Решение № 4311 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13256/2016 г.

Решение № 4311 от 6.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13256/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 193, ал. 2 от Закон за здравето. Образувано е по жалба на д-р П. Н. М., от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Георги Босев от САК Пловдив, против Заповед № РД-01-377/07.11.2016 г. издадена от министъра на здравеопазването, с която е отнето правото на д-р П. Н. М., патолог, да упражнява медицинска професия в Република България за срок от две години. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта поради издаването й при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Поддържа се, че в случая по отношение на д-р М. не са съставяни актове за установяване на административно нарушение за нарушаване на утвърдените медицински стандарти, не е налице влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение и не е налице "повторно нарушение" по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за здравето. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата - министър на здравеопазването чрез процесуалния си представител юрисконсулт Боян Иванов изразява становище за неоснователност на оплакванията. Счита, че заповедта е издадена с оглед опазване здравето на гражданите. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, намира оспорването за проведено в предвидения по чл. 149, ал. 1 АПК 14-дневен срок, от надлежна страна при отсъствие на процесуални пречки за разглеждане на жалбата и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване на правото, поради което е процесуално допустимо. По делото е установено, че във връзка с постъпили сигнали в министерството на здравеопазването с писмо изх. № 92-160/20.10.2016 г. заместник-министъра на здравеопазването е поискал от изпълнителния директора на [ЮЛ] [населено място] да извърши цялостна проверка на дейността на [фирма], [населено място]. В изпълнение на заповеди № РД-27- 423/20.10.2016 г. и РД 27-423-1/21.10.2016 г. за периода от 21.10.2016 г. до 25.10.2016 г. е извършена проверка на дружеството от служители на [ЮЛ] [населено място]. За резултатите от проверката е изготвен приложения доклад изх. № Д-27-423/03.11.2016 г. Сочи се в доклада, че дейността на Отделението по Клинична патология е обезпечена от двама лекари, единият от които е д-р П. М.. Констатирано е при проверката, че в Отделението няма разработени правила или програма за оценка върху качеството и ефективността на морфологичните изследвания, и не е правена оценка на съвпадението между гефрирната и трайната хистологична диагноза. Установени са системни грешки допуснати в хистопатологичната диагностика от д-р М.. Установено е несъответствие между предоперативните, интраоперативните резултати/гефрир/ и окончателните хистопатологични резултати на трайните препарати, установени при извършените ревизии. От представената справка от началника на отделението проверяващите са констатирани, че от общо 43 ревизии на патохистологични изследвания, извършени от д-р М., в 7 броя има съвпадения-около13%, несъвпадения между гефрир-траен- 8 броя, 12, 5% и несъвпадения между траен в 28 случая- 51, 5 %. В подробно посочените осем случая с пациентки- ИЗ № 10145, 1999, 5086, 3893, 1164, 8365, 9023 и 10233 проверяващите са установили системна грешка в хикстопатологичната диагностика, съществува несъответствие между предоперативните, интраоперативните резултати /гефир/ и окончателните хистопатологични резултати на трайните препарати. Констатирани са нарушения в диагностично-лечебния процес и последващото наблюдение, както и нарушения на изискванията на медицински стандарт "Медицинска онкология" и "Клинична патология". Направен е извод, че допуснатите нарушения от д-р М. са свързани с неупражнен контрол от ръководството на лечебното заведение. В доклада е отразено становището на д-р М. пред проверяващите, че допуснатите пропуски в процеса на работата се дължат на неблагоприятния климат и условия на работа; в малко помещение във временна барака работят пет човека- един лекар и четирима биолози. Въз основа на така изготвения доклад министърът на здравеопазването е издал оспорената заповед № РД-01-377/07.11.2016 г. на основание чл. 193, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 5, ал. 2, т. 20 от Устройствения правилник на Министерство на здравеопазването, с която е наредено отнемане правото на д-р П. Н. М., патолог, да упражнява медицинска професия в Република България за срок от две години. В заповедта са изложени подробни мотиви основани на констатациите на доклада, като е прието, че в случая е налице системно нарушение на утвърдените медицински стандарти по Наредба № 18 от 06.08.2002 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Клинична патология". Прието е, че са нарушени нормите на чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ, според който правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, както и нормите на чл. 59в от ЗЗО, който определя критериите за достъпност и качество на медицинската помощ: 1. обезпеченост на лечебното заведение по чл. 9 от Закона за лечебните заведения с медицински специалисти на основен трудов договор; 2. наличие на нормативно определената и технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебното заведение; 3. осигуряване от лечебното заведение по чл. 9 от Закона за лечебните заведения на непрекъснато 24-часово изпълнение на медицинска помощ при спешни състояния; 4. предоставяне на медицинска помощ в съответствие с утвърдените медицински стандарти и Правила за добра медицинска практика. С оглед на така събраните доказателства Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за основателна. Заповед № РД-01-377/07.11.2016 г. на министъра на здравеопазването е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с материалноправни разпоредби. В случая не са налице предпоставките на чл. 193, ал. 1, т. 1 от ЗЗ за отнемане правото на д-р М. за упражняване на медицинска професия. Съгласно тази разпоредба министърът на здравеопазването може със заповед да отнеме правото на едно лице да упражнява медицинска професия в Република България за срок от шест месеца до две години в случаи на повторно нарушаване на утвърдените медицински стандарти. В § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето е дадено определение на "повторно нарушение". "Повторно нарушение" е нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. Събраните по делото доказателства навеждат на извода, че към момента на издаване на заповедта срещу д-р М. не е налице влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение на утвърдените медицински стандарти, което евентуално да обуслови повторно нарушение. Посочените нарушения са установени за първи път и не може по отношение на тях да се направи извод за повторност по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗ. Освен това съдът счита, че изложените оплаквания срещу изводите на административния орган за допуснати нарушения от д-р М. на нормите на чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ, са основателни. Тези норми съдържат бланкетен състав на административно нарушение, което налага при реализирането на административно наказателна отговорност по този състав да се посочат конкретни нормативни разпоредби регламентиращи дължимото поведение. А това може да бъде постигнато в едно административнонаказателно производство, каквото е и изискването на чл. 193, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. В настоящето производство при посочените в обжалваната заповед основания за издаването й не следва да се обсъждат извършените от жалбоподателя нарушения. След като в случая не е налице влязло в сила наказателно постановление атакуваната заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и като такава следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 143, ал. 1 от АПК да заплати на жалбоподателя разноски. Жалбоподателят е направил възражение за заплащане на направените по делото разноски, които претендира в размер на 960, 00 лева - 10, 00 лева държавна такса и 960, 00 лева заплатено адвокатско възнаграждение. По делото насрещната страна е направила възражение за прекомерност на така претендираните разноски. Настоящият състав намира възражението за прекомерност за основателно. Налице са основанията на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, тъй като заплатеното възнаграждение е прекомерно завишено. Касае се до спор относно законосъобразността на административен акт – заповед за отнемане право да се упражнява медицинска професия, без конкретен материален интерес, при неголяма сложност от фактическа и правна страна. Характерът на съдебните решения в този случай определя неоценяемия характер на жалбата. Ето защо размерът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от 960, 00 лева следва да бъде намален до 500, 00 /петстотин/ лева. На жалбаподателя следва да бъдат присъдени и разноските за внесена ДТ в размер на 10, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение