваното решение № 32/26.03.2014 г., постановено по адм. д. № 3/2014 г. Административният съд - Хасково, е отменил АУЗД № АУ001050/10.04.2013 г. на орган по приходите в Дирекция "Финансово-счетоводни дейности", отдел "Приходи" в Община Димитровград, потвърден в обжалваната част с решение № 1050/12.12.2013 г. на началника на отдел "Приходи" към общината, по отношение на установени задължения за данък върху превозни средства за периода 2010 г. - 2012 г. Оспорването е отхвърлено за необжалваната по административен ред част от административния акт, по доводите за неговата нищожност. С допълнителното решение от 4.03.2015 г. Административният съд - Хасково, по реда на чл. 175 АПК, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 32/2014 г. по делото, изразяваща се във формиране на отхвърлителен диспозитив по отношение оспорването на Запрянов срещу АУЗД в частта, с която са установени задължения за ДПС за 2008 г. и 2009 г. В мотивите на основното решение съдът е изложил съображения за неоснователността на оспорването, но е пропуснал да се произнесе в тази част с диспозитива на съдебния акт. Първоинстанционният съд подробно и задълбочено е изложил и анализирал релевантната фактическа обстановка, която страните по същество не оспорват. Установил е, че Паско Запрянов е декларирал по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ придобити от него пътни превозни средства - мотоциклет и трактор, придобити съответно на 21.01.2005 г. и на 8.12.2004 г. С оспорения АУЗД органът по приходите е установил, че деклараторът има непогасени задължения за данък пътни превозни средства - мотоциклет и трактор, за периода 2008 г. - 2012 г. В тази част АУЗД е потвърден от решаващия орган, който не е уважил възражението на жалбоподателя, че превозните средства са спрени от движение още през 2000 г., респ. 2002 г. и данък за тях не следва да се плаща. Административният съд е съобразил, че в подадените декларации Запрянов е отбелязал обстоятелството, че мотоциклет ЧЗ 350 е спрян от движение през м. ноември 2002 г., за което е представил и удостоверение от КАТ-Хасково. Декларирал е и спирането от движение на трактора от 2000 г., за което обстоятелство е приложил писмо от МВР - Хасково. В съответствие с доказателствата по делото и становищата на страните съдът е приел за безспорно, че за 2008 г. и 2009 г. по отношение на конкретните ППС няма издадени удостоверения за разкомплектоване на неползваните превозни средства, а едва през 2014 г. собственикът Запрянов е представил удостоверение за прекратена регистрация на двете превозни средства. При тези данни първоинстанционният съд е заключил, че Запрянов дължи данък за декларираните мотоциклет и трактор за 2008 г. и 2009 г., а за периода 2010 г. - 2012 г. данъкът върху превозните средства е определен в противоречие с материалноправните разпоредби. Проследил е промяната в приложимата нормативна уредба; подвел е фактическите установявания под релевантните материалноправни разпоредби и е достигнал до правнообоснования извод, че за 2008 г. и 2009 г. данък върху превозните средства Запрянов дължи, а в останалата част - за периода 2010 г. - 2012 г., определеният данък превозни средства е незаконосъобразен. По отношение наведените доводи на жалбоподателя за нищожност на административния акт съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила. Същият е валиден административен акт, който не страда от такива съществени пороци, водещи до заличаването му от правния мир. По касационната жалба на началника на отдел "Приходи" при Община Димитровград: Правният спор по делото е дали се дължи данък за превозни средства при служебно прекратена регистрация на основание § 3, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. и от кой момент. Няма спор, че Паско Запрянов е собственик на мотоциклет и трактор, за които през 2008 г. - 2012 г. не е заплащал данък върху превозните средства. Пред съда са оспорени по основание определените с АУЗД задължения за данък върху превозните средства за този период. Съгласно чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а според чл. 53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Задължено лице за заплащане на данък върху превозните средства е касаторът Запрянов. Разпоредбата, която регламентира освобождаване от заплащането на данък върху превозните средства е чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в редакцията му, приложима за съответния период. Правните изводи на съда за недължимост на ДПС за периода 2010 г. - 2012 г. съответстват на материалния закон и доказателствата по делото. Разпоредбата на § 3, ал. 3 ПЗР на Наредба № I-45 гласи, че служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591. Направеното тълкуване, че законодателят има предвид действието на регистрационните табели не съответства на смисъла на закона. Прекратяването на регистрацията на превозно средство може да стане по инициатива на собственика или служебно от компетентните органите в случаите, изрично предвидени със закон. Служебното прекратяване действието на табелите с регистрационен номер, неотговарящи на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, по своята същност представлява принудителна административна мярка и е резултат от неизпълнение задължението на собственика на лекия автомобил за подмяната на регистрационните табели. Едва с изменението на чл. 58 ЗМДТ, с ал. 4, изр. 1 от ЗМДТ е предвидено, че от 1.01.2010 г. собствениците на превозните средства се освобождават от плащане на данък в случаите на прекратена регистрация, което означава, че вече няма значение дали това е станало по искане на собственика или служебно от органите на полицията. Тъй като в случая превозното средство не е определено като излязло от употреба, т.е. като отпадък, не е налице хипотеза на чл. 58, ал. 4, изр. 2 от ЗМДТ. Поради това от 1.01.2010 г. и собственикът на пътните превозни средства със служебно прекратена регистрация не заплаща данък, което не е обвързано с допълнителни условия. По касационните жалби на Паско Тошев Запрянов: За 2008 г. и 2009 г. приложима е редакцията на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 105/2006 г., в сила от 1.01.2007 г. до изм. с ДВ бр. 95 от 2009 г. в сила 1.01.2010 г.), която гласи, че за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие, че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Двете изисквания са кумулативно свързани и по делото е безспорно, че не са изпълнени. Развитите в касационната жалба съображения са ирелевантни. Първоинстанционният съд, проследявайки промените в относимата нормативната уредба и правния режим при прекратяване регистрацията на ППС, е тълкувал и приложил материалния закон според точния му смисъл. Правилен е изводът на административния съд, че оспореният АУЗД е валиден административен акт, а твърденията на Запрянов за нищожност на акта поради издаването му от некомпетентен орган са неоснователни. АУЗД е издаден от орган по приходите в община Димитровград, комуто са възложени такива функции по надлежния ред. Производството е проведено по реда на ДОПК, при условията на чл. 107, ал. 3 ДОПК. Първоинстанционният съд е изложил правни съображения по всяко от възраженията на жалбоподателя за нищожност на АУЗД, които касационната инстанция подкрепя изцяло и не следва да преповтаря. Оспореният АУЗД не страда от такива съществени пороци, водещи до неговата нищожност. Неоснователни са касационните доводи за нищожност на съдебното решение. От непрецизно формулираните в касационната жалба съображения съдът извежда твърдения за нищожност на решението, обвързани с доводите за нищожност на оспорения административен акт. Съдебното решение е валиден акт, постановен от компетентен съд, от валиден съдебен състав, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Наведените от касатора Запрянов доводи за неправилност на постановеното по реда на чл. 175 АПК решение по същество се отнасят до възраженията му по основния предмет на спора. Решението от 4.03.2015 г. по адм. д. № 3/2014 г. на АС - Хасково е в съответствие с указанията на Върховния административен съд. То е постановено по реда и при условията на чл. 175 АПК. В мотивите на обжалваното решение № 32/26.03.2014 г. по адм. д. № 3/2014 г. съдът е изложил съображения във връзка с възраженията за нищожност на АУЗД; извършил е съдебна проверка за материалната законосъобразност на акта в допустимата за съдебно оспорване част. Заключил е, че оспорването е основателно по отношение на дължимия данък ПС за периода 2010 г. - 2012 г., но е неоснователно за 2008 г. и 2009 г. В диспозитива на съдебния акт се съдържа разпореждане само по отношение частичната отмяна на АУЗД, а не е формирана воля досежно изложените мотиви за законосъобразност на акта по отношение на определения данък превозни средства за 2008 г. и за 2009 г. Този пропуск съдът е отстранил в производството по чл. 175 АПК, като е изразил формирана в мотивите, налична воля за неоснователността на твърденията на Запрянов за недължимост на ДПС за 2008 г. и 2009 г., която не е отразил в диспозитива на съдебния акт. Предвид изложеното, касационните жалби на началника на отдел "Приходи" при Община Димитровград и на Паско Тошев Запрянов против решение № 32/26.03.2014 г., поправено с решение от 4.03.2015 г. по адм. д. № 3/2014 г. на Административен съд - Хасково, са неоснователни. Решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. В срока за произнасяне, с молби от 16.02.2016 г. и от 29.02.2016 г., касаторът Запрянов е поискал отвод на съдебния състав, тъй като същият е "опубличил" в деловодната система на ВАС, функция "Сканирани документи", негови лични данни. Твърди, че това съдиите са сторили и по предходно дело № 16251/2013 г. на ВАС. Счита, че след като съставът нарушава правилата за защита на личните данни, то той не е безпристрастен. Искането за отвод е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Фактическите твърдения на Запрянов, сочещи на основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, са несъстоятелни. Съдиите не са нито системни оператори, нито компютърни специалисти, нито отговарят по длъжностна характеристика за функционирането на деловодната система на Върховния административен съд. Касаторът, по надлежния ред, може да поиска заличаване на личните му данни от функция "Сканирани документи", както е и сторил с молбата си от 16.02.2016 г. (препратена на главния секретар на ВАС за изпълнение именно от съдебния състав). Също така, при нарушение на защитата на личните му данни от Върховния административен съд като администратор на лични данни, Запрянов може (и е сторил това) да потърси правата си по надлежния ред. Съдът е длъжен да постанови решението си в предвидената в закона форма. А посочените от касатора доводи не са обстоятелства, от които могат да възникнат основателни съмнения за безпристрастността на съдебния състав. Предвид изложеното, Върховният административен съд